Решение № 1157 от 20.05.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2183/2024
- Вид
- Решение № 1157
- Подписан
- 20.05.2025
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1157 гр. Бургас, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20242120102183 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л. против И. Х. К., ЕГН ********** от *** с която се претендира установяването дължимостта на сумите по издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно: сумата от 1628.17 лева главница по договор за потребителски кредит от 10.06.2021г., сумата от 56.19 лева лихва за забава за периода от 04.11.2022г. до 27.02.2023г., сумата от 442.99 лева договорна лихва за периода от 01.11.2021г. до 04.11.2022г., сумата от 452.01 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2021г. до 04.11.2022г., сумата от 58.24 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 04.11.2022г. до 27.02.2023г., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2023г. до окончателното й изплащане. Предвид на това, че сумите са присъдени с две отделни заповеди за изпълнение, всъщност претенцията за мораторно обезщетение за периода от 04.11.2022г. до 27.02.2023г. е само една и е за 114.43 лева, колкото е записано и в заявлението по чл.410 ГПК. Предявен е и иск да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 461.56 лева възнаграждение за услуга Фаст, и сумата от 933.32 лева възнаграждение за услуга Флекси.
Вземанията се претендират на основание сключен договор за потребителски кредит от 10.06.2021г. между страните, като ответницата е закупила и услугите Фаст и Флекси. По договора е предоставена сумата от 2000 лева, която е трябвало да се върне на 18 месечни вноски. ГПР е в размер на 48.61%. Кредиторът е изпълнил задълженията си и е превел сумата по банковата сметка на ответницата. Тя от своя страна е направила само няколко плащания по кредита в общ размер на 1118.80 лева. С тях са погасени 4 вноски и частично петата вноска. Отделно са заплатени 70 лева такси по тарифа. Поради неплащане на другите суми длъжницата е изпаднала в забава. Ето защо кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 04.11.2022г. Ответницата е уведомена за прекратяването. Неплатените задължения са 1 обединени в една крайна вноска с падеж на 04.11.2022г. Договорна лихва се претендира само до момента на предсрочната изискуемост. Евентуално се заявява, че длъжницата е уведомена за предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба. Ако предсрочната изискуемост не е настъпила, то крайният срок за погасяване е изтекъл на 01.12.2022г. С оглед принципа на свобода на договаряне, страните са сключили договор за предоставяне на услугите Фаст и Флекси. Длъжницата се е възползвала от една от услугите, а именно приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и затова дължи възнаграждение на кредитора. Договорът изцяло отговаря на ЗПК и валидно е обвързал страните. Моли се за уважаване на исковете.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Търсените суми по установителния иск са предмет на заповед за изпълнение № ***г. и заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч. гр. дело № ***г. Подадено е било възражение от страна на длъжника, че не дължи сумите.
Ответницата не е подала отговор в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание се явява и оспорва дължимостта на такса Фаст и такса Флекси. Оспорва и сумите за лихвите.
Признава, че дължи сумата за главница.
Бургаският районен съд, предвид данните по делото и закона, намери следното:
Исковете са частично основателни.
Между страните е бил подписан договор за потребителски кредит № 40004461225 от 10.06.2021г., по който ищецът е кредитор, а ответницата длъжник, при следните параметри: сума на кредита - 2000 лева, срок на кредита - 18 месеца, размер на вноската 148.28 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) – 48.61 %; годишен лихвен процент - 41,00 %; общо задължение по кредита – 2668.68 лв. Посочено е, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги съгласно посоченото в раздел V от договора - допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер на 600 лева, както и допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, срещу възнаграждение в размер на 1200 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 100 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, при което общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 4468.68 лева. Включването на допълнителните услуги е отразено и в погасителния план към договора за потребителски кредит.
Съгласно т. 15.1 от Общите условия към договора, всеки кредитополучател, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 (един) час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на кредитора.
Според т. 15.2 от ОУ всеки кредитополучател, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на определени специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл.
15.2.2. и чл. 15.2.3 от Общите условия. За извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9, 2 договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Съгласно чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.
Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Указано е, че националният съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна конструкция като разглежданата в главното производство не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа 3 изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48.
В процесния случай съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ да не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Това е така, предвид начина и условията за предоставянето на тези услуги, както и от приобщаването им към общата сума по кредита под формата на месечни погасителни вноски съгласно сключения договор за потребителски кредит и погасителния план към него. Става въпрос за разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му. При това положение уговорените възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат квалифицирани като „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит.
Невключването им в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той формално да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
Посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Смисълът на закона е в договора да се посочи не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат за изпълнени изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК.