Решение № 115 от 21.02.2019, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 115 / 21.02.2019 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Ваня Кирева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2017 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и сл. от ЗЗД; от „Макс колект" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Христо Ботев" № 17 ет. 1 офис 208, представлявано от управителя Христо Йорданов Йовев; против Д. Д.С. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че ответникът сключил с „Макс Телеком" ООД с ЕИК ********* договор за услуги - физическо лице с № AMCS0298010715016 от 07.07.2015 г. за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги, за срок от 1 месец, след което се преобразувал в безсрочен, съгласно чл. 18.1, като се счита за продължен за едномесечен срок за всеки отчетен период и при условията, посочени в него и Общите условия /ОУ/. С подписването му, ответникът се задължил да плаща ежемесечно такса в размер на 30,90 лв., включваща абонаментна месечна такса в размер на 24,90 лв. и месечна такса от 6 лв. за статичен IP адрес /т.3/. С подписването на договора ответникът приел „Общи условия за уреждане на взаимоотношения между „Макс Телеком" ООД и абонатите и потребителите, ползващи интернет услуги и услуги за пренос на данни чрез обществената електронна съобщителна мрежа на „Макс Телеком" ООД /ОУ/.

ОУ били изменени и допълнени с редакция, публикувана на интернет страницата на доставчика- http://www.maxtelecom.bg на 15.01.2015 г. в сила от 23.02.2015 г., с която се създавал нов раздел 18 „Други условия", засягащ абонатите, които използват електронни съобщителни услуги чрез LTE- мрежата на „Макс Телеком" ООД и сключили договори за услуги в периода от 01.07.2014 г. до 23.09.2014 г., вкл. и относно абонатите сключили договори след влизане в сила на изменението. Следващото изменение на ОУ било публикувано на същата страница на 11.11.2015 г., в сила от 15.12.2015 г., с което бил променен единствено адресът на управление и кореспонденция с дружеството /т.1.1./. Таксите по договора били дължими за всеки период на отчитане на ежемесечна база, а таксите имали абонаментен характер. Издаването на ежемесечните фактури било уредено в чл.

10.7. и т.10.10 от ОУ и в т. 8 от договора. Фактурите се издавали текущо на определени дати за ползваните от абоната услуги. Абонатът се информирал относно датите за отчитане на потребление при сключване на договора и бил длъжен да заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от издаване на фактурата, освен ако в договора е посочен друг срок. В случай на просрочие, абонатът дължал неустойка, в размер на законната лихва за забава за всеки ден закъснение. Неполучаването на фактура не освобождавало абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок. Издадена била фактура № ********** от 01.10.2015 г., с период на отчитане 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г. на стойност 30,90 лв. с ДДС. Видно от раздел „Извлечения по услуги" от Приложението към фактурата /неразделна част от нея/ ставало ясно, че за този отчетен период сумата претендирана за главница от 30,90 лв. с ДДС, включвала: абонаментна месечна такса по договора за услуги от 20,75 лв. без ДДС или 24,90 лв. с ДДС, както и дължимата месечна такса за статичен IP адрес за процесния период от 5 лв. без ДДС или 6 лв. с ДДС. Поради незаплащането на тази фактура, договорът бил прекратен, на основание т.16.2, вр. т. 17.4.1 от договора и т. 6.8 и т. 14.1.4.1. от ОУ, като Макс Телеком имал право да ограничи достъпа до услугата и / или да прекрати договора за услуга в случаите, посочени в т. 14.1 от ОУ. Договорът бил прекратен на основание 14.1.4.1. от ОУ - при неплащане на абонаментната цена в срока, посочен в т. 10.10 от ОУ. На 13.07.2016 г. се сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Макс Телеком" ООД и ищеца, по силата на който вземането, предмет на настоящото производство било прехвърлено на ищеца и той бил новият кредитор по задължението. Договорната покупна цена, платима от цесионера срещу прехвърлянето на вземанията, както и начинът на плащане, били регламентирани в анекс към договора, неразделна част от него. Към договора за цесия било подписано Приложение № 1, неразделна част от него, в което било описано и индивидуализирано прехвърленото вземане, предмет на настоящото производство. „Макс Телеком" ООД упълномощило ищеца, да уведоми длъжниците от Приложение № 1 за извършеното прехвърляне на вземания, съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, което било допустим и валиден метод на уведомяване съгласно наложилата се съдебна практика. На 19.08.2016 г. на ответника било изпратеното по „Български пощи" ЕАД уведомление съгласно чл.99 ал. 3 от ЗЗД, че новият кредитор по процесното вземане е ищецът. Пратката се върнала обратно, тъй като видно от обратната разписка не била потърсена от получателя.

Но ответникът следвал да се счита за уведомен в настоящото производство, според изискването на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. За да събере просроченото задължение, ищецът подал РС – Хасково заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК против ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 521/2018 г. на ХРС. На 25.07.2018 г. ищецът получил съобщение, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, предвид на което в срок предявявал настоящия си иск.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което за признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 30,90 лв., представляваща главница с ДДС по фактура № ********** от 01.10.2015 г., като му се присъдят направените по делото разноски. В допълнително писмено становище по делото, ищецът оспорва всички ответни възражения, поддържа иска си и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан. В открито съдебно заседание той не изпраща свой процесуален представител.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Възразява, че исковата молба била подадена от ищец без активна процесуална легитимация и поради това била недопустима.

Същата била и неоснователна по основание и размер. Неоснователно било ищцовото твърдение, че се дължат такси по т.3.3. от договора, т.к. услугата не била съгласно заявената. Включеният в пакета трафик на максимална скорост за WiMax не била достигната и не била налична за ответника за периода след 01.10.2015 г.

