Решение № 537 от 27.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Благоевград, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Д.а в присъствието на прокурора И. Ал. А. като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20251200100574 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Ищец в процеса е Х. Д. П., ЕГН **********, адрес с. К., общ. П., обл. Б., ул. „А. П.“ №.

Претенциите са насочени против Прокуратурата на Р. Б., гр. С., бул. „В.“ №., представлявана от главния прокурор Б. Б. С..

В исковата молба се твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006 г., постановено по ДП № 452 от 2006 г. на РПУ Петрич /пр. пр. № 1591 от 2006 г. на Районна прокуратура П./, П. бил привлечен като обвиняем за това, че в периода 01.08.2002 г. - 11.12.2004 г., на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ Кулата, в качеството му на длъжностно лице - контрольор на ГС „Кулата, Златарево, Илинден“, е присвоил около 522 404 лева, собственост на Изпълнителна агенция „Пътища“ София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 от НК. Впоследствие „присвоената“ парична сума била прецизирана на 348 516,74 лв. Веднага след привличането на ищеца като обвиняем, същият бил уволнен като служител на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“ София. С прокурорско постановление № 1591 от 14.09.2006 г. на Районна прокуратура Петрич, на уличения била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа. След изтичането на този срок, прокуратурата, по реда на чл. 63, ал. 1 от НПК, поискала вземане на постоянна 1 мярка за неотклонение „задържане под стража“. По това искане било образувано ЧНД № 2397 от 2006 г. на Районен съд Петрич, по което съдът със свое определение № 1463 от 15.09.2006 г. взел постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Този съдебен акт бил обжалван, като по този повод било образувано ВЧНД № 734 от 2006 г. на Окръжен съд Благоевград, по което на ищеца му била определена окончателна мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8000 лева. В крайна сметка ищецът бил задържан под стража за срок от 7 денонощия. Наред с това, с постановление от 14.09.2006 г., по реда на чл. 68 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./, на ищеца била наложена забрана да напуска пределите на Република България без разрешение от прокурора. Това ограничение възпрепятствало уличения да потърси работа и да работи в Гърция, каквито предложения имал, след като останал безработен. След като бил значително затруднен от така наложената му ограничителна мярка, уличеният поискал от Районен съд Петрич същата да бъде отменена. По повод на молбата било образувано ЧНД № 1008 от 2007 г. на Районен съд Петрич, по което с определение № 444 от 17.05.2007 г., ограничителната мярка за неотклонение „забрана да напуска пределите на Република България без разрешение на прокурор“ била отменена. Същата била повторно наложена от прокуратурата с постановление № 1591 от 05.03.2008 г. Доколкото 1 година и 7 месеца след привличането на ищеца като обвиняем, срещу него не били предприемани други процесуално-следствени действия, същият поискал от съда да отмени така наложената му ограничителна мярка. По повод на това му искане било образувано ЧНД № 539 от 2008 г. на Районен съд Петрич, по което с определение № 303 от 27.03.2008 г. съдът повторно отменил наложената забрана по чл. 68, ал. 1 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./. С постановление № 1591 от 20.10.2008 г., Районна прокуратура Петрич отменила наложената на уличения мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8000 лева, на основание чл. 234, ал. 8 от НПК - поради изтичането на повече от 2 години от привличането на лицето като обвиняем. С постановление № 1591 от 13.03.2009 г., прокуратурата за трети път наложила на уличеното лице ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите на Република България без разрешение на прокурор“. Последната била отменена окончателно с постановление № 1591 от 13.04.2009 г., тъй като ДП № 452 от 2006 г. приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд Петрич. ДП продължило прекалено дълго - почти 6 години. Най-накрая Районна прокуратура Петрич повдигнала обвинение на ищеца за това, че е извършил горепосоченото престъпление, като в Районен съд Петрич бил внесен обвинителен акт. След отводи на съдиите, прекратяване и връщане за изпълнение на указания и повторно внасяне, обвинителният акт бил изпратен на Районен съд Кюстендил, където едва на 30.05.2012 г. било образувано НОХД № 630 от 2012 г. С присъда № 15 от 16.03.2018 г., постановена по същото дело, ищецът бил признат за невиновен и оправдан за престъплението, в което бил обвинен. По протест на ответника било образувано ВНОХД № 454 от 2018 г. на Окръжен съд Кюстендил, по което с решение № 260009 от 08.09.2022 г., оправдателната присъда била потвърдена. Като необжалваемо, това съдебно решение влязло в сила в деня на постановяването му 08.09.2022 г. В резултат на действията на ответника, на ищеца били нанесени огромни неимуществени вреди. Същите се изразявали в изживени и изживявани все още комплекс от значителни отрицателни психически емоции, психологическо 2 страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане, стрес и притеснения, свързани с тежестта на обвинението - от 3 до 15 години лишаване от свобода. От друга страна увреденият се чувствал опозорен. Човешкото му достойнство било силно накърнено. Сринат бил напълно целият му професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите, приятелите и обществото. Той се чувствал унизен, смятал името и честта си за непоправимо опетнени за цял живот, изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството му за справедливост, тъй като вярвал на 100 %, че не е извършил това, в което е обвинен, смятал, че се гаврят с него, животът му се променил напълно, изпаднал в голяма депресия, станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си, трайно се изнервил, което продължавало и до днес, страдал от постоянно безсъние - не спял по една седмица преди съдебно заседание от наказателното производство, страдал от нарушение на съня, като сънувал тежки кошмари, че вече е в затвора, пиел антидепресанти и получил здравословни проблеми - високо кръвно налягане, сърцебиене и постоянно главоболие. Незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно станал обществено достояние в с. Кулата, общ. Петрич, където всички се познавали. Ищецът се затворил в себе си, ограничил до минимум контактите си с приятели и познати, стоял си вкъщи и не смеел да излиза от срам, обида и унижение. Той прекратил участията си във всякакви празнувания, чествания и обществени събирания. Двете му деца не искали да излизат от дома им и да ходят на училище, защото се срамували от баща си, който бил обвинен, че е престъпник.

