Решение № 129 от 24.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Бургас, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500986 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Етажна собственост с адрес гр.Бургас, ул. „Карлово“ №24, представлявана от Председателя на Управителния съвет Петър Анастасов Попов, чрез адв. Мариана Трифонова, преупълномощена от адвокатско дружество „Трифонова и Йорданова“.

Жалбата е насочена срещу решение № 842 от 20.04.2023г. по гр.д.№ 7725/2022г. на РС- Бургас, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1154 от 25.05.2023г. по същото дело.

С решението е отхвърлен иска на Етажната собственост срещу П. Я. М. и М. П. М. за осъждането им да преустановят неоснователните си действия по възпрепятстване на всички етажни собственици да влизат необезпокоявано във вътрешния двор на сградата и създаване на шум и вибрации над допустимите стойности чрез паркирането на автомобилите си пред и в близост до входа към вътрешния двор на сградата и под еркерите на сградата, както и във всяка обща част на имота.

Изложени са оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен при явно противоречие със събраните доказателства.

Според въззивника, по делото са надлежно доказани, посредством писмени доказателства, следните обстоятелства:

1/Взето с мнозинство решение да не се паркира в общите части, а при неизпълнението му да се пристъпи към решение по съдебен ред / така- протокол от 1 проведено общо събрание от 12.10.2021г. на процесната етажна собственост, взето с мнозинство/, което не е отменено по реда на чл. 40 от ЗУЕС.

Ето защо въззивникът счита, че правилно, в съответствие с практиката на ВКС районният съд е приел наличието на прието решение на ОСЕС за предприемане на действия по защита на правата на етажните собственици, което е равнозначно на упълномощаване по смисъла на чл.23, ал.4 ЗУЕС, доколкото това упълномощаване не поставя изисквания за форма и съдържание. Сочи, че на самото събрание е присъствал и районен инспектор от Пето РУ - гр. Бургас, който е разяснил на всички присъстващи, че автомобилите нямат право да бъдат паркирани в общите части на сградата по начин, по който възпрепятства останалите собственици да преминават със своите автомобили и да ги паркират на обозначените за това места.

2/Че теренът, върху който е построена сградата, е собственост на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, т.е. същите тези лица са собственици на идеални части от терена. Сочи, че съгласно нотариален акт № 26, том I, peг. № 1587, дело № 22 от 2003г. по описа на нотариус Николай Ников, „ИНСТРОЙ“ ЕООД като строител на сградата на ул.

„Карлово“ 24, ж.к. „Лазур“, гр. Бургас е дарил на всички собственици на самостоятелни обекти в нея общо 52.50 кв.м. ид. части от земята, върху която е построена сградата. В посочения нотариален акт били посочени идеалните части, които се даряват на всеки отделен собственик, а освен това било посочено, че страните по договора са постигнали споразумение, че правата на строеж, учредени в полза на Ж.Н.М., Г.Ж.Н., К.Ж.Б. и П.А.П., остават в изключителна собственост на така изброените приобретатели и дарените не придобиват права по отношение на същите.

По делото били представени и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12, том V, дело № 1372/1990г. на нотариус Станка Димова, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 187, том XIV, дело № 5071/1992г., нотариален акт № 184, том IX, дело № 3274/1993г. за дарение на недвижим имот, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу строителство № 124, том I, peг. № 3659, дело 104 от 2001г. на нотариус Николай Ников, както и други писмени доказателства, които опровергавали мотивите на съда, че липсват доказателства по делото, от които да се установи, че етажните собственици са собственици и на кв. м. идеални части от терена, върху който е построена сградата. Сочи, че посочените по-горе писмени доказателства изобщо не били обсъждани от съда поотделно и в съвкупност, което довело до неправилни изводи.

3/ Безспорно били установени и противоправните действия на ответниците, с които пречат на останалите собственици да използват съсобствения имот необезпокоявано. От протокола за проведеното ОСЕС се установявало, че и в този момент автомобилите на ответниците били паркирани в прохода към гаражите, което според присъствалия на събранието служител на МВР било недопустимо. От този протокол било видно и че ответникът не само е признал обстоятелството, че паркира в прохода към гаражите, но е заявил, че ще продължи да прави това защото няма къде да се паркира и това място е под неговата тераса. Сочи се, че ответникът е притежавал две помещения - на партера на сградата отпред (ведно с 12 кв.м. собственост върху земя) и отзад в двора, с прилежаща земя 2 към тях, които е продал, като така сам се е поставил в положение да няма къде да паркира. В изпълнение на решението, взето на проведеното общо събрание да не се спира в прохода на сградата, откъдето е входа на самата сграда и се преминава към гаражите, както и под еркерите на сградата, на ответниците били изпратени уведомления посредством телепоща от 26.10.2021г., че ще бъде образувано съдебно производство против тях в случай, че не спазват приетите решения на ОСЕС.

Въззивникът изтъква, че проходът е обща част и се ползва за достъп до самата сграда и едновременно за преминаване на автомобилите към гаражите, достатъчно тесен е, без тротоар, което обуславяло невъзможност да се паркира в него.

Сочи, че към датата на провеждане на общото събрание, ответникът П. М. не е бил собственик на СОС, нито на ид.части от терена, а същият само обитавал жилище в сградата.

