Определение № 22302 от 30.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22302 гр. София, 30.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110159272 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № ...../09.04.2024 г., подадена от ответника „П. К. Б.“, за изменение на решението от 18.03.2024 г. по гр. д. № 59272 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.

С цитираното решение от 05.06.2023 г. съдът е споделил практиката на ВКС, съгласно която, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Посочил е, че съдът не е обвързан от посочения от адвоката размер, доколкото възнаграждението за безплатно процесуално представителство се определя от съда и не е действителен разход. На следващо място, възнаграждението е определяемо по реда, предвиден в чл.7,ал.2 НМРАВ, защото искът е оценяем, и то върху интереса, както е посочено в разпоредбата на чл.7,ал.2 от Наредбата, а не върху цената на всеки от исковете. По този начин, възнаграждението на процесуалния представител възлиза на 897,60 лева с ДДС. Съответно, предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в: Определение № 2600 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4236/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 50093 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1638/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 287 от 6.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1360/2021 г., II т. о., ТК, Определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., Определение по ч. т. д. № 141/2019 г., Определение по ч. т. д. № 2559/2016 г. и др.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК адв. М. В. М., процесуален представител на ищеца е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който 1 е изложил твърдения за неоснователност на същата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав , след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира възприетото в цитираното решение, че в случая интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК.

Отделно от гореизложеното, следва да бъде отбелязано, че при разглеждане въпроса относно дължимия размер за предоставената правна помощ следва да бъдат взети предвид и фактическата и правна сложност на делото, и в тази връзка извършените процесуални действия по осъществяване на защитата, които според настоящия съдебен състав не оправдават присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер. В хода на исковото производство е извършено действие по подаване на исковата молба, като последното е приключило с разглеждане на делото в едно открито съдебно заседание по събиране на доказателства и провеждане на устните състезания по съществото на спора.

Съгласно възприетото в решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. на ЕС, съобразно което чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, националният съд дължи да откаже да приложи тази национална правна уредба, която противоречи на така цитираните разпоредби и съгласно, която адвокатът и клиентът не могат да договорят възнаграждение в по-нисък размер от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, като от друга страна съдът няма право да присъди размер по-нисък от определения в наредбата такъв.

Предвид изложените по-горе съображения, според настоящия съдебен състав справедлив размер за дължимото адвокатско възнаграждение срещу предоставената безплатна правна помощ е определеният с решение от 18.03.2024 г. размер, за който е взет като основа общия сбор на цената по отделните искове и е съобразно минимума съгласно чл.

7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК, обективирано в молба с вх. № 2

...../09.04.2024 г., подадена от ответника „П. К. Б.“, за изменение на решението от 18.03.2024 г. по гр. д. № 59272 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3