Синът му бил много стресиран и плачел, защото в училище му казвали, че „баща му е крадец“, което допълнително тормозело психологически ищеца. Действията на прокуратурата се отразили силно негативно на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му. В професионален план, мечтите и желанията на ищеца да направи кариера и да се издигне в работата си били безвъзвратно унищожени. Тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 18 негови колеги, случаят бил публично разгласен в медиите - както национални, така и регионални. Още на 12.09.2006 г. /преди привличането на ищеца като обвиняем/, политикът Румен Петков, тогава в качеството на министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявил, че цялата група, тогава служители на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, е присвоила огромна парична сума, в размер на 2 500 000 евро. На 13.09.2006 г. в националния вестник „Монитор“ била публикувана статия, в която се твърдяло, че над 2 500 000 лева „са източени“ от граничните пунктове Кулата и Златарево. На 15.09.2006 г. по националната телевизия БТВ, в най-гледаното предаване - „Тази сутрин“, директорът на ОДМВР Благоевград, комисар К. Г., дал убедено мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към онзи момент същите дори не били привлечени в качеството на обвиняеми. Тази „новина“ била публикувана и на сайта на предаването същата вечер. В хода на ДП, наблюдаващият го прокурор от Районна прокуратура Петрич - Лидия Манолова, по национални телевизии давал убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд“ и „Стандарт“ излизали публикации, в които се твърдяло, че парите действително са присвоени. С подобни статии излизал и регионалният вестник „Струма“, и то в продължение на няколко дни подред. Местната кабелна телевизия 3 разпространявала бързо новината, като се показвали снимките на уличените, в т. ч. и на ищеца. В интернет също имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от читатели. В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“ и „крадец“. В новините по местната кабелна телевизия показали снимката на ищеца с коментар, че е участник в престъпната „схема за източване“ на огромна сума пари - около 4 000 000 лева. В резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с уличеното лице. За него се говорело, че „бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и приятелства. Като последица, същият изпаднал в дълбока депресия, самоизолирал се, затворил се в себе си, изпитвал силно чувство на срам от околните, ограничил личните и социалните си контакти, не излизал от дома си, не желаел да се вижда с приятели и познати, чувствал се безполезен за себе си и за семейството си и смятал, че животът му е съсипан. Тежестта на непозволеното увреждане се засилвала и от изключително продължителния срок както на разследването, така и на съдебното производство. На ищеца било повдигнато обвинение на 14.09.2006 г., а по обвинителен акт на прокуратурата било редовно образувано НОХД едва на 30.05.2012 г. Изтекли 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес, породен от неяснотата дали ще има обвинение в крайна сметка и ако да - за какво точно престъпление, въз основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая стигнало до съдебна фаза и делото започнало в Районен съд Кюстендил, последвали десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се явявал. Всяко едно такова явяване било свързано с голям стрес, притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда в съдебното заседание и други такива. Кошмарът продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко приключило, но минали цели 16 години! Толкова много години били съпоставими с целия живот на човека, а спрямо активната възраст - това била още по-значителна част от нея. При повдигането на обвинението ищецът бил в най-активната част от живота си - на 32 години. Когато бил оправдан, вече бил на 48 години. Голяма част от трудоспособната му възраст била преминала. Съществено било нарушено конституционното право на ищеца, след като е обвинен в извършването на престъпление, да бъде предаден на съд в законовоустановения за това срок. Не можело да се приеме, че наказателното преследване срещу увреденото лице приключило в разумен срок. Като краен резултат, животът на ищеца бил напълно съсипан и това не можело да се поправи или възстанови. Независимо че в крайна сметка обвиняемият бил оправдан, той продължил и продължава да търпи и до днес неблагоприятните последици от упражнената срещу него наказателна репресия на прокуратурата, както в психологически план, така и в чисто физически. Същият се променил, станал значително по-затворен, много по-нервен и избухлив към околните, емоционално съсипан, в ежедневието не проявявал радост, не изпитвал щастие, не се усмихвал, не се смеел, бил студен в общуването си с околните и бил обезверен. Имал постоянно високо кръвно налягане, трайно главоболие, страдал от безсъние и кошмари, с влошени семейни взаимоотношения и без желание за общуване с околните. Дългото наказателно преследване повлияло негативно на трудовата дейност на ищеца. При влизане в сила на оправдателната присъда, той вече бил на 48 години и започването на нова работа било много по-трудно.