Решение № 4880 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4880 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330114511 по описа за 2025 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Ю. Н. С., че последният дължи на ищеца сумата от 573,43 лева (равняваща се на 293,19 евро), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 16.01.2024 г. – 30.12.2024 г. за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва в размер на 21,40 лева (равняваща се на 10,94 евро) за периода 16.01.2024 г. – 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4124/16.05.2025 г. по ч. гр. д. № 8938 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, по отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 28330/30.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 8938 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № *** за обект, находящ се в в ***, доколкото е наемател на ОП „Жилфонд“. Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство за 1 двама човека, като били начислявани по 10 куб.м. вода месечно. На 16.03.2023 г. било връчено известие за нередовен водомер, в което били дадени предписания за монтаж на измервателно устройство, отговарящо на ЗИ.

Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода, ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 8938 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ю.

Н. С. чрез назначения му особен представител – адв. Д., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Същите се оспорват и по размер. Посочва се, че от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги.

Поради изложеното се претендира предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 8938/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 4124/16.05.2025 г., по отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 28330/30.10.2025 г., постановено по делото. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

2

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от станата на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. С оглед установяване на качеството на собственик на ответника, по делото е приобщена е преписка от ОП Жилфонд - ***. От материалите по същата се изяснява, че по отношение на процесния недвижим имот е сключен договор за наем на общинско жилище № ***/*** г. и допълнително споразумение към него от *** г., като наематели по същия са ответникът и неговото семейство. С оглед изложеното съдът намира, че на ответника му е предоставено ползването върху процесния недвижим имот, респ. същият се явява потребител на ВиК услуги.

На следващо място, по делото се установи, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 16.01.2024 г. до 30.12.2024 г., поради което е изправна страна по договора.По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение - така чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. При наличие на неизправен водомер, количеството доставена вода се осъществява по реда на чл. 26, ал. 2, вр. чл. 25, ал. 8 от Договора, а именно: по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В настоящия случай, от показанията на свидетеля В. А., които съдът кредитира като обективни, преки и непосредствени, и от приобщеното по делото известие за нередовен 3 водомер, връчено на *** на ответника 16.06.2023 г., се изясни, че за отчетния период в имота е имало стар водомер, като ползвателите не са предприели действия по подмяна на измервателното устройство. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата за служебно начисляване на количества питейна и отведена вода - по 5 куб. м. на човек. От сключения между договор за наем и от показанията на свидетеля А. несъмнено се установи, че в процесния недвижим имот през цялата 2024 г. са живяли двама обитатели – ответникът и неговата ***. Поради изложеното съдът намира, че количеството питейна и отведена вода следва да се начислява в размер на по 10 куб. месечно. От приобщените по делото карнети, обаче, се установява, че посоченото количество е начислено единствено за месец ноември. За всички останали месеци са начислени по – високи стойности на доставено количество вода.

В тази насока, доколкото предявеният иск за заплащане на главница се явява доказан по своето основание, то на основание чл. 162 ГПК съдът следва да определи неговия размер. Съобразно Решение № Ц - 29/22.12.2023 г. за утвърждаване, считано от 01.01.2024 г. на ВиК услуги, предоставяни от ВиК Пловдив, цената на 1 куб. доставена и отведена вода е възлизал на 3,43 лева, респ. на 10 куб., стойността възлиза на 34,30 лева. Доколкото се претендира сумата за дванадесет месеца, то общо дължимата стойност на доставено количеството е 411,60 лева, равняваща се на 210,45 евро, от тази сума стойността за периода януари – ноември е в размер на 377,30 лева, за който период са издадени фактури от 17.12.2024 г., и за декември месец е в размер на 34,30 лева, за която сума е издадена фактура от 30.12.2024 г. До този размер предявеният иск за заплащане на главница се явява основателен, и като такъв – следва да бъде уважен.

По отношение на претендираното обезщетение за забава. Съобразно чл.

33, ал.2 от ОУ на ВиК Пловдив ЕООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. От приобщената по делото ССчЕ се изясни, че за процесния период задълженията на ответника са индексирани два пъти: за задълженията в периода януари – ноември: на 17.12.2024 г., и за задълженията за декември месец – на 30.12.2024 г. Респ. падежът за изпълнение на задълженията по фактурите от 17.12.2024 г. е настъпил на 16.01.2025 г., за фактурата от 30.12.2024 г. – на 30.01.2025 г. Предвид обстоятелството, че 4 предявеният иск е доказан по своето основание, съдът намира, че обезщетението за забава за периода 16.01.2025 г. – 31.03.2025 г. е в размер на 10,93 лева, респ. 5,59 евро. До този размер предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен, като същият следва да бъде отхвърлен за разликата над този размер до пълния претендиран от 21,40 лева, равняващи се на 10,94 евро и за периода 16.01.2024 г. – 15.01.2025 г., доколкото падежът за изпълнение на задължението е възникнал на 16.01.2025 г.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК правно на разноски имат и двете страни. Доказателства за извършени такива от ищеца са представени за 495,13 евро, от които 140,61 евро за заплатена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, 204,52 евро за заплатен депозит за особен представител и 150,00 евро за заплатен депозит за ССчЕ. Съразмерно на уважената част от исковите претенции, в полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 351,71 евро.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно - сумата от 25,13 евро, съразмерно на уважената част от исковите претенции, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Доказателства за извършени разноски от страна на ответника не са представени, респ. такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю.

Н. С., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, сумата от 210,45 евро, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 16.01.2024 г. – 30.12.2024 г. за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва в размер на 5,59 евро за периода 16.01.2025 г. – 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на главница над сумата в 5 размер на 210,45 евро до пълния претендиран размер от 293,13 евро и за заплащане на обезщетение за забава над сумата в размер на 5,59 евро до пълния претендиран размер от 10,94 евро и за периода 16.01.2024 г. – 15.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4124/16.05.2025 г. по ч. гр. д. № 8938 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, по отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 28330/30.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 8938 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Ю. Н. С., ЕГН: **********, ДА

ЗАПЛАТИ на

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 сумата в размер на 351,71 евро (триста петдесет и един евро и седемдесет и един евроцента), представляваща разноски в настоящото производството, и сумата в размер на 25,13 евро (двадесет и пет евро и тринадесет евроцента), представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 8938 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, съразмерно на уважената част от исковете.