Решение № 32 от 15.03.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. гр.Мадан, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100268 по описа за 2022 година

Предявен е иск от С. З. Б. против Вива Кредит ООД с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 192,00 лева, представляваща недължимо платени лихва и възнаграждение по Договор за паричен заем Standard 14 № ** - 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.08.2022г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 27.10.2021 г. ищцата сключила Договор за паричен заем Standard 14 № **. с ответното дружество, по силата на който заемодателят „Бива Кредит" ООД й предоставил заем в размер на 1700 лева, при следните параметри на отпуснатия заем: Сума на кредита: 1700,00 лева; Срок на кредита: 60 седмици; Размер на вноската по кредита: 106,94 лева; ГПР: 49,37%; Годишен лихвен процент: 40,32%; Лихвен процент на ден: 0,11%; Дължима сума по кредита: 3208,20 лева, в която е включена и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1069,20 лв - чл.1 ал.З. Освен тази сума договорът предвиждал и заплащането на неустойка в размер на 712,80 лева, платима при непредоставяне на обезпечение по чл.5 ал.1 от договора. В исковата молба се сочи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. Договорните клаузи, с които за заемополучателя е уредено задължение за заплащане на сума в размер на 1069,20 лева като такса за експресно разглеждане на документи и сумата от 712,80 лева като неустойка за непредоставяне на обезпечение, били нищожни поради установяването им в противоречие с добрите нрави. Посочва, че предвидената неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, била предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Ищецът се позовава на TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В исковата молба се сочи, че таксата за експресно разглеждане на документите била уговорена в нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С оглед характера на услугата, същата била свързана с разглеждане на заявката на потребителя и усвояването на кредита, респективно – с основното задължение на ответника по договора да предостави заемната сума. Следователно било налице нарушение на забраната на чл. 10а,ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава такса. Същата се дължала 1 еднократно, но заплащането на таксата от потребителя било разсрочено, като сумата се включва в ежемесечната вноска. С това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл.

19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му размер, съотношението между главницата, таксата, която възлизала на 63% от размера на отпусната главница и възнаградителна лихва за срока на договора от 15 месеца. Счита, че посочената клауза на чл.1 ал.З, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1069,20 лева, е нищожна като заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Възразява, че договорът е нищожен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК.

Позовава се на чл. 23 от ЗПК, като посочва, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Посочва, че в изпълнение на процесния Договор за паричен заем ищецът бил заплатил по сметка на ответника сумата от 1892 лева. Поради недействителността на договора за заем за ищцата възникнало задължение за връщане само на чистата стойност на кредита, в размер на 1700 лева, а не на лихви и други разходи. Разликата между заплатената сума от 1892 лева до дължимата от 1700 лева в размер на 192 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане на ответника на осн. чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който посочва, че на 27.10.2021 г. ищецът сключил с ответното дружество Договор за паричен заем № ** по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 1700 лв. С подписване на договора ищецът се е задължил да върне заемната сума на 30 двуседмични погасителни вноски, в размер на 106.94 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса експресно разглеждане на документи, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. Посочва, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна услуга, която нямало нищо общо с такса за отпускане на кредита. Експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхождало времево. Услугата експресно разглеждане на документи, нямала общо с отпускането на кредита, а с факта дали потребителят желае документите му да бъдат разгледани, по-бързо с оглед необходимостта от получаване на бърз отговор. Потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва или да изчака 10 дни. От друга страна искането за ползване на посочената услуга създавало за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите – и поради това той бил свободен да определи какъв да е нейният размер. В отговора на исковата молба се посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 5 от Договора, ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния случай дори било дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. В настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставяло Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение отстрана на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Функцията на неустойката е преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да стимулира длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите договорни задължения. Посочва се, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполагал с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14дневен срок, за която ищецът също е бил информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. Посочва, че в ГПР не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Размерът на ГПР бил посочен в договора, като същият се формирал по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В това приложение били посочени редът и начинът на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му чл. 11, ал. 1, т. 10 предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения или не. Следователно, невключването на неустойката в ГПР, съответно в общия размер на плащанията по кредита, представлявало законосъобразно действие на Дружеството в 2 съответствие със ЗПК и в интерес на потребителя на финансовата услуга. Не било допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен фиксиран лихвен процент по кредита, която информация заедно с уговорения срок на договора съдържа и условията за прилагането му. Договорът съдържал и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД да бъде осъдена С. З. Б. да заплати на ВИВА КРЕДИТ ООД сума в общ размер на 1189,73 лева, от които 652,84 лева – падежирала главница по договора за паричен заем № ** от 27.10.2021 г. за периода от 12.05.2022 г. до 29.09.2022 г., 405,42 лева – непадежирала главница по договора за паричен заем № ** от 27.10.2021 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост., 131,47 лева – начислена неплатена договорна лихва за периода от 12.05.2022 г. до 29.09.2022 г. Посочва, че заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 % , ГПР 49,37 % и общ размер на плащанията с включена такса експресно разглеждане - 3208.20 лв., от която сума 1700 лв. е главница, 1069.20 лв. такса експресно разглеждане и 439 лв. - договорна лихва. Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора за паричен заем при забава за изпълнение на просрочени задължения по договора с повече от 90 дни заемодателят може да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение по договора за паричен заем. Заемателката била в забава на четиринадесета погасителна вноска с падеж 12.05.2022 г. С предявяването на насрещния иск заемодателят обявявал вземането по договор за паричен заем № **/27.10.2021 г. за предсрочно изискуемо. Моли за уважаване на насрещния иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от ответника С. З. Б., с който не оспорва, че на 27.10.2021 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем Standart 14 ** от 27.10.2021 г., по силата на който Вива Кредит ООД предоставило на С. Б. заем в размер на 1700 лева. Посочва, че не било спорно обстоятелството, че таксата за експресно разглеждане на документи в размер на 1069,20 лева и неустойката в размер на 712,80 са начислени от кредитодателя и включени в размер на всяка от дължимите погасителни вноски. Посочва, че не е спорен и факта, че С. Б. е платила на „Вива Кредит" ООД сума в размер на 1892,80 лева, което било видно от видно от справката към писмения отговор на кредитодателя и насрещния му иск. Посочва, че договорните клаузи, с които за заемополучателя е уредено задължение за заплащане на сума в размер на 1069,20 лева като такса за експресно разглеждане на документи и сумата от 712,80 лева като неустойка за непредоставяне на обезпечение, били нищожни поради установяването им в противоречие с добрите нрави. Таксата за експресно разглеждане на документите била уговорена в нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му размер, съотношението между главницата, таксата, която възлизала на 63% от размера на отпусната главница и възнаградителна лихва за срока на договора от 15 месеца. Възразява, че договорът е нищожен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК. Позовава се на чл. 23 от ЗПК, като посочва, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Посочва, че в изпълнение на процесния Договор за паричен заем ищецът бил заплатил по сметка на отвентика сумата от 1892,80 лева. Поради недействителността на договора за заем за ищцата възникнало задължение за връщане само на чистата стойност на кредита, в размер на 1700 лева, а не на лихви и други разходи. Моли за отхвърляне на насрещния иск.