Решение № 138 от 25.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Велико Търново, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500185 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 53/6.02.2023 година по гр. д. № 276/2022 година на Окръжен съд Велико Търново е отхвърлен предявен от М. М. К. против Г. К. В. иск за приемане за установено, че не му дължи сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, предмет на изпълнителен лист, издаден на 6.01.2010 година съгласно гражданската част на Присъда № 74/14.07.2006 година по НОХД № 415/2016 година на Окръжен съд Велико Търново, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1114/2020 година по описа на частен съдебен изпълнител В. Г.ев, с рег. № 725, с район на действие – Окръжен съд Велико Търново, ведно със лихвата за забава, начислена към 18.08.2022 година, в размер на 92 521.79 лева, поради невалидност на изпълнителния лист и изтекла абсолютна погасителна давност за вземането по чл. 112 от Закона за задълженията и договорите като неоснователен.

Със същото решение М. М. К. е осъден да заплати на Г. К. В. сумата 1 200 лева – направени по производството разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат А. И. – пълномощник на 1

М. М. К., против Решение № 53/6.02.2023 година по гр. д. № 276/2022 година на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се сочи, че изпълнителният лист от 14.07.2006 година е издаден по НОХД № 20064100200415 на името на С. Г. Г. – майка и законен представител на Г. К. В.. Изпълнителният лист е ползван от С. Г. Г. за образуване на изпълнителни дела, които са прекратени. Изпълнителният лист е издаден на С. Г. Г., а не на Г. К. В. и последният не може да се ползва от него. Законният представител е лице, което може да получи листа и да го ползва, упражнявайки правата на детето, но то е самостоятелна, отделна личност. При условие, че дете има права по изпълнителен лист, същият се издава на името на детето – трябва да има изписване на трите имена и идентификация, а след това да се отразят трите имена и ЕГН на законния представител („чрез законния представител“). Смисловото съдържание и правилното изписване на изпълнителния титул е от съществено значение за упражняване на правата. Липсва правна конструкция за изпълнителен лист със скрит титуляр.

Изтъква се, че разпоредбата на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите има обратно действие. В Конституцията на Република България няма изрична забрана за обратно действие на материалния граждански закон. С влизането в сила на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите кредиторите, по отношение на които е изтекъл десетгодишният срок, не могат да защитят своето право на вземане. Посоченият параграф е обявен за противоконституционен, но решението е подписано с особено мнение (следва да се обърне внимание на особените мнения, цитирани в жалбата). В случая майката е използвала многократно изпълнителния лист.

Направено е искане да се отмени Решение № 53/6.02.2023 година по гр. д. № 276/2022 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да се обезсили изпълнителния лист.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Б. Я. – процесуален представител на Г. К. В., в който развива съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на Г. К. В. оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 276/2022 година на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявен от адвокат А. И. – пълномощник на М. М. К., иск с посочено правно основание чл. 439 и чл. 124 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че срещу М. М. К. е образувано изпълнително дело 2

№ 1114/2020 година по описа на частен съдебен изпълнител В. Г.ев, с район на действие – Окръжен съд Велико Търново, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.07.2006 година по НОХД № 20064100200415 на Окръжен съд Велико Търново на името на С. Г. Г. – майка и законен представител на Г. К. В.. Посочената в изпълнителния лист сума – 50 000 лева, е недължима поради настъпили след неговото издаване факти, които погасяват вземането на кредитора. Навежда се довод за изтекла десетгодишна абсолютна погасителна давност. Изпълнителният лист е издаден на 14.07.2006 година на името на законния представител на Г. К. В., а последният на 13.10.2016 година е навършил пълнолетие.

Изпълнителният лист е ползван за събиране на сумите от майката на ответника, въпреки че според пълномощника на ищеца изначално не е ясно на кого принадлежи изпълняемото право. Съобразно изпълнителният лист същото принадлежи на Светла Гаджалова. Налице е нищожен изпълнителен лист, който не може да произведе каквото и да било действие спрямо М. М. К. от името на Г. К. В.. Изпълнителният лист е ползван за образуване на изпълнително дело № 310/2014 година по описа на частен съдебен изпълнител Ралица Касабова, което е прекратено, а впоследствие въз основа на него е инициирано изпълнително дело № 1114/2020 година на частен съдебен изпълнител В. Г.ев, с район на действие – Окръжен съд Велико Търново.

