Решение № 72 от 04.08.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Шумен , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20213600500262 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260031 от 14.05.2021г. по гр.д.№777/2019г. Районен съд - гр.Велики Преслав е уважил предявеният от Ф. А. К. и И. Х. К. срещу Ю.А.Ю., иск по чл.124, ал.1 от ГПК, като е признал за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици, на следния недвижим имот: незастроено дворно място от 1020 кв.м., урегулирано от 1530 кв.м., представляващо парцел I-585 от кв. 54 по плана на с. Б.Р., общ. В., обл. Ш., при граници: улица и блок на аграрно промишлен комплекс, а съгласно скица- УПИ от 1502 кв. м., представляващо парцел I-585 от кв.54 по плана на с. Б.Р., общ. В., при граници: улица и УПИ II-586а. На ищцовата страна са присъдени 1292 лева деловодни разноски. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника Ю.А.Ю. - Община В..

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

1

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искова претенция по чл.124, ал.1 от ГПК от Ф. А. К. и И. Х. К. срещу Ю.А.Ю.. Ищците сочат в исковата молба, че по силата на Нотариален акт №197, том 1, дело 435/1987г. са собственици на процесния недвижим имот по давностно владение и наследство. Твърди се, че наследодателят на ищцата е упражнявал фактическа власт върху имота десетилетия преди снабдяването с нотариален акт през

1987г. Изложени са съображения, че ищците владеят явно, необезпокоявано и непрекъснато процесния наследствен имот повече от четиридесет години. Имотът бил незастроен и до преди две - три години, се ползвал за производство на селскостопанска продукция, а към настоящия момент, ищците пускали собствените си животни на паша там, тъй като вече не били в състояние да полагат тежък физически труд. Сочат, че имотът никога не е бил отчуждаван и общината не е предявявала претенции към него, както и че през годините е бил деклариран от тях пред данъчните органи, плащали са данъци за него, вкл. през 2018г. са ползвали облекчение при плащане на такса смет. През месец юни 2019г. от съседи разбрали, че имотът е продаден от Община В. на ответника. След извършена справка констатирали, че имотът е продаден на ответника съгласно Договор за продажба на недвижим имот общинска собственост, вписан под Акт №195, том 3, дело №366, рег. №979/27.05.2019г. по описа на Служба по вписванията- гр. Велики Преслав, както и че през месец март 2018г. по партидата на имота са последователно вписани два акта за общинска собственост. Сочи се, че в разписната книга, изготвена към плана на с. Б.Р. през 1987г., като собственик на процесния имот е вписан ищеца Ю.К., което обстоятелство макар да не доказвало правото на собственост, е източник на информация за това кое лице е заварено да ползва имота към момента на кадастралното му заснемане. Предвид изложеното молят съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на горния недвижим имот.

Ответникът е подал отговор в законния срок, в който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Излагат, че между него и Община В. на 27.05.2019г. е сключен Договор за продажба на процесния имот, който е предшестван от проведен по надлежен ред търг. Сочи, че с АЧОС №223/12.06.2001г. Община В. се е легитимирала като собственик на имота на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС и пар. 42 от ПЗР на ЗОбС, респ. същият е предоставен на общината по силата на закона, а посоченото в АЧОС №2402/19.03.2018г. основание- чл.59 от ЗОбС е налице поради извършена промяна в регулационния план относно имота. Твърди, че съгласно А. №544/03.08.1961г. имотът е представлявал парцел I в кв.79 по плана на с.

Б.Р., а в последствие с плана от 22.01.1987г. е променен на кв. 54, както е и в момента и е бил държавна собственост. Като основание за придобиване на собствеността в акта за 2 държавна собственост е посочено неспазване изискванията на Указ №547/1951г. и Указ №141/1954г., регламентиращи ликвидирането на отношенията по законите за уреждане на собствеността, като същевременно се изтъква, че ищците не представят доказателства за извършено плащане по отношение на имота, с което да опровергаят констатациите в А..

Сочи се и, че в периода от 1934г. до 1996г. е съществувала забрана за придобиване на имоти държавна собственост по давност, а от 1996г. и до настоящия момент е налице мораториум за придобиване по давност на имоти- частна държавна или общинска собственост. В този смисъл предвид законовата забрана за придобиване на държавно и общинско недвижимо имущество по давност до 01.06.1996г. и действащия мораториум за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост /от 01.01.1996г. до момента/ за ищците не е съществувала и не съществува правна възможност да придобият имота по давност въпреки непрекъснатото и необезпокоявано владение повече от 10 години.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

