Решение № 810 от 24.02.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 810

Пазарджик, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20257150701403 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 84, ал. 2 от Закона за защита на личните данни.

Образувано е след като с Определение постановено по адм. д. № 5604/2025 г. по описа на Административен съд София-град делото е изпратено по реда на местната подсъдност на Административен съд – Пазарджик за разглеждане на жалба на „Богдан Транс“ ООД, ЕИК *********, срещу Решение № ППН-02-226/2024 от 03.04.2025г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД или Комисията), с което на основание чл. 58, § 2, б. „и“ от Регламент (ЕС)2016/679 на дружеството е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000 лева, съгласно чл. 83, § 5, б. „а“ за нарушение на чл. 5, §1, б. „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно чл. 133 АПК, настоящият състав намeрил спора за подсъден на Административен съд – Пазарджик и го е приел за разглеждане.

В жалбата са релевирани твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, неправилност и необоснованост. Излага доводи за несъобразяване с обстоятелствата, относими за преценката по чл. 28 и чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Претендира отмяна или изменение на решението, като определеният размер бъде редуциран, тъй като нарушението е първо по ред, съдействано е в производството, което според жалбоподателя води до основание за прилагане на посочените по-горе разпоредби и намира, че са налице смекчаващи вината обстоятелства.

Ответникът - Комисията за защита на личните данни, в депозирани писмени бележки оспорва жалбата. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли в случай на претендиране на разноски над установения размер, същият да бъде редуциран.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид изложеното в жалбата и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано по повод постъпил сигнал/жалба от М. Х. с твърдение за неправомерно обработване на личните му данни. Х. е посочил, че на 11.03.2024 г. е получил по пощата уведомително писмо за наложена глоба от Германия, за това че при управление на служебен камион на „Богдан транс“ ООД, е извършил пътнотранспортно нарушение. Уточнил е, че нарушението е било извършено на 20.12.2023г. в 23.29 часа в Германия, като по товавреме вече не е имал трудови правоотношения с посочената фирма той и не е бил в тази държава. Към момента на подаване на жалбата работи като шофьор към фирма „Стад-Близнаков“ ЕООД – Благоевград, а трудовото правоотношение с „Богдан транс“ ООД било прекратено считано от 03.04.2018 г..

С писмо от КЗЛД е изискана информация от „Богдан Транс“ ООД с оглед изясняване на фактите и обстоятелствата посочени в сигнала. В отговор дружеството е посочило, че е станало недоразумение, както и че ще бъдат предприети действия по информиране на компетентните органи в Германия за грешката. Пояснява начина на предоставяне на информация, а именно, че след „влизане“ на посочен електронен адрес, системата на чуждата държава генерира електронно съобщение до дружеството, в отговор, на което са въведи данните на жалбоподателя, копие, от което не съхраняват. Допълва, че информацията за водача на превозното средство се предоставя по електронен път и че самата електронна форма изисква посочване на имена и адрес. От страна на дружеството не е посочена конкретна дата, а период 18-28.02.2024 г., в който са предоставили данните. Пояснява, че до подадената информация вече нямат достъп от България. Заявява, че на 19.06.2024г. след като са узнали за допусната грешка, са информирали немските власти с оглед корекция на данните на нарушителя.

В отговор на изявлението на дружеството М. Х. е посочил, че мерки не са предприети доколко данните във фиша издаден на Х. не са заличени, а наложената глоба не е платена. Счита, че така квалифицираната от страна на дружеството „техническа грешка“, съставлява неправомерно използване на личните му данни, което е довело до неблагоприятни последствия. Допълва, че в случай на проверка, би било отнето свидетелството за управление на МПС.

Комисията е приела, че от събраните доказателства се установява, че в действителност в качеството си на работодател по сключен трудов договор № 0068/25.09.2017 г., на основание чл. 6, §1, б. „б“ от ОРЗД администраторът „Богдан транс“ ООД придобива и обработва личните данни на жалбоподателя. Изпълнявайки задължението си, произтичащо по чл. 6, §1, буква „в“ от ОРЗД дружеството предоставя данните на трето лице - държавните органи на Федерална република Германия. Посочено е от административния орган, че за „Богдан транс“ ООД е възникнало задължение да предостави данни, но в качеството му на работодател и администратор - дружеството е било длъжно да извърши проверка за установяване на действителния извършител, а именно служителят, който на 20.12.2023 г. в 23:39 часа е управлявал служебното превозно средство [рег. номер]. Същият е следвало да се увери, че лицето, което посочва на другия администратор, към момента на извършване на нарушението, упражнява трудова дейност в дружеството. Установено е от комисията, че нарушението е извършено на 20.12.2023г., т. е. след 04.04.2018 г., когато е било прекратено трудовото правоотношение с Х., което обстоятелство преди подаване на информацията е имало как да се провери от администратора и безспорно му е било известно.

При така констатираната фактическа обстановка, а именно че личните данни на Х. са предоставени на компетентните органи в период 18.02.2024г - 28.02.2024г., т. е. повече от шест години след прекратяване на правоотношението с работодателя му - „Богдан транс“ ООД и с оглед, че той безспорно не е действителният нарушител, КЗЛД е обосновала извода, че „Богдан транс“ ООД е осъществил нарушение на принципите, разписани в чл. 5, §1, буква „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) 679/2016, за законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин обработване по отношение на субекта на данни, които са събрани за целите на трудовото правоотношение и са обработени по-нататък по начин несъвместим с тези цели.

Комисията за защита на личните данни е приела, че не са събрани данни и доказателства за прилагане на алтернативно дадените и равнопоставени основания, предвидени в чл. 6, § 1 от ОРЗД, което прави обработването на лични данни на Х. незаконосъобразно и в нарушение на принципа на чл. 5, § 1, буква „а“ от Регламента.

Така мотивирана Комисията се е произнесла с атакуваното решение.

В хода на съдебното производство доказателствени искания не са обективирани, при дадения ход по същество управителя на фирмата излага твърдения, че информация на германските власти не е предоставял. В подкрепа на твърдението не ангажира никакви доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна Административен съд – Пазарджик намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от легитимирано за това лице и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Съобразявайки горното, оспорената заповед е издадена от компетентен за това административен орган врамките на законоустановените му правомощия.

Нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД визира, че КЗЛД е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон и на Регламент (ЕС) 2016/679.

Съгласно чл. 10 от ЗЗЛД, КЗЛД изпълнява задачите по чл. 57 от Регламент (ЕС) 2016/679. Правомощието на КЗЛД за извършване на проверки е регламентирано изрично в нормата на чл. 12 от ЗЗЛД, съгласно която, председателят и членовете на комисията или упълномощени лица от администрацията й, осъществяват контрол чрез проверки за спазване на Регламент /ЕС/ 2016/679. Чл. 33 от Регламент (ЕС) 2016/679 е посочено, че в случай на нарушение на сигурността на личните данни администраторът, без ненужно забавяне и когато това е осъществимо - не по-късно от 72 часа след като е разбрал за него, уведомява за нарушението на сигурността на личните данни надзорния орган, компетентен в съответствие с член 55, освен ако не съществува вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи риск за правата и свободите на физическите лица. Уведомлението до надзорния орган съдържа причините за забавянето, когато не е подадено в срок от 72 часа. В чл. 55 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е посочено, че всеки надзорен орган е компетентен да изпълнява задачите и да упражнява правомощията, възложени му в съответствие с регламента, на територията на своята собствена държава членка. В случая надзорен орган по защита на личните данни е КЗЛД, съгласно чл. 10 от ЗЗЛД, както беше посочено, която с оспореното решение е упражнила своите правомощия по чл. 58, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Доколкото комисията е сезирана със сигнал за наличие на нарушение ЗЗЛД, то в нейните правомощия е да се произнесе с решение, което подлежи на оспорване пред административния съд. На основание чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗЗЛД решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й, който съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 4, ал. 1 от Правилника е председател и 4-ма членове при проведено открито заседание. След като изрично не е посочен вида на мнозинството, се приема, че то е обикновено, а не квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ПДКЗЛДНА: заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от 4 гласа. На проведеното на 26.02.2025 г. заседание на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство решение, са присъствали председателят и трима от членовете на Комисията. Решението е прието с мнозинство, като четирите гласа са достатъчни по закон. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че актът е постановен от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Административният акт е издаден в изискуемата писмена форма и е обективиран като решение, съгласно изискването на закона. Решението съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правни основания за негово издаване. Волята на органа е обективирана в диспозитивната част, като решението съответства на изложените мотиви. Не се доказва наличие на порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В настоящия случай, административното производство по издаване на оспореното решение както прежде бе отбелязано, е започнало по подадено на основание чл. 33 от Регламент (ЕС) 2016/679, Уведомление (сигнал)за нарушение на сигурността на личните данни. Редът за разглеждане на уведомлението е разписан в Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация (раздел VІІ, чл. 62 и чл. 63) и същия е различен от този по Раздел II от ППКЗЛДНА във връзка с чл. 38 и сл. от ЗЗЛД. Съгласно цитираните разпоредби, след регистриране на уведомлението, съответната дирекция, в едномесечен срок извършва анализ на постъпилата информация за пълнота на данните по чл. 33, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно чл. 67, ал. 3 от ЗЗЛД, при който се изясняват конкретни въпроси, в това число се определя нивото на риска. След това се изготвя мотивиран доклад от дирекцията до КЗЛД с предложения, в т. ч. за извършване на проверка по документи или на място, съобразно предложеното ниво на риск. За решението на Комисията се уведомява администраторът, а при необходимост и други, свързани с нарушението, страни. В случая, на заседание, проведено на 23.10.2024 г. жалбата на Х. е приета за допустима и е насрочено открито заседание на 26.02.2025 г..