Затова след направено възражение в офис на доставчика, получено било уверение, че издадената фактура от 01.10.2015 г. ще бъде анулирана и ще се издаде фактура на основание т.6 от договора, че е ползвана услуга Start 10 или Easy10, т.к. доставчикът не бил в състояние да предостави пълния капацитет на заявената услуга по договора. В нарушение на т.8 от договора, доставчикът издал фактурата преждевременно, преди да е предоставил услугата, като за предходни периоди фактурите били издавани в началото на месеца, следващ този на предоставяне на услугата. Ответникът възразява, че в исковата молба се излагали факти и обстоятелства, различни от заявените в производството по чл.410 от ГПК. Иска да му се присъдят направените по делото разноски. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото се представи и прие сключен между ответника, като абонат с клиентски код, съответстващ на неговия ЕГН, и „Макс Телеком" ООД с ЕИК ********* договор за услуги - физическо лице с № AMCS0298010715016, с дата на подписването му от страна на ответника 04.07.2015 г., с дата на подписването му от страната на представител на дружеството 02.04.2015 г., с посочен срок на действие на договора – 1 месец за времето от 07.07.2015 г. до 07.08.2015 г. В договора са посочени параметрите на заявените услуги, предоставяни от дружеството /т.3/, а именно – WiMax 40 Router, с цитирани MAC S/N и тип на устройството, при крайна месечна такса от 24,90 лв. за основна такса и 6 лв. за статичен IP адрес, с ДДС. В допълнителна информация по договора /т.9/ е посочен адресът на доставката – хотел в к.к. Слънчев бряг, както и следното: WiMax 40 Router – скорост на Download/Upload преди изчерпване на лимита за максимално достижима скорост до 16/2 Mbps, в зависимост от покритието на зоната и натовареността на мрежата на дружеството; включен трафик на максимално достижима скорост – 40 960 МВ, цена на предоставен DSL Модем – 169 лв. с ДДС, цена на предоставен мобилен рутер Бисквитка – 169 лв. Посочена е банкова сметка ***, по която могат да бъдат платени месечните такси. В т.8 от договора страните са уговорили задължение на абоната да заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от издаване на фактурата, като дружеството издава текущо фактура на определени дати за ползваните от абоната услуги, като последният се информира относно датите за отчитане на потреблението при сключване на индивидуалния договор за услуги. В аналогичен смисъл е и т.16, в който се сочи още, че неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок. В аналогичен смисъл са и чл. 10.7. и т.10.10 от ОУ. С подписването на договора абонатът е декларирал,че е приел „Общи условия за уреждане на взаимоотношения между „Макс Телеком" ООД и абонатите и потребителите, ползващи интернет услуги и услуги за пренос на данни чрез обществената електронна съобщителна мрежа на „Макс Телеком" ООД, публикувани на www.maxtelecom.bg. В договора е предвидена възможност /т.17.4.1./ за прекратяването му едностранно от дружеството при неплащане на абонаментната цена в срока по т.8. С подписването на договора, дружеството е уведомило абоната, че същият изтича на посочената в т.5 крайна дата /т.18/. Договорът се продължава след изтичане на избрания срок само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване; като при липса на такова съгласие след изтичане на срока, договорът се преобразува в безсрочен при същите условия /т.18.1./. Ищецът представи по делото и цитираните ОУ, в сила от 07.04.2014 г., с изменения и допълнения от 23.02.2015 г. и 15.12.2015 г. „Макс Телеком" ООД е издал на името на ответника фактура № ********** от 01.10.2015 г., по клиентски номер Р1046512, с период на отчитане 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г., на стойност 30,90 лв. с ДДС, включваща абонаментна месечна такса от 20,75 лв. без ДДС или 24,90 лв. с ДДС, както и месечна такса за статичен IP адрес 5 лв. без ДДС или 6 лв. с ДДС. Във фактурата се сочи краен срок за плащане – 16.10.2015 г., а в приложението към нея, че се отнася за – услуги данни WiMax 40 Router, модем № 001FFB7F5858 /който се сочи и в договора/, абонамент S1081307. По същия клиентски номер Р1046512 е представеното от ищеца извлечение от платежната система на „Макс Телеком" ООД от дата 12.04.2016 г. В него се сочи процесната фактура № ********** от 01.10.2015 г. за сумата от 30,90 лв., без данни за плащането й. Извлечението съдържа и други две фактури, всяка за същата сума, а именно - № ********** от 01.08.2015 г., платена на 18.08.2015 г., и № ********** от 01.09.2015 г., платена на 29.09.2015 г.

На 13.07.2016 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Макс Телеком" ООД, като цедент, и ищеца, като цесионер. По силата му, цедентът е прехвърлил и продал заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио с необслужвани вземания – пакет „Вземания 15/16.02.2016“, произхождащи от договори за интернет и гласови услуги, сключени от цедента с физически и юридически лица, описани в приложение 1, неразделна част от договора /т.2.1./.

Цедентът изрично е упълномощил цесионера от негово име да изплаща писмени уведомления до длъжниците по чл.99 от ЗЗД, за което при поискване да му издаде и пълномощно /т.4.4./. Такова писмено пълномощно е било съставено на 13.07.2016 г. От датата на сключване на договора за цесия е и анекс към него. В приложение № 1, подписано от представители и на двете дружества, под № 2101 е индивидуализиран като длъжник ответникът с клиентски номер Р1046512, една неплатена фактура с № ********** от 01.10.2015 г., с главница по нея от 30,90 лв. Ищцовото дружество, като пълномощник на цедента, е изпратило до ответника уведомление за извършеното прехвърляне на вземания /цесия/ с дата 19.08.2016 г., на адреса му по исковата молба в гр. Хасково.