Решение № 1523 от 18.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20262120101346 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано заедно и поотделно от ****, против Л. А. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****, и „АНТОНИЯ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****, представлявано от Л. А. Б., с която се претендира установяването на солидарната дължимост на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 23663/22.12.2025 г. по ч.гр.д. № 55831/2025 г. по описа на Софийския районен съд, а именно: сумата в размер на 8 402. 74 лв. - главница, представляваща претенция по запис на заповед от 26.02.2025 г., ведно със законната лихва от 19.12.2025 г. до окончателното плащане на сумата. Моли се за присъждане на сторените по делото разноски, в това число и на тези за заповедното производството.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за неизпълнено изискуемо и ликвидно парично вземане по редовен от външна страна запис на заповед с настъпил падеж. Наред с това се излагат и подробни доводи и във връзка с какво каузално правоотношение, по повод на което издадена процесната ценна книга – наем на строително оборудване, и дължимата договорна неустойка за невръщането му в срок.

1

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 538, ал.

1 и чл. 535 от Търговския закон.

По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който се депозира признание на иска. Излага се, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото, поради което и не следвало да дължат разноски, развивайки доводите си в тази насока.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответниците, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С процесната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК са осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумите – предмет на установяване по настоящото дело.

Длъжниците са депозирали в срок възражение срещу заповедта, поради което и съдът е дал указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ГПК за предявяването на настоящия иск, което и обоснова правния интерес от неговото разглеждане.

Предвид депозираното признание на исковете, ищцовото дружество е направило искане за постановяване на решение при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

В процесния случай ответниците изрично са признали исковете за дължимостта на сумите по процесната заповед. Признанието на дължимостта на сумите не противоречи на закона и добрите нрави. Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на иска и същият като основателен и доказан следва да бъде уважен.

Съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС направените в заповедното производство разноски следва да бъдат присъдени в настоящото производство и същите възлизат на 168. 05 лв. - държавна такса и 900 лв. - адвокатско възнаграждение или общо 1068. 05 лв. с равностойност от 546. 08 евро, като сумата следва да бъдат присъдени в евро предвид Закона за въвеждането на еврото в Република България от 01.01.2026 г.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъдят ответника да му заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 637. 92 евро, за 2 заплатена по делото държавна такса и изплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските.

Доводите на ответниците, че дължат разноските по делото, поради депозираното от тях признание, не могат да споделени, тъй като същите са възразили срещу заповедта за изпълнение и съответното са станали повод за завеждане на делото, в това число и за заповедното производството, преди завеждането на което са били поканени да заплатят сумите с покана за доброволно изпълнение от 17.09.2026 г., но очевидно такова не е последвало.

При това обща дължима сума за разноски възлиза на 1 184 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 във връзка с чл. 237 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено, че Л. А. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****, и „АНТОНИЯ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****, представлявано от Л. А. Б., дължат солидарно на „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано заедно и поотделно от ****, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 23663/22.12.2025 г. и изпълнителен лист № 27963/22.12.2025 г., издадени по ч.гр.д. № 55831/2025 г. по описа на Софийския районен съд, а именно: сумата в размер на 8 402. 74 лв. с равностойност от 4 296. 26 евро главница, представляваща претенция по запис на заповед от 26.02.2025 г., ведно със законната лихва от 19.12.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

Осъжда Л. А. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****, и „АНТОНИЯ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ****, представлявано от Л. А. Б., да заплатят на „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано заедно и поотделно от ****, сумата от 1 184 € /хиляда сто осемдесет и четири евро/ за направените по делото разноски, от които 546. 08 евро за ч.гр.д. № 55831/2025 г. по описа на Софийския районен съд и 637. 92 евро за настоящото гр.д. № 1346/2026 г. по описа на Бургаския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 3 двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4