Решение № 668 от 14.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110103248 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответника Ю. И. В. топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5771,06 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – надпартерен апартамент, находящ се в гр.София, **********, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 18.01.2024г. до плащането, сумата от 1242,15 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 29.12.2023г., сумата от 30,33 лв., представляваща цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 18.01.2024 г. до плащането, както и сумата от 9,80 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 01.09.2021г. до 29.12.2023г. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ю. И. В. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърдят, че през процесния период е налице неточно измерване на потребената топлинна енергия. Оспорва да е в забава в плащането на дължимите суми, тъй като липсва отправена от ищеца покана до нея. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Отделно от това твърди, че е погасила чрез плащания, извършени на 27.01.2023г., 12.05.2023г., 27.10.2023г, 19.12.2023г., 19.01.2024г.

1 и на 16.02.2024г. част от процесните суми в общ размер на 800 лв. Излага доводи, че са налице и други извършени плащания в погашение на процесните вземания преди депозиране на исковата молба в съда. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се намира процесния имот в съответствие с действащите за съответния период нормативни разпоредби.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Ответникът не оспорва, а и от представените и приети като доказателства по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1980 г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1994 г. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 2010 г. се установява, че Ю. И. В. е придобила процесния имот, а именно надпартерен апартамент, находящ се в гр.София, ул.

„Позитано“ № 3, ет. 1. В тази насока е и подадената от ответника пред 2 ищцовото дружество заявление-декларация за откриване на партида от 21.10.2009 г.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Техем сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие 3 или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно заключението на вещото лице инж. В. Т. Т. по допуснатата съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия топломер за процесната сграда. Вещото лице е посочило, че ТЕ отопление на имота е на база отчет на 7 броя отоплителни дела с ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление. Посочено е, ТЕ за БГВ е на база един брой водомер за топла вода, отчитан след края на отоплителния сезон. От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 6512,90 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.

Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

4

Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове.

От приетото заключението на вещото лице Л. Б. Б. по изготвената съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за процесния период има извършени плащания по партидата на абоната в размер на 800,00 лева. Вещото лице е констатирало, че стойността на дължимата главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 5784,68 лева.