Решение № 6 от 10.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Благоевград, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Ковачев при участието на секретаря Лозена Д.а като разгледа докладваното от В. Ковачев Търговско дело №

20221200900240 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Ищец в настоящото съдебно производство е „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369, седалище и адрес на управление гр. София, район „*“, бул. „**, представлявано от М.Р.К.

На ответната страна са „Даси Транс“ ЕООД, ЕИК 202323292, седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Т**, представлявано от Б.А., и Е. А. П., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ул. „***.

В исковата молба се твърди, че на 23.10.2017 г., в гр. София, „Даси Транс“ ЕООД, представлявано от тогавашния си управител Е. А. П., е издало запис на заповед, предявим в срок до 54 месеца от датата на издаването му, по силата на който, безусловно и неотменимо, се е задължило, при предявяване на записа на заповед, да плати, без протест и разноски, на или на заповедта на „ОТП Лизинг“ ЕООД, сумата от 81 277,97 евро. Посоченият запис на заповед бил авалиран от Е. А. П., при същите условия. С нотариална покана peг. № 7453 от 28.07.2021 г. на нотариус К.М., ищецът предявил записа на заповед на „Даси Транс“ ЕООД. Нотариалната покана била връчена на 21.09.2021 г. С нотариална покана peг. № 7454 от 28.07.2021 г. на нотариус К.М., „ОТП Лизинг“ ЕООД предявило записа на заповед и на авалиста Е. А. П..

Нотариалната покана била връчена на последния на 20.09.2021 г. С оглед на неизпълнението на паричните задължения, „ОТП Лизинг“ ЕООД предявило претенциите си пред съда, чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх. № 10921 от 05.07.2022 г., срещу „Даси Транс“ ЕООД и Е. А. П., за част от вземането си, произтичащо от горепосочения запис на заповед, а именно - 33 505,70 евро. В резултат на това било образувано частно гражданско дело № 1591 от 2022 г. на Районен съд Благоевград, по което били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

1

417 от ГПК, № 831 от 06.07.2022 г., и изпълнителен лист с № 610 от 06.07.2022 г. Със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, съдът осъдил „Даси Транс“ ЕООД и Е.

А. П., да заплатят на „ОТП Лизинг“ ЕООД, при условията на солидарност, сумата от 33 505,70 евро, заедно със законната лихва, считано от 06.07.2022 г. до изплащането на вземането, както и разноските по заповедното производство, в общ размер на 2270,63 лв. /държавна такса от 1310,63 лв. и адвокатско възнаграждение от 960 лева/. Въз основа на изпълнителния лист, „ОТП Лизинг“ ЕООД подало молба за започване на изпълнително производство срещу двамата длъжници по записа на заповед. По нея било образувано изпълнително дело № 508 от 2022 г. на ЧСИ Ш.Д.. След надлежното уведомяване за издадената заповед за изпълнение, „Даси Транс“ ЕООД и Е. А. П. подали възражения по чл. 414 от ГПК. Това обусловило образуването на настоящото исково производство. Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че те солидарно му дължат 33 505,70 евро, представляващи част от вземането по записа на заповед от 23.10.2017 г., заедно със законната лихва, считано от 06.07.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, както и същите да бъдат осъдени да му заплатят направените в заповедното и исковото производства разноски.

