Решение № 24 от 02.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ямбол, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Николай Ив. Кирков

К.С при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от К.С Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600494 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. XXI НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. А. - служебен защитник на подсъдимия В. М. срещу Присъда № *** ** ** **** по НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол, с която подсъдимият е признат за виновен за това, че в периода от неустановен ден през месец юни 2024 г. до 10:00 часа на 04.07.2025 г. в гр. ***** *** ***** ** ****** **, абонатен № 1731/36, сам е осъществил неправомерно присъединяване към водоснабдителната система на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Ямбол посредством полиетиленова тръба, муфа и спирателен кран, Ф-25 мм, свързващи главния водопровод на водоснабдителната система с водопроводната мрежа на имота, с което създал условия за неправомерно потребление и непълно отчитане на потребената вода, поради което и на основание чл. 234в, ал. 1 във вр. чл. 58а, ал. 1 НК подсъдимият е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и му е наложена глоба в размер на 1 000 лв.

Със същата присъда съдът на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, а на основание чл. 53, ал. 1, б. б) НК са отнети веществените доказателства 1бр. керпеден - метален с червена гумена дръжка и 1 бр. шестограм.

Във въззивната жалба защитникът счита обжалваната присъда за постановена в нарушение на материалния закон и явно несправедлива.

Поддържа, че съдът е следвало да приложи чл. 58а, ал. 4 НК вместо 1 приложената от съда ал. 1, тъй като намира, че по делото са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства като ги изброява. Поради това счита, че наложеното на подзащитния й наказание е следвало да бъде пробация вместо постановеното лишаване от свобода (чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б) НК). Наред с това застъпва становище, че съдът е следвало да приложи чл. 55, ал. 3 НК и да не налага кумулативно предвиденото наказание глоба, доколкото така наказанието в своята цялост се явява в разрез с целите, визирани в чл. 36 НК. Предвид изложеното моли въззивния съд да измени обжалваната присъда в частта й относно наказанието по вид и размер като го намали.

В съдебно заседание, където е даден ход на съдебните прения жалбоподателят-подсъдим В. М., редовно призован, не се явява, а ход на делото е даден в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол счита обжалваната присъда за законосъобразна и обоснована. Прокурорът не намира определеното на подсъдимия наказание за явно несправедливо, тъй като районният съд правилно е достигнал до извод, че в случая не е налице хипотезата на чл. 55 НК.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. А. поддържа въззивната жалба и моли въззивния съд да приеме обжалваната присъда за постановена в противоречие на материалния закон. Намира за безспорно установено по делото, че от деянието не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, тъй като същите са несъставомерни. Сочи, че подзащитният й е с чисто съдебно минало и е съдействал напълно за разкриване на обективната истина, поради което иска приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б) НК - да бъде определено наказание пробация в минималния размер с приложение на задължителните пробационни мерки.

Окръжен съд - Ямбол след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения.

От фактическа страна.

Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие гласни, писмени и веществени доказателства, доколкото районният съд при пълно съблюдаване на правилата на гл. 27 НПК е преминал по реда на съкратеното съдебно следствие по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК, както и това, че относно фактическата страна на инкриминираното деяние не е налице спор между страните. В допълнение въззивният съд и съгласно нормата на чл. 339, ал. 1 НПК намира за ненужно да преповтаря фактическата страна (арг. Решение № *****/** ** **** г. на ВКС по н. д. № ***/****1 г., III н.о., Решение № **/** ** **** г. на ВКС по к. н. д. № ***/**** г. и др.) Независимо от това следва да бъдат посочени 2 основните моменти на инкриминираното деяние както следва.

Подсъдимият В. М. живеел със семейството си в собствен имот, където от м. юни 2024 г. било прекъснато водоподаването поради неплащане на сметките. През същия този месец подсъдимият решил сам да осъществи достъп до водопровода, изкопавайки дупка в земята. Около година след като направил това св. Жекова като служител във водоснабдителното дружество отишла на проверка. Тя установила, че е налице водоснабдяване на имота, въпреки че същото било прекъснато. След като сигнализирала полицейските органи, същите установили точния начин, по който подс. М. осъществил достъпа. Същият съдействал изцяло и предал доброволно предметите, които използвал за да направи същото.

По доказателствата.

След самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства Окръжен съд - Ямбол приема, че по несъмнен начин се установява описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Доколкото и в тази част не е налице оспорване от страна на защитата, следва да се посочи, че процесуалният закон не задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. Когато мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивната такава не е задължена да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата, в какъвто смисъл е Решение № *** ** ** **** г. на ВКС по н. д. № **** **** г., III н. о.

Единствено с оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено следното. В мотивите на първоинстанционната присъда се сочи, че обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебна фаза, са били приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 2 НПК. Това не е така, доколкото делото е било разгледано в рамките на едно съдебно заседание, където от разпоредително заседание е било преминато към разглеждане на делото по гл. 27 НПК.

