Решение № 5055 от 16.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5055 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330110046 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от К. Р. С. против „Профи Кредит България“ ЕООД се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 11.11.2022г., по силата на който била предоставена сумата от 800 лв., при фиксиран лихвен процент 41.00 % и ГПР – 48.79 %. Според договора поискани били от клиента услуга „Фаст“ – право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, за което дължимо било възнаграждение в размер на 320 лв. Счита, че не дължи плащания за услугата, по следните съображения.

Посочено е, че преценката за действителността на тази клауза следвало да се извърши с оглед претърпените вреди от неизпълнението и при спазване на критериите по т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09г. Посочено е, че това възнаграждение е източник на допълнителна печалба, доколкото тя била близо 50 % от заетата сума, като не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Предвидено бил кумулиране към погасителните вноски, като по този начин се стигало до скрито оскъпяване на кредита и се създавали предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа на добрите нрави. Било в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Клаузата била в пряко противоречие с чл.26, ал.1 ЗЗД и на това основание нищожна. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 320 лв. – получена без основание сума от ответното дружество по договор за кредит от 11.11.2022г. по допълнителна услуга „Фаст“, като противоречаща на принципа на добрите 1 нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и предпоставките по чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит между страните. Ищецът изявил желание да закупи предлагана от дружеството допълнителна услуга „Фаст“, която не била задължителна, тоест изборът и закупуването на допълнителни услуги не било задължително условие за сключване на договора за кредит.

Тази услуга не противоречала на добрите нрави, като се съдържала позоваване на чл.9 ЗЗД.

Страните по своя свободна воля сключили договора. Ищецът се възползвал от допълнителната услуга, искането за кредит било одобрено в рамките на един ден. Не била налице хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД. Било налице недобросъвестно поведение от ищеца, който добре бил информиран за допълнителната услуга изявил желание да се ползва от нея, а след това взел решение да предяви съдебни претенции срещу дружеството, с неясни доводи и твърдения. Не било налице заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Оспорва се твърдението, че по оспорената клауза е платена сумата от 320 лв. Била платена сумата от 195.58 лв. по услуга „Фаст“. По договора били направени плащания в общ размер от 1356.23 лв. С нея била погасена сумата от 1135.08 лв. съгласно погасителен план – 10 пълни вноски и частично по 11-та. В плащанията били включени и лихви в размер от 215 лв., както и 195.58 лв. по услуга „Фаст“ и 293.37 лв. по услуга „Флекси“, както и 40 лв. такси по тарифа.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са направените по делото разноски.

С определение от 21.11.2024г. производството по делото над сумата от 195.58 лв. до първоначално претендирания размер от 320 лв. е прекратено, поради отказ от предявения иск в посочената част.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.11.2022г. между ответното дружество в качеството на кредитор и ищцата в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт при следните параметри: сума на кредита –800 лв.; срок на кредита 18 месеца, размер на вноска по кредита – 59.24 лв., ГПР – 48.79 % и ГЛП – 41 %, лихвен процент на ден 0,11 и обща дължима сума по кредита от 1066.32 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 320 лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 480 лв. – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“. Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в който са отразени дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска. Падежът на последната погасителна вноска е 01.05.2024г.

2

По делото са представени разписки за платени суми по договора за потребителски кредит.

Представени са също искане за отпускане на кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като ищцата има качеството на потребител и съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

В исковата молба се твърди, че ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, изплатила е цялата сума по процесния договор, но не дължи плащания по клаузата за допълнителна услуга „Фаст“.

Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че допълнителната услуга „Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, услугата „Фаст“ представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите от 49.14 % не отговаря на действителния такъв. Следователно договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Между страните не е спорно, че по кредита от страна на ищцата е внесена сумата от 195.58 лв. по закупена допълнителна услуга, поради което предявеният осъдителен иск за връщане на сумата от 195.58 лв. платена по клауза за допълнителна услуга „Фаст“ като недължимо платена следва да се уважи.

3

При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер от 50 лв. внесена държавна такса. В производството ищцата е била представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА. Поради това в полза на адв.С. Н. ще се присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, със събиране на писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на К. Р. С., ЕГН ********** от *** сумата от 195.58 лева /сто деветдесет и пет лева и 58 ст./, представляваща получена без основание по клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ - предоставяне на право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит по договор за потребителски кредит № ***/11.11.2022 г.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на К. Р. С., ЕГН ********** от *** сумата от 50 лв. /петдесет лева/ лева направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на адв.С. Н. от ***, ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 /триста лева/ лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4