Към момента изпълнителният лист подлежи на обезсилване, тъй като: изтекла е давността по чл. 112 от Закона за задълженията и договорите; изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е издаден на С. Г. Г. като майка и законен представител на Г. К. В., частен съдебен изпълнител В. Г.ев, с район на действие – Окръжен съд Велико Търново, е образувал незаконосъобразно производство – изпълнителният лист не е издаден на името на Г. К. В. и той не може да има качеството на взискател; Г. К. В. е навършил пълнолетие на 13.10.2016 година, към този момент десетгодишната давност е изтекла – той е бездействал и не е образувал изпълнително производство до 2020 година; изпълнителният лист е неясен – липсва индивидуализация на взискателя.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Г. К. В. в качеството му на взискател по изпълнително дело № 1114/2020 година по описа на частен съдебен изпълнител В. Г.ев, с район на действие – Окръжен съд Велитко Търново, че М. М. К. не дължи сумата 50 000 лева, ведно с начислените върху нея лихви поради нищожност на изпълнителния лист, издаден на 14.07.2006 година по НОХД № 20064100200415 на Окръжен съд Велико Търново, в който не е посочено, че лицето Г. К. В. е носител на изпълняемото право, изтичане на десетгодишната погасителна давност за вземането; претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

С Молба с вх. № 614/18.01.2023 година адвокат А. И. – процесуален представител на М. М. К., уточнява, че искането е: да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на Г. К. В. в качеството му на взискател по изпълнително дело № 1114/2020 година на частен съдебен изпълнител В. Г.ев, с район на действие – Окръжен съд 3

Велико Търново, че М. М. К. не дължи сумата 50 000 лева, ведно с начислените към нея лихви, такси и разноски към частния съдебен изпълнител в размер на 101 238.67 лева към 18.08.2022 година поради нищожност на изпълнителния лист, издаден на 14.07.2006 година по НОХД № 20064100200415 на Окръжен съд Велико Търново, в който не е посочено, че лицето Г. К. В. е носител на изпълняемото право, и изтичане на десетгодишната погасителна давност за вземането, претендират се разноски.

Пред първостепенният съд пълномощникът на Г. К. В. оспорва иска.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 53/6.02.2023 година по гр. д. № 276/2022 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният иск е с правно основание чл. 439, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

Предвидената в чл. 439 от ГПК защита на длъжника има за предмет оспорване на вземането, обект на изпълнението. Длъжникът има интерес да установи липсата на удостовереното с изпълнителното основание вземане.

М. М. К. се позовава на изтичането на десетгодишната давност по чл. 112 от Закона за задълженията и договорите.

Безспорно е, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1114/2020 година по описа на частен съдебен изпълнител В. Г.ев, с район на действие – Окръжен съд Велико Търново, е издаден на 6.01.2010 година (на 14.07.2006 година е постановена присъдата) по НОХД № 20064100200415 по описа на Окръжен съд Велико Търново. Съобразно изпълнителния лист подсъдимият М. М. К. е осъден да заплати на С. Г. Г. като майка и законна представителка на малолетния си син Г.

К. В. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

От изложеното е видно, че в полза на Г. К. В. е присъдено обезщетение за вреди, претърпени от престъпление. Съгласно чл. 112, ал. 3, точка 2 от Закона за задълженията и договорите, в сила от 2.06.2021 година, десетгодишната давност не се прилага за вземания от непозволено увреждане. Следователно в случая разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е неприложима. Параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на 4 акта, с който е признато вземането) е обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд, обнародвано в ДВ, бр. 35/2021 година. В чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България е посочено, че решенията на Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник“ в петнадесетдневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си (чл. 151, ал. 3 от Конституцията на Република България).

По изложените съображения, съдът намира, че доводите на процесуалния представител на М. М. К. за погасяване поради изтекла десетгодишна давност на вземането по изпълнително дело № 1114/2020 година по описа на частен съдебен изпълнител В. Г.ев, с район на действие – Окръжен съд Велико Търново, са несъстоятелни. Без значение са особените мнения към решението на Конституционния съд на Република България, обн., ДВ, бр. 35/2021 година, с което е обявен за противоконституционен § 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите.

Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Доводите на пълномощника на М. М. К. за нищожност на изпълнителния лист не касаят обстоятелства, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание.