Определение № 19406 от 16.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19406 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева като разгледа докладваното от Велислава Ив. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505265 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх.№ 290571/02.09.2025 г., подадена от Е. Д. М., ЕГН **********, лишен от свобода в Затвора – гр. София, срещу Определение № 33763 от 13.08.2025 г., постановено по гр. д. № 815/2025 г. по описа на Софийския районен съд, I гражданско отделение, 169 състав, с което е върната исковата му молба, като недопустима.

В частната жалба се излагат общи доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят поддържа, че прекратяването на производството представлявало „правна аберация“ и отказ от правосъдие, като оспорва извода на първоинстанционния съд за наличие на идентичност между настоящото производство и останалите дела, образувани по подадени от него искови молби. Навеждат се оплаквания за нарушение на чл. 6, чл. 47 и чл. 54 от ЕКПЧ и ХОПЕС. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените с частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Е.

Д. М. срещу Софийски градски съд, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане за периода 28.11.2024 г. – 30.12.2024 г. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че непозволеното увреждане се изразява в това, че при разглеждането на дело № 5547/2023 г. по описа на СГС в открито съдебно 1 заседание на 28.11.2024 г. е бил държан с поставени белезници на краката, вследствие на което са му причинени болки, страдания, унижение и е накърнено човешкото му достойнство. Навежда твърдения и за други евентуално претърпени вреди. Поддържа, че с тези действия са нарушени негови права, гарантирани от правото на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека и международни актове на ООН, като се позовава и на практиката на Европейския съд по правата на човека. С исковата молба е направил и искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ.

За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим. Посочил е, че в исковата молба ищецът основава твърдяното непозволено увреждане на незаконосъобразно постановена присъда по НОХД № 1006/2016 г. по описа на СГС. След извършена служебна справка е констатирал, че към момента ищецът е образувал общо 1162 дела, само пред Софийски районен съд срещу различни ответници – Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДНИ и др., по над 99 % от които се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено или недоказано обвинение (или косвено свързани с това твърдения, като: непроизнасяне по молба за възобновяване, незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения, незаконно задържане поради осъждане по непредявено обвинение и др.), претърпени в различни периоди от време.

Първоинстанционният съд е приел, че генерирането на изключително голям брой сходни производства не преследва целта на правото на иск – получаване на съдебна защита на нарушено право, а представлява кверулантно поведение и злоупотреба с процесуално право. В подкрепа на този извод се е позовал на чл. 57, ал. 1 КРБ, чл. 17 ЕКПЧ, практиката на Европейския съд по правата на човека относно злоупотребата с правото на жалба, Директива (ЕС) 2024/1069, както и на практиката на ВКС, според която многократното сезиране на съда с едни и същи процесуално недопустими жалби не представлява упражняване на предоставените от закона процесуални права в съответствие с тяхното предназначение. Въз основа на това е приел, че с предявяването на настоящия иск ищецът не преследва легитимен интерес от съдебна защита, а злоупотребява с правото на иск, което обуславя недопустимост на производството. Поради това е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК и е прекратил производството по делото.

Настоящият състав намира, че при така изложените съображения изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск е преждевременен.

Действително, при преценката относно начина, по който се упражняват предоставените на страните процесуални права, съдът следва да съобрази установения в чл. 3 ГПК принцип за добросъвестното им упражняване, като в тази връзка могат да бъдат взети предвид и броят, характерът и предметът на образуваните от същата страна съдебни производства.

В случая първоинстанционният съд е съобразил данните от извършената 2 служебна справка за значителен брой производства, образувани по искови молби на ищеца срещу различни държавни органи, както и сходството в предмета и характера на претендираните по тях вреди. Тези обстоятелства обаче не са достатъчни сами по себе си, за да обусловят връщането на настоящата искова молба, без преди това да бъде изяснено фактическото основание на конкретно предявената претенция. От мотивите на обжалваното определение не се установява да е извършено конкретно съпоставяне на фактическото основание на настоящия иск с това на други предявени от ищеца претенции, което да позволява да се направи извод, че и настоящото производство представлява проявление на същото процесуално поведение.

Обстоятелството, че ищецът е образувал значителен брой производства, по които претендира обезщетение за неимуществени вреди въз основа на сходни или свързани твърдения, не освобождава съда от задължението да прецени конкретно основанието и предмета на настоящия иск.

Самата искова молба не съдържа достатъчно ясно изложение на всички обстоятелства, на които ищецът основава предявения иск, поради което не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

Ищецът е насочил претенцията си срещу Софийски градски съд, като твърди, че при разглеждането на дело № 5547/2023 г. по описа на същия съд, в проведеното на 28.11.2024 г. открито съдебно заседание, е бил държан с поставени белезници на краката, вследствие на което е претърпял болки, страдания, унижение и накърняване на човешкото му достойнство. Навежда и други твърдения за евентуално претърпени вреди вследствие на други обстоятелства. От изложеното не става ясно в какво конкретно поведение на ответника се изразява твърдяното противоправно деяние, от което ищецът извежда настъпването на претендираните неимуществени вреди. В частност, не е изяснено дали поддържа, че оставането му с поставени белезници по време на съдебното заседание е било резултат от разпореждане на председателя на съдебния състав, от отказ за свалянето им след направено в този смисъл искане, или твърди противоправно бездействие, изразяващо се в непредприемане на действия за тяхното сваляне; или твърди други обстоятелства.

Исковата молба е неясна и относно периода, за който се претендира обезщетението. Като увреждащо поведение ищецът сочи държането му с поставени белезници при провеждането на съдебното заседание на 28.11.2024 г., а същевременно претендира обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.11.2024 г. до 30.12.2024 г.

Посочените неясноти се отнасят до самото фактическо основание на предявения иск и препятстват неговата надлежна индивидуализация.

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът следва да изложи обстоятелствата, на които основава иска си, като задължение на съда е да определи правната квалификация на претенцията въз основа на заявените от страната факти, но не и служебно да допълва или конкретизира фактическото основание на иска.

При това положение първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, като даде на 3 ищеца конкретни указания да уточни в какво действие или бездействие на ответника се изразява твърдяното противоправно поведение, от което извежда настъпването на претендираните неимуществени вреди, както и какви вредни последици от това поведение твърди, че е търпял. Едва след отстраняване на посочените нередовности може да бъде извършена надлежна преценка относно допустимостта на предявения иск.

Поради изложеното обжалваното определение в частта, с която исковата молба е върната и производството по делото е прекратено, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 33763 от 13.08.2025 г., постановено по гр. д.

№ 815/2025 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 169 състав.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените в мотивите на настоящото определение указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4