В отговорите на ответниците се твърди, че предявените искове са допустими, но се явяват неоснователни. С нотариалните покани, ищецът поискал от издателя и авалиста на записа на заповед да му заплатят 13 997,55 евро. За претендираните сега 33 505,70 евро, липсвала покана за плащане. Отношенията между страните били породени от сключения между тях договор за финансов лизинг. Записът на заповед обезпечавал изпълнението на задълженията на лизингополучателя /„Даси Транс“ ЕООД/ и съдлъжника /Е. А. П./ към лизингодателя /„ОТП Лизинг“ ЕООД/, по въпросния договор. Последният бил сключен на 23.10.2017 г. Лизингодателят се задължил да придобие от посочен от лизингополучателя доставчик движими вещи, които да бъдат предоставени за временно и възмездно ползване на лизингополучателя. Лизинговите вещи, предмет на финансиране и временно ползване, били два товарни автомобила марка „DAF“, модел „FT XF 105.460“, употребяван, с шаси XLRTE47MS0E014728, за който следвало да бъде заплатена цена в размер на 39 500 евро /без ДДС/, и марка „DAF“, модел „FT XF 105.460“, употребяван, с шаси XLRTE47MS0E990766, на цена от 37 700 евро /без ДДС/. Цената за придобиване на лизинговите вещи без ДДС била 77 200 евро, а с включен ДДС - 92 640 евро. Съгласно договора за лизинг, част от покупната цена, в размер на 61 760 евро без ДДС, се финансирала от лизингодателя, а остатъкът от 15 440 евро без ДДС се заплащал от лизингополучателя и представлявал авансова вноска. Срокът на изпълнение на договора бил 48 месеца. На ответниците не бил предоставен приемо-предавателен протокол за двата товарни автомобила, поради което не можела да се посочи датата на приемането им. Плащането на лизинговите вноски било отразено в погасителен план, представляващ приложение към договора за лизинг и неизменна част от него, подписан от страните. Параметрите по договора изцяло съответствали на офертата от 02.10.2017 г., към която бил приложен примерен погасителен план. Съгласно последния, след приспадане на авансовата вноска, дължимата от лизингополучателя сума била 81 277,97 евро. Във връзка със сключения договор и на основание чл. 6, ал. 3 от същия, за обезпечаване на вземането на лизингодателя и изпълнение на задълженията на лизингополучателя, на същата дата 23.10.2017 г., бил издаден процесният запис на заповед за 81 277,97 евро. На 13.11.2017 г. лизингополучателят платил авансовата вноска заедно с дължимите такси - общо 19 985,60 евро, и продължил да плаща лизинговите вноски по банков път. На 21.12.2017 г. лизингополучателят регистрирал двата товарни автомобила, а на 11.12.2017 г. ги 2 застраховал. Лизинговите вещи били ползвани от него по предназначение - за извършване на транспортни услуги, включително и в чужбина. На 14.01.2019 г., при осъществяване на транспортна дейност в Люксембург, гр. Арлон, автомобил peг. № Е ** МК претърпял ПТП, при което получил материални щети. Той бил оставен на паркинг в Белгия, тъй като нямал техническа възможност да се движи на собствен ход, и останал там до 08.08.2019 г. Разноските за тези действия и престои били изцяло за сметка на лизингополучателя. След пътния инцидент, „Даси Транс“ ЕООД предприело всички необходими действия да уведоми лизингодателя и застрахователя за нанесените щети на автомобила. От деня на ПТП, т. е. от 14.01.2019 г., този автомобил не бил в движение и дружеството не можело да го ползва по предназначение. Във връзка със станалия пътен инцидент и нанесените материални щети върху лизинговата вещ, лизингодателят получил застрахователно обезщетение от ЗАД „Булстрад“. Считано от 08.08.2019 г., този автомобил се намирал в държане на лизингодателя и не бил ползван от лизингополучателя. Считано от датата на получаване на застрахователното обезщетение, договорът за финансов лизинг се смятал за прекратен относно въпросния автомобил. „Даси Транс“ ЕООД ползвало втория товарен автомобил, peг. № Е ** МК, до началото на декември 2019 г., когато го върнало/предало на лизингодателя, и от онзи момент автомобилът се намирал на паркинг, стопанисван от ищеца. За предаването му бил подписан приемо-предавателен протокол. С връщането на втория автомобил, считано от началото на декември 2019 г., договорът за финансов лизинг се смятал за прекратен и по отношение на тази лизингова вещ, и за лизингополучателя и съдлъжника отпаднало задължението за заплащане на лизинговите вноски, дължими по погасителния план след тази дата. Към момента на прекратяването, лизингополучателят бил погасил 39 500 евро от задълженията си по погасителния план, както и бил заплатил първоначалната авансова вноска от 15 440 евро. На 16.03.2022 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 10 от ГПК /по запис на заповед/, за събиране на сумата от 13 997,27 евро, представляваща част от главницата по записа на заповед, издаден на 23.10.2017 г. за 81 277,97 евро, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане, както и държавна такса от 547,53 лв. и адвокатско възнаграждение от 600 лева. Образувано било частно гражданско дело № 658 от 2022 г. на Pайонен съд Благоевград. Заявлението било уважено. Образувано било изпълнително дело № 285 от 2022 г. на ЧСИ Ш.Д., което приключило след събиране на 13 997,27 евро. На 05.07.2022 г. ищецът отново подал заявление по чл. 417, т. 10 от ГПК, за издаване на втора заповед за незабавно изпълнение, този път - за сумата от 33 505,70 евро, претендирана пак на основание записа на заповед от 23.10.2017 г. За образуване на въпросното ново заповедно производство, ищецът не поканил длъжниците и не посочил срок за изпълнение, а се възползвал от първоначалните покани, връчени на 20.09.2021 г. и 21.09.2021 г. До образуване на това второ по ред заповедно производство, ответниците не били получавали покани или информация от лизингодателя за оставащи дължими суми по договора за финансов лизинг, обезпечен с предявения запис на заповед. Ищецът злоупотребил с правата си като кредитор/поемател по записа на заповед, понеже не посочил как е формирал размера на настоящата претенция по ценната книга, след като с предявяването й поканил да се плати не цялата, а само част от сумата, и същата била събрана. Ако задължението на лизингополучателя и съдлъжника, към момента на предявяване на нотариалните покани, било повече от 13 997,27 евро, то логично било с тях да се заяви за плащане цялата дължима сума. От изложените обстоятелства ставало видно, че по сключения договор за финансов лизинг от 23.10.2017 г., 3 лизингополучателят и съдлъжникът погасили общо 67 500 евро. Лизинговите вещи предсрочно били върнати на лизингодателя. Считано от 08.08.2019 г., по отношение на единия автомобил, претърпял ПТП, а по отношение на втория автомобил - считано от началото на декември 2019 г., договорът бил предсрочно прекратен. След случилото се ПТП, лизингодателят получил и заместваща облага - застрахователно обезщетение за вредите по товарния автомобил peг. № Е ** МК. Със съвкупното получаване на тези суми, задълженията на лизингополучателя и съдлъжника по договора