Разпореждане № 113 от 03.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 113 гр. Благоевград, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20241200900214 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 373 от ГПК от ищеца ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР“, ЕИК 202766380, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Хайдушко изворче“ № 28, чрез процесуалния представител адв. В. Й., със съдебен адрес за призоваване ***.

По отношение възраженията на ответника за редовността на исковата молба, ищецът в ДИМ сочи, че в исковата молба изрично са посочени основанията на търсената от ищеца защита, както и право-релевантните факти, на които основава правото си. Изложена фактическата обстановка и релевантните за спора обстоятелства, като в петитума ясно е заявено от съда какво е искането на ищеца, т.е. определен е обема на търсената защита, което не води до невъзможност или пречка за ответника да организира своята защита.

Изтъква се, че е видно от петитума, че ищецът иска осъждане на ответника да заплати дължими суми по сключения между страните договор, като всички суми са точно посочени, както и основанието на което ищецът счита, че същите му се дължат. В петитума на исковата молба ищецът се позовава на факта, че сключеният между страните договор е прекратен, поради изтичане на уговорения в него срок, евентуално, че същият е развален с исковата молба, евентуално, ако не е прекратен или развален, че е налице неизпълнение на задълженията на ответника и така посочените основания обосновават дължимостта на претендиралата сума.

Предвид горното, се сочи в ДИМ, че доколкото ищецът има право да излага своите твърдение и поради липса на законова забрана твърденията да се ограничават само и единствено до един определен състав. Застъпва становище, че направеното възражение от ответника е бланкетно и абсолютно неоснователно.

По отношение на твърденията на ответника за нередовност на исковата молба относно 1 главния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а именно, че следва да бъде посочен конкретен фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е налице невъзможност за ответника да разбере правното основание на иска и да организира защитата си, се сочи в ДИМ, че съгласно константата и задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по чл.

290 от ГПК, искът по чл. 55 от ЗЗД е един. С този иск ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, като в исковата си молба той е длъжен само да посочи какво е дал и да заяви, че даденото е без основание или че ответникът вече няма право да задържи нещо което му е дадено на правно основание. Изтъква се, че именно поради това, съдът трябва да разгледа посочените в исковата молба твърдения за основателност на предявения иск по чл. 55 от ЗЗД и да ги разгледа като един иск и да се произнесе относно основателността на претенцията за връщане на претендираната сума, а не да ги разглежда като отделни искове. Застъпва се становище, че искът по чл. 55 от ЗЗД е един доколкото независимо от кои фактически твърдения се основава иска, то искането е едно и също „да се върне даденото, като се позовава на Решение № 29 от 28.03.2012г. по гр.д. № 1144/2010г. на Върховен касационен съд, докладчик съдия Белазелков. С оглед посоченото по-горе, сочи се в ДИМ, че ответникът следва да докаже дали е налице основание за получаване на процесиите суми и дали към датата на решаване на спора той има правото да държи/задържи сумите, които е получил от ищеца, които суми са предмет на исковата претенция на ищеца, като ответникът може да се защити като използва всички възможни правни способи, стига да обоснове и докаже правото си да държи/задържи сумите.

По отношение на твърденията на ответника за нередовност на исковата молба относно главния иск по чл. 92 от ЗЗД, се застъпва становище, че направеното твърдение за нередовност на исковата молба, в частта относно претенцията за неустойка е неоснователно.

Сочи се, че към исковата молба, като приложение, се съдържа таблица, в която точно и ясно е посочено как е формирана претендираната неустойка, за кой обект се отнася, с кое възлагателно писмо и на коя дата е възложен ремонта/изграждането, каква е стойността на възложеното СМР, дните на забава, датата на предаване на извършените СМР и размер на неустойката, дължима за съответния обект. Изтъква се, че тази на основание посоченото в таблицата е формиран размера на претендираната неустойка по делото, като се твърди, че в таблицата точно и ясно е посочен начина на формиране на претендираната неустойка, поради което исковата молба е редовна и не следва съдът да дава указания за индивидуализация на претенциите за неустойка.

По отношение на твърденията на ответника за нередовността на исковата молба относно претенциите за присъждане на лихви се сочи в ДИМ, че претенциите за заплащане на лихви върху дължимите суми са точни и ясно посочени и формулирани, като е посочена и началната дата от която се претендират- датата следваща деня на прекратяване на договора.

Сочи се, че основанието на претенциите също е ясно и не може да се тълкува двусмисленоответникът дължи лихва за забава върху дължимите суми, поради неплащането/невръщането им, за което е бил изрично поканен.

2

По отношение на твърдението за липса на справка по чл. 366 от ГПК се сочи, че предявените искове са точно и ясно посочени по основание и по размер, като и точно и ясно е как са формирани исковите претенции, поради което представяне на справка по чл. 366 от ГПК не е необходимо, тъй като информацията, която следва да съдържа такава справка, се съдържа в самата искова молба.

Не се възразява с ДИМ по отношение на това, че от исковата молба не е ясно как е формирана претенцията за неустойка, но поради тази причина е представена таблица, която има функция на справка по чл. 366 от ГПК и ако е представена отделно би било неуместно и по-неудобно за съда тъй като посочването на таблицата/справката именно в частта относно тези претенция би улеснило съда и ответните страни. Сочи се, че справката по чл. 366 от ГПК е приложима в производства по търговски спорове, като настоящият спор е квалифицира като такъв от съда едва с Определение № 274/19.05.2025 г.