От показанията на св.Юлиев се установявало, че ответниците ежедневно спират автомобилите си по начин, по който пречат на подхода към кооперацията. Свидетелят твърдял също, че запалването на двигателя на управлявания от ответника модел автомобил, както и паркирането му създава шум и замърсявания повече от допустимите. Паркирайки в подхода, ответниците препречвали голяма част от него, през който трябвало да преминат останалите автомобили, същият оставал частично преграден, а свободната част за преминаване ставала значително по-тясна.

Твърди се, че предвид родствената връзка между свидетелката М. и ответниците, нейните показания не следва да бъдат кредитирани от съда, още повече, че същите са неясни и противоречиви.

Въззивната страна счита също, че от страна на ответника М. е налице признание на иска с изявлението му в съдебно заседание, че молил много пъти П. за споразумение да спират там, но получавал от него отговор, че не решава той, както и че молбата му е те, като съсобственици в дворното място, да имат право да паркират на общите части извън двора.

Твърди се също, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, както и че е разгледал въпроси, които не са били повдигани в хода на делото и не представлявали част от предмета му, поради което обжалваното решение в тази му част било недопустимо.

Налице било съществено разминаване между искането на ищеца, а именно за преустановяване на действия, изразяващи се в паркиране пред и в близост до входа на сградата и към вътрешния двор на сградата и под еркерите на сградата, а не както неправилно посочил съдът- пред входа на самата сграда.

Релевирано е и оплакване, че с доклада по делото съдът не е указал на ищеца да установи какви са идеалните части от терена, върху който сградата е построена, които притежава всеки отделен етажен собственик.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което иска бъде уважен. При условията на евентуалност, ако се приеме, че е постановен недопустим съдебен акт, се иска същият да бъде обезсилен, а делото- върнато на РС- Бургас за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Диана Вълчева – процесуален представител на П. Янков М. и М. П. М., съдебен адрес: гр.Айтос, 3 ул.“Цар Освободител“ 10.

С него жалбата и въведените с нея оплаквания се оспорват като неоснователни.

Въззиваемите считат обжалваното решение за законосъобразно- правилно и обосновано.

Според тях съдът е постановил решението след задълбочен и правилен анализ на събраните по делото доказателства, съобразно закона и практиката на ВКС. Намират за установено, че ответниците са съответно собственик и обитател на самостоятелни обекти в сграда, но считат, че като такива имат правото да ползват общите части на сградата според тяхното предназначение, като следва да не пречат на другите собственици да ползват общите части.

Намират за правилен извода на съда, че от данните по делото не може да бъде установено дали незастроеният терен е обща част на сградата по чл. 38 от ЗС. Считат, че ищците не са успели да докажат, че дворното място представлява обща част към сградата.

Сочат, че съгласно чл. 43 ал. 3 от ЗУТ, когато урегулираният поземлен имот е обща част към сграда - етажна собственост /т.е. когато е налице съвпадение между всички собственици на самостоятелни обекти в сградата и собствениците на дворното място/, необходимите места за паркиране могат да бъдат осигурени и в свободната дворна площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното място от общото събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за минималната задължително озеленена дворна площ, като в този случай решението се взема от етажната собственост. Когато обаче земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е със статут на обща част по чл. 38, ал. 1 от ЗС, а собствеността й се притежава в обикновена съсобственост, паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение, а решението за това се взема от съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.

Намират, че районният съд правилно е приел, че по делото не е доказано създаването на пречки на всички етажни собственици да влизат необезпокоявано с автомобилите си във вътрешния двор и да паркират, тъй като в двора права имат само конкретни лица, там влизат само някои от собствениците, не и всички, както и че не е доказано извършването на конкретни действия, с които да се препятства паркирането или да се ограничава достъпа до двора.

Въззиваемите заявяват чрез пълномощника си, че не извършват действия, с които да пречат на останалите собственици да ползват дворното място съобразно предназначението му, нито създават пречки за ползването на останалите, още по-малко на всички етажни собственици, не са извършвали паркиране на тротоара, нито пред подхода, или пред входа на сградата, нито са управлявали автомобили в двора.

Излагат също становище за недоказаност на исковата претенция, тъй като по делото не е било установено по категоричен начин, че чрез паркирането си ответниците създават шум и вибрации по-големи от обичайните, по - различни и по-интензивни от тези, създавани от останалите при влизане и паркиране на техните автомобили, нито че ответниците паркират по начин, по който да пречат на останалите да влизат във вътрешния двор и да паркират. Въззиваемите твърдят, че паркират по начин, по който оставят на останалите свободна територия за паркиране и маневриране, достатъчна за безпрепятствено влизане и 4 достигане до гаража и паркоместата, находящи се във вътрешния двор. Заявяват, че здравословното състояние на ответника М. е налагало в спешни, но редки случаи, поради невъзможност да изминава пеш дълги разстояния, паркиране под еркерите на обитавания от него апартамент, като това обаче не е пречило на влизането и паркирането на други автомобили в дворната площ.

По отношение твърдението, че ответниците пречат с действията си на етажния собственик П. П., заявяват, че същият е изградил и притежава гаражно помещение с почти двойно по-голяма площ от разрешената му площ от 36,80 кв.м., като по този начин неправомерно е отнел и ползва без правно основание площ около 28 кв.м. от общата дворна площ, а от друга страна лишава от ползване останалите етажни собственици.

Разпечатката съдържа 39 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/234e34b8-fb3c-4834-bd7d-c3b0c62497b1