От представения Нотариален акт №197, том 1, дело 435/1987г се установява, че Ф.А.К. е призната за собственик по давностно владение, наследство и откази от наследство върху следния движим имот – дворно място от 1020 кв.м. урегулирано от 1530 кв.м., представляващо парцел I-585 от кв.54 по плана на с. Б.Р., общ. В., незастроено, при граници: улица и АПК. От удостоверение за идентичност с различни имена с изх. № 43/11.09.20213г., изд. от община В. се установява, че имената Ф. А. К. и Ф.А.К. са на едно и също лице. От служебно изготвената справка е видно че ищците са съпрузи, сключили граждански брак на 27.02.1964г. С Договор за продажба на недвижим имот общинска собственост, вписан под Акт №195, том 3, дело №366, рег. №979/27.05.2019г. по описа на Служба по вписваниятагр. Велики Преслав община В. в качеството си на продавач, продала на Ю.А.Ю. празно дворно място, представляващи УПИ I-585 по плана на с. Б.Р., с площ 1502 кв.м. С АЧОС №2402/19.03.2018г. с основание- чл.59 от ЗОбС, е било актувано дворно място 1502 кв.м. представляващо УПИ I-585 от кв.54 с граници изток – извън регулация, запад-улица, север УПИ II- 585а и на юг – извън регулация. В АЧОС №223/12.06.2001г. е отбелязано, че на основание § 42 от ЗИД на ЗОС дворно място 1500 кв.м. парцел I-585 от кв.54 с граници изток и юг – ниви, запад улица, север пар.II- 586 I с посочен бивш собственик Държавата и съставен по рано А. №544/03.08.61, става общинска собственост. С А. №544/03.08.1961г., с посочено основание – неспазване изискванията на Указ №547/1951г. и Указ №141/1954г., е актуван като държавна собственост имот – дворно място и постройка на името на А.Х.Т. с местонахождение в парцел I в кв.79 по плана на с. Б.Р., с вписано в същия, че имотът с бивш собственик „Държавата“ е 660 кв.м., като се ползва от А.Х.Т., както и че „следва да плаща наем за мястото“. В предоставения от община В. препис на същия А. №544/03.08.1961г., е вписано към раздел 31 от акта с дата 22.11.1987 г. че парцел I в кв.79 по стария план е идентичен с парцел I-585 в кв.54, част от парцел I- общ. в кв.79 по стария регулационен план остава извън регулацията, а придаваемото дворно място към същия парцел от пл.419 не е изплатено на собственика и се владее от същия. По новия регулационен план се образува парцел I-585 в кв.54, който е с пл.№585 и е отреден за частно индивидуално жилищно 3 строителство. В акта, в графа 27 е посочено и че се ползва от „СА“.

С указ №290/01.07.1928 г. и заповед №1678/10.07.1928 г. е бил одобрен генерален план на с.Б.Р., П., като имот - УПИ 1-585 от кв.54 по действащия към настоящия момент план на с.Б.Р. е попадал в границите на кв.79, парцели И-419,1У-413 и У-413. Със заповед №2124/11.05.1957 г. части от кв.79 и 80 са били изключени от регулация, а останалата в регулационните граници част е проектирана наново като парцелите са номерирани като част от кв.79. Със заповед №РД-25-50/22.01.1987 г. е одобрен кадастрален и регулационен план на с.Б.Р., действащ и към настоящия момент. По него за процесният имот е отреден парцел 1-585 от кв.54. Със Заповед 366/31.05.2001 дворно място с площ 660 кв.м. парцел I в кв.79 по плана на с. Б.Р. е отписано от актовите книги за недвижими имоти ЧДС и е предадено на Община В. Със заповед №165 от 11.01.2018 г. на Кмета на Община В. са заличени старите граници на имот №585 и същите са поставени в съответствие с очертанията на УПИ 1-585 от кв.54 по плана на с.Б.Р..

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът, описан в Акт за държавна собственост №544/03.08.1961 г. представлява парцел I-общ. от кв.79 по плана от 1928 г., изменен 1957 г. Имотът, описан в Нотариален акт № 197, том I, дело 435/1987 г., представлява включеното собствено място от имот №585, попадащо в границите на парцел 1-585, кв.54 по сега действащия план от 1987 г., изменен 1987 г., като видно от изготвената комбинираната скица при съпоставяне на двата плана се получава сечение (обща част) между двата имота в размер на 414 кв.м. Посочено е, че разликата в площите на имота описани по А. №544/1961 г. – 660 кв.м. и по АОС №2402/19.03.2018 г.1502 кв.м. произтича от непълното съответствие между границите на имота. По план от 1928 г. процесният имот попада частично в имот №419 със собственик по разписният лист Х.М.А.Ч. и при съседи: улица, имот 418 - И.К.И., имот 413 -Училищна нива и имот 411 Х.О.Х., а по план от 1987 г. имотът е част от имот 585 със собственик по разписният лист Ю.Х.К. и при съседи: улица, имот 586 - кметство и земеделски земи. Единствената отбелязана постройка е в парцел II-419, отреден за имот №419. Имотът, описан в Нотариален акт № 197, том II дело 435/1987 г. представлява част от имота, описан в Договор за продажба на недвижим имот общинска собственост, вписан под Акт N0 1951 том 3, дело N0 366, рег. N0 979/27.05.2019 г. За процесния имот - УПИ 1-585 от кв.54 по плана на с.Б.Р. действал кадастралния и регулационен план на с.Б.Р., одобрен със заповед №РД-2550/22.01.1987 г., изменен със заповед № 165/11.01.2018 г. Със заповед №165/11.01.2018 г. на Кмета на Община В. са заличени старите граници на имот №585 и същите са поставени в съответствие с очертанията на УПИ 1-585 от кв.54 по плана на с.Б.Р.. Имот 1-585, в кв. 54 е новообразуван със заповед №165/11.01.2018 г. на Кмета на Община В.. От свидетелските показанията се установява, че в претендирания от ищците имот живеела ищцата със семейството си до смъртта на родителите им, а в последствие останала да живее единствено със съпруга си в имота след като заплатила за него на останалите си родственици.

Свидетелите сочат, че имота в който живеела ищцата бил над 1,200-300 дка, ограден, с 4 постройки в миналото и двуетажна къща, която рухнала в годините след смъртта на родителите ѝ.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съобразно Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /както е в настоящия случай/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост, съответно чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ отм., или чл.54, ал.2 от ЗКИР, подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта /план/ и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.