Определение № 18550 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18550 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно частно гражданско дело № 20251100506705 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на адвокат А.З.

Д., съгласно молба уточнение от 21.07.2025 г., срещу Определение № 21266/14.05.2025г. по гр.д. № 49408/2023 г. по описа на СРС, 34-ти състав.

С атакуваното определение по чл.248 ГПК първоинстанционният съд е постановил, че оставя без уважение молба на адв. А. Д. с искане за изменение на решението в частта на разноските, в частта в която се иска осъждане на ответника да заплати на адв. Д. сумата в размер на 1107.36лв., с ДДС, вместо постановеното 922.80лв., както и в частта, с която се изменя Решение Рег.№ 2368 / 13.02.2025г., като след думите Осъжда на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ********, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З.

Д. от САК, личен № ********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, ет.

1, ап. 1 вместо сумата от 922,80 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие на ищцата по настоящото производство, да се чете правилно: сумата от 250 лв. с включено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за сторена безплатна правна защита и съдействие на ищцата в хода на първоинстанционното производство.

Частният жалбоподателтел твърди, че атакувато определение е неправилно. Сочи, че с постановеното Решение № 2368/13.02.2025 съдът е присъдил в полза на адв. Д. хонорар в размер на 922.80 лева. С обжалваното 1 определение така присъденият хонорар е намален на 250 лева с ДДС. Смята, че намаляването на присъденото адвокатско възнаграждение е в остро противоречие е принципа на справедливост в гражданския процес. От друга страна намира, че така определения размер на възнаграждението не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с извършените от страните процесуални действия.Позовава се на практика на СЕС: решение по дело С- 427/161. и С-428/16г., съгласно които не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.

101 от ДФНС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция; на решение на СЕС от януари 2024 т. но дело С- 438/221 относно въпроса по какъв механизъм съдът следва ла извърши намалението за разноски за адвокатско възнаграждение, на които не е подучен отговор, тъй като в чл. 101 ДФЕС не е налице подобна уредба, поради което даването на такъв отговор от страна на СЕС би съставлявало превишаване на компетентност; решение по дело С- 57/15 на СЕС, с което е извършено тълкуване на член 14 от Директива 2004/48, озаглавен „Съдебни разноски“ и предвиждащ, че ..Държавите членки гарантират, че понесените от [спечелилата делото] страна разумни и пропорционални съдебни разноски и друпз разходи са за сметка на [загубилата делото] страна [...] освен ако това не се позволява от съображения за справедливост, което следва да се приложи по аналогия към чл.78, ал.5 от ГПК и др.

Ответникът по частната жалба излага съображения за правилност на обжалвания акт. Счита, че намаленото от съда възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Съдът намери от фактическа страна следното:

С решение № 2368/13.02.2025 г. СРС е признал за установено в отношенията между страните по иск, предявен от П. Г. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж. к. „Манастирски ливади“, ул.

„******** срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ********, представлявано от Н.П.П., че Договор за потребителски кредит № 902607 към искане № 9235750 от 28.07.2023 г., сключен между страните, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК поради 2 противоречие на закона, като е осъдил на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ********, представлявано от Н.П.П. да заплати на адвокат А. З. Д. от САК, личен № ********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, ет. 1, ап. 1 сумата от 922,80 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие на ищцата по настоящото производство.

Решението е съобщено на ответника на 24.02.2025 г., като на 26.02.2025 г. е депозирал молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за дължимите от него разноски.

С обжалваното определение

№

21266/14.05.2025 г. първоинстанционният съд е постановил, че изменя Решение Рег.№ 2368 / 13.02.2025г. като след думите Осъжда на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ********, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д. от САК, личен № ********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, ет. 1, ап. 1 вместо сумата от 922,80 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие на ищцата по настоящото производство, да се чете правилно: сумата от 250 лв. с включено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за сторена безплатна правна защита и съдействие на ищцата по настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Цитираната от частният жалбоподател практика на СЕС е обощена от ВКС, като отношение на размера с определение № 4497 от 09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС на въпроса как се определя адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА - следва ли съдът да вземе предвид обема на извършената работа, действителната фактическа и правна сложност на делото, етапа на който делото е прекратено поради отказ от иска и обвързан ли е съдът от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/9.07.2004 г., е даден с отговор, че с оглед актуалната практика на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 следва, че при 3 определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдв С, респ. - от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр.2 ЗА, което препраща към наредбата, а следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото, съответно - положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото.

Съдът определя адвокатско възнаграждение за действително извършените от адвоката, към приключване на делото пред съответната инстанция, процесуални действия във връзка със защитата на представлявания (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 407 ОТ 30.01.2024 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 5049/2023 Г., Г. К., І

Г. О. НА ВКС).

Посочените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. размери на адв. възнаграждения могат да се използват само като ориентир при извършване на преценката на съда ( РЕШЕНИЕ № 20 ОТ 20.01.2025 Г. ПО Т. Д. № 721/2024 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).

В контекста на така дадените разрешения и при преценка на размера на адвокатското възнаграждение, настоящата инстанция следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, съответно - положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото, като вида, броя и материалния интерес на исковете нямат самостоятелно значение, а са само релевантен елемент в комплекстаната преценка.

С оглед гореизложеното, при отчитане на предмета на делото – установителен иск за нищожност на договорна клауза за неустойка, както и осъдителен иск за връщане на дадената по нея сума в размер на частично уважения иск – 2140,50 лв., който не разкрива фактическа и правна сложност, защитаваният интерес и проведеното едно съдебно заседание, в което е приета ССЕ, намира, че справедливият размер на възнаграждението е 250 лв.

(с включен ДДС).

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на СРС постановеното определение следва да се остави в сила.

Воден от гореизложеното съставът на СГС

4

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 21266/14.05.2025г. по гр.д. № 49408/2023 г. по описа на СРС, 34-ти състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в 1 седм. срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5