Определение № 1126 от 16.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1126 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Л. М. Руневска като разгледа докладваното от Л. М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20261800500311 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. П. Г. срещу определение № 409 от 17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 734/2025 г. по описа на Районен съд Пирдоп, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от дължимата държавна такса по предявения от нея иск. Излага доводи за неправилност на определението и иска неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Твърди, че не разполага със средства за заплащане на дължимата такса за производството с оглед получаваните от нея нетни доходи и обстоятелството, че сама полага грижи за малолетното си дете, което издържа и за което получава издръжка под минималния предвиден в закона размер. Твърди още, че е завела още 16 дела с идентичен предмет - за прогласяване нищожността изцяло на други сключени от нея договори за кредит, като в случай, че и по тях се приеме, че разполага със средства за заплащане на дължимите такси и разноски, то общата сума би се явила непосилна за нея и би я лишило възможност да защити правата си като потребител.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид изложеното в жалбата, намира за следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, по следните съображения:

Х. П. Г. е предявила срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 776960 от 20.02.2025 г., сключен с ответника, като противоречащ на закона.

В исковата молба е направено искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски по делото поради липса на 1 достатъчно средства. Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че ищцата е на 35 г. възраст, неомъжена, в добро общо състояние, с месечен доход в размер на 1800.00 лв. брутно трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец и не получава допълнителни доходи от свободни професии или наеми и хонорари. Декларирала е още, че не притежава движимо и недвижимо имущество, както и че не притежава акции, облигации, нито движими вещи със значителна стойност, както и не разполага с влогове в банки, нито има вземания от трети лица. В декларацията е посочила още, че има непълнолетно дете, което издържа, като получава издръжка в размер на 200 лв. месечно.

С разпореждане № 1173 от 06.11.2025 г. първоинстанционният съд е дал допълнителни указания на молителката, във връзка с депозираната молба по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, да представи доказателства за посочените в горната разпоредба обстоятелства.

С молба от 27.11.2025 г. Х. П. Г. е посочила, че е неомъжена /видно и от представената декларация/, в добро общо състояние /също видно от нея/ и че отглежда дъщеря си сама, като получава издръжка в размер на 200 лв. месечно от бащата на детето, за което представя извлечения от банковата си сметка.

С определение № 409 от 17.12.2025 г. първоинстанционният съд е оставил искането на ищцата за освобождаване от държавна такса без уважение, като е счел молбата й за неоснователна, тъй като Х. П. Г. е в активна трудоспособна възраст, няма доказателства за влошено здравословно състояние, а от декларираните данни за материалните й възможности може да се направи извод, че е в състояние да заплати дължимата държавна такса, доколкото получава трудово възнаграждение и издръжка за детето си, макар и в размер под минималния такъв. При произнасянето си съдът е отчел и установеното със служебна справка в ЕИСС обстоятелство, че за периода от 14.10.2025 г. до 15.12.2025 г. в Районен съд - Пирдоп има образувани и висящи 17 броя граждански дела с ищец Х. П. Г. и ответници търговски дружества кредитори, с предмет обявяване за нищожни на договори за потребителски кредит.

Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд.

По отношение на въпроса за прилагането на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването на страна от заплащане на държавни такси и разноски за производството е формирана трайна съдебна практика, според която при направено такова искане съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за заплащането им. След изясняване на относимите обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса. В случая с оглед посочената от ищеца по реда на чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК цена на предявените облигационни искове, размерът на държавната такса е 174.82 лв., който, съпоставен с декларираната месечна стойност на средствата за издръжката на семейството на молителката 2 от 1800 лв. /като се има предвид, че получавания доход е посочен в размер бруто/, представлява почти от 10 % от нея.

Същевременно декларираното имуществено състояние на молителката е такова, че не би могло да се очаква осигуряване на допълнителни доходи, като се има предвид, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, което евентуално да отдава под наем, а по-скоро би следвало да заплаща такъв с оглед липсата на собствено жилище. Отделно следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че молителката се грижи и издържа малолетно дете, като получава издръжка от бащата на последната е в размер под минималния такъв, предвиден в закона. Така, съпоставяйки размера на дължимата държавна такса и месечния доход на семейството на молителката, както и отчитайки данните на НСИ за първото тримесечие на 2025 г. относно общия среден разход на лице от домакинство /2861 лв. на тримесечие, т. е. 953.67 лв. на месец/, както и определената от МС линия на бедност за 2025 г. от 638 лв. /с предложение за увеличение през 2026 г. на 764 лева/, настоящият съдебен състав счита, че заплащането на дължимата държавна такса и разноски за производството би създало значителни затруднения за ищцата. Следва да се отчете и факта, че последната е ищец /потребител/ по още 16 на брой съдебни дела, водени срещу кредитни институции, по които също би дължала държавна такса в случай на отказ от освобождаване от такава и по тях, съответно общият им размер би препятствал достъпа до съд на последната.

При тези данни следва да се приеме, че към момента ищцата действително се намира в такова затруднено материално положение, което я препятства да заплати държавна такса по делото за защита на правата си като потребител.

С оглед изложеното определението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което ищцата да бъде освободена от заплащането на дължимата държавна такса и разноски по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 409 от 17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 734/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Х. П. Г. с ЕГН ********** от заплащане на дължимите за производството по гр. д. № 734/2025 г. по описа на Районен съд - Пирдоп държавни такси и разноски.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пирдоп за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4