Решение № 22820 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22820 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110105951 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Софийска районна прокуратура, ЕИК 1218173091476, с адрес в гр. София, бул. „Ген. М. Скобелев“ № 23, представлявана от Административния ръководител Н.Я.З., чрез пълномощника й Е. К.

(прокурорски помощник), против С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в .....

Твърди се в исковата молба, че ответницата е била страна по трудов договор № 438 от 03.10.2005 г., сключен със Софийска районна прокуратура. Ответницата е заемала длъжността „съдебен деловодител“ в Софийска районна прокуратура.

На основание заповед № 621 от 02.03.2018 г. на административния ръководител районен прокурор на СРП ответницата е получила за 2018 г. сума за представително облекло по реда на ЗСВ в общ размер на 1 925 (хиляди деветстотин двадесет и пет) лева на 12.03.2018 г. Със заповед № 133 от 21.01.2019 г. е прекратено трудово правоотношение на С.

Г. С. със Софийска районна прокуратура, считано от 22.01.2019 г.

Съгласно протокол № 2 от заседание на ВСС, проведено на 25.01.2018 г. и чл. 2, ал. 8 от Правила за определяне и изплащане на суми за облекло на магистрати, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители в органите на съдебната власт „При прекратяване на трудовите правоотношения на други основания се възстановява сумата за облекло, пропорционално на неотработено време, като това се отразява в обходния лист.“ На основание горецитираната норма, ответницата дължи връщане на част от изплатената й сума за представително облекло за 2018 г., пропорционално на неотработено време, като за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. същата има 14 броя работни дни в болничен и 111 работни дни в неплатен отпуск или общо неотработени дни за цялата 2018 г. в размер на 125 дни.

Ето защо, С. Г. С. е следвало да възстанови сума в общ размер на 614,91 лева, но независимо от отправените й покани, тя не е върнала посочената сума.

Ищецът е предявил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК. Заявлението е уважено и е издадена заповед № 2016 от 18.01.2023 г. по частно гражданско дело № 65942 по описа за 1

2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

С тези обстоятелства ищецът обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за установяване на задължението на ответницата в размер на 614,91 лв.

(шестстотин и четиринадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща дължима за възстановяване сума за представително облекло за 2018 г. пропорционално на неотработените дни от длъжника и предвид прекратяването на трудовото правоотношение с длъжника със заповед № 133 от 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението пред съда – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, редовно уведомена, не подава отговор на исковата молба.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в откритото съдебно заседание.

Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на Софийска районна прокуратура да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 19.11.2024 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответницата не е предприела никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като двукратно - с разпореждане № 70991 от 17.05.2024 г. и с определение № 42533 от 21.10.2024 г., изрично са указани неблагоприятните последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявения от Софийска районна прокуратура иск, чийто предмет е връщането на парична сума, получена от ответницата за представително облекло по реда на ЗСВ, е допусти и вероятно основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.

Съобразно сочените в исковата молбата страни, фактически основания и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано лице – Софийска районна прокуратура, която съгласно пар. 1 т. 1 от ДР на Кодекса на труда притежава качеството „работодател“ и съответстващата на това процесуална легитимация да предявява или отговаря по искове, произтичащи от трудово правоотношение. Искът е предявен против правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени писмени доказателства, удостоверяващи обстоятелствата, че С. Г. С. е работила по трудово правоотношение в Софийска районна прокуратура и че на 12.03.2018 г. е получила сумата от 1 925 лв. за представително облекло.

През календарната 2018 г. ответницата е ползвала 14 дни отпуск поради временна неработоспособност и 111 дни неплатен отпуск, поради което тя дължи връщане на парите за представително облекло, изплащани по реда на ЗСВ съразмерно на дните, през които е ползвала отпуск т.е. сумата от 614,91 лв. В този смисъл, съдът приема, че писмените доказателства сдържат достатъчно данни, които да обосноват вероятната основателност на предявения иск.

2

Така посочените аргументи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а установителният иск трябва да бъде уважен единствено въз основа на извода на съда за неговата вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба и представените с нея доказателства.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото и в заповедното производство разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи на сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) в исковото производство и 75 лв. (седемдесет и пет лева) – в заповедното производството.

Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

По иска, предявен от Софийска районна прокуратура, ЕИК 1218173091476, с адрес в гр. София, бул. „Ген. М. Скобелев“ № 23, представлявана от Административния ръководител против С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в ...., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищеца сумата от 614,91 лв. (шестстотин и четиринадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща дължима за възстановяване сума за представително облекло за 2018 г. пропорционално на неотработените дни от длъжника и предвид прекратяването на трудовото правоотношение с длъжника със заповед № 133 от 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането , за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2016 от 18.01.2023 г. по частно гражданско дело № 65942 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в .... да заплати на Софийска районна прокуратура, ЕИК 1218173091476, с адрес в гр. София, бул. „Ген. М. Скобелев“ № 23, представлявана от Административния ръководител сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящето исково производство.

ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в .... да заплати на Софийска районна прокуратура, ЕИК 1218173091476, с адрес в гр. София, бул. „Ген. М. Скобелев“ № 23, представлявана от Административния ръководител сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса по частно гражданско дело № 65942 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3