Сочи се в ДИМ, ако съдът намери за необходимо ищецът да представи допълнителна справка (която вече е налична и инкорпорирана в исковата молба), то следва даде такива указния и ищецът ще представи такава.

Сочи се също, че в ДИМ, в изпълнение на дадените указания от съда с Определение № 274/19.05.2025г. и за улеснение на ответната страна да си плати дължимото, е посочена следната банкова сметка с титуляр Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, IBAN: ***, банка: ***.

По отношение на твърдението на ответника, че ищецът не е заплатил държавна такса и неправилно е посочил съдържанието на чл. 72, ал. 1 от ГПК, се сочи в ДИМ, че същото е неправилно, защото съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ГПК за предявените с една молба искове в зашита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. Дължимата държавна такса е в размер на 4 % от цената на иска, т.е. от сумата, която ищецът претендира. В случай, че бъдат предявени няколко евентуално съединени искове за защита на елин интерес, то съдът не следва да определя и събира държавна такса за всеки отделен евентуален иск, а държавна такса само за един иск. Държавната такса се определя върху имуществения интерес от водене на делото независимо от броя на предявените искове и от начина на съединяването им. Ако по делото се претендира едно благо, то таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанието. Застъпва се становище, че твърдението на ответника е неправилно и държавната такса за разглеждане на предявените искове в настоящото производство е заплатена в пълен размер.

Иска се от съда възражението за нередовност на исковата молба да бъде отхвърлено, като неоснователно.

По отношение на становището на ответника за обстоятелствата, на които се основават исковете се сочи в ДИМ, че с отговора на исковата молба ответникът твърди, че договорът не е прекратен, нито развален, съответно, че между страните е налице облигационна връзка 3 и към настоящия момент; договорната връзка между страните не се е прекратила с изтичането на посочения в чл. 4, ал. 1 от Договора срок, тъй като срокът бил за изпълнение на възложените СМР от страна на Изпълнителя, респективно заплащане на дължимото възнаграждение от страна на Възложителя и като такъв не представлявал срок, с изтичането на който страните ще престанат да бъдат обвързани от договора. В тази връзка се застъпва становище в ДИМ, че така направеното твърдение е абсолютно неоснователно, нелогично и противоречащо на доказателствения материал по делото, като с настоящата изцяло оспорваме така направеното твърдение.

По отношение твърдението на ответника относно характера на уговорения в чл. 4, ал. 1 от Договора срок се сочи в ДИМ, че същото е неправилно и абсолютно противоречащо на наличната уговорка между страните. Съгласно раздел III „Срок на договора. Срок за изпълнение. Влизане в сила на договора“, чл. 4, ал. 1 срокът на договора е 12 месеца, считано от датата на влизането му в сила или до изчерпването на прогнозната стойност от 7 500 000 лева без ДДС, което от двете събития настъпи по-рано, т.е. договорът е сключен под прекратителни условия. Сочи се, че от цитираната разпоредба е видно, че в договора са предвидени две алтернативни прекратителни условия, като с настъпването на което и да е от тях, действието на договора се прекратява. Изтъква се, че твърдението на ответника, че срокът е за изпълнение не кореспондира с текста на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договора и това се установява от наличието на две алтернативни основания за неговото прекратяване, като второто прекратително основание „до изчерпването на прогнозната стойност от 7 500 000 лева без ДДС“, категорично потвърждава, че срокът не е за изпълнение, а е условие за съществуването или прекратяването на облигационната връзка, тъй като видно от текста на второто прекратително основание не може да доведе до забава на ответника за изпълнение на възложеното му по Договора, нещо повече, много интересна би била позицията на ответната страна, дали ще твърди, че договорът не се прекратил ако бяха възложени дейности в размер на 7 500 000 лева без ДДС и вземайки предвид тяхното становище на стр.

5 от отговора на исковата молба където посочват: „...ако веднъж започнал изпълнението преустановяването на действието на договорната връзка настъпва или с пълно изпълнени…“. Сочи се, че именно с посочването на ответната страна се признава, че при пълното изпълнение на договора (възлагане за пълния размер от 7 500 000 лева без ДДС и изпълнение на възложеното), договорът ще се прекрати, което е идентично с посоченото в чл. 4.1. където са посочени две прекратиелни основания.

Твърди се в ДИМ, че доказателство, че уговореното в чл. 4, ал. 1 не е срок за изпълнение на Договора, а срок на действие на Договора е и разпоредбата на чл. 4, ал. 2, в която страните изначално са определили срока за изпълнение на всяка една от дейностите, които ще бъдат възлагани по Договора, а именно: „ремонт: при възлагане едновременно (с едно възлагателно писмо) на 20 обекта – 23 календарни дни; изграждане: при възлагане едновременно (с едно възлагателно писмо) на 20 обекта – 38 календарни дни“. Изтъква се, че именно посочените в чл. 4, ал. 2 от Договора срокове, са сроковете за изпълнение на възлаганите СМР и това се потвърждава и от друго обстоятелство – всяко СМР по договора 4 се възлага с възлагателно писмо, което обвързва страните със съответния срок за изпълнение, според това дали е ремонт или изграждане.