Следователно е налице приобщаване на обясненията на подсъдимия по реда на чл. 373, ал. 2 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 НПК.

В тази връзка следва да се добави, че от разпита на подсъдимия непосредствено след привличането му като обвиняем въззивният съд извлича информация относно мотивите, по които е извършено инкриминираното деяние. А характеристичната справка на подс. М. (л. 37 ДП) помага на съда да изясни семейното положение на същия.

При така установената фактическа обстановка, проверяващата инстанция намира от правна страна следното.

При правилно изяснена фактическа обстановка в условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК районният съд е направил обоснован правен извод, че подс. М. в периода от неустановен ден през месец юни 2024 г. до 10:00 часа на 04.07.2025 г. в гр. ***** *** ***** ** ****** **, абонатен № 1731/36, сам е осъществил неправомерно присъединяване към водоснабдителната система на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.

Ямбол посредством полиетиленова тръба, муфа и спирателен кран, Ф-25 мм, свързващи главния водопровод на водоснабдителната система с водопроводната мрежа на имота, с което създал условия за неправомерно потребление и непълно отчитане на потребената вода.

3

Поради това правилен и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 234в, ал. 1 НК. Изложеното от районния съд относно наличието на съставомерните признаци на деянието се споделя напълно от въззивния съд, поради което същото не следва да се преповтаря. Ето защо и въззивният съд намира, че от всички събрани и кредитирани по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е извършил вмененото му от държавното обвинение престъпление.

По вида и размера на наказанието.

Разпоредбата на чл. 234в, ал. 1 НК към момента на извършване на деянието предвижда, че за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и глоба до 15 000 лв., а съгласно чл. 47, ал. 1 НК минималният размер на наказанието глоба е 100 лв.

При индивидуализацията на наказанието районният съд правилно е посочил като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, както и приноса му за разкриване на обективната истина, а като отегчаващи такива продължителността на периода, в който е било осъществено неправомерното достъпване на вода.

Относно приносът на подсъдимия за разкриване на обективната истина следва да се посочи следното. Съдебната практика трайно приема, че когато производството е протекло по реда на гл. 27 НПК, това обстоятелство принципно не се взема предвид при индивидуализацията на наказанието поради задължителното приложение на чл. 58а НК във вр. чл. 373, ал. 2 НПК.

Въпреки това е допустимо съдействието на подсъдимия да бъде преценено като по-значимо, когато то е оказало въздействие по-голямо от обикновеното при разкриване на обективната истина. Точно по този начин въззивният съд самостоятелно преценява самопризнанието на подсъдимия в процесния случай.

Настоящият съдебен състав констатира и други смекчаващи отговорността обстоятелства. На първо място за такова се преценява мотива за извършване на деянието от страна на подсъдимия, а именно чрез инкриминираното деяние подсъдимият е целял да задоволи потребностите на семейството си за питейна вода. Различно би било, ако е осъществен неправомерен достъп на търговско предприятие. На второ място, макар и несъставомерни, причинените имуществени вреди са единствено за водоснабдителното дружество, при което са приложими гражданскоправни, а не наказателноправни последици. Следователно въззивният съд възприема този довод на защитата от въззивната жалба. Подсъдимият на следващо място действително е с чисто съдебно минало, доколкото за единственото му осъждане през 2003 г. е настъпила реабилитация по смисъла на чл. 88а НК.

Като достоверно се преценява и изразеното от подсъдимия съжаление за стореното, тъй като то се подкрепя от оказаното пълно съдействие на разследващите и държавни органи във връзка образувания наказателен процес.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че инкриминираното деяние има инцидентен характер в живота на подс. М., при 4 което може да се изведе, че е налице положителна перспектива за неговото поправяне и превъзпитаване. Поради това също така съдът преценява, че обществената опасност на деянието и дееца е по-ниска от тази на други деяния по чл. 234в, ал. 1 НК. Ето защо са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, следователно следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б) НК, каквото е искането на защитата.

При това положение на подсъдимия следва да бъде наложено наказание пробация с приложение на двете задължителни мерки в размер близък до минималния, а именно девет месеца.

Що се отнася до кумулативно предвиденото наказание глоба, въззивният съд не намира основание за приложението на чл. 55, ал. 3 НК предвид отегчаващото отговорността обстоятелство, че подсъдимият в продължение на около една година е ползвал неправомерно вода и едва след като е дошла проверка на място, същият е преустановил същото. По тази причина и доколкото цитираната разпоредба е с диспозитивен характер, съдът констатира, че замяната на първоначално наложеното наказание лишаване от свобода не е в състояние самостоятелно да постигне целите на генералната и специална превенция и следва да бъде наложено кумулативно предвиденото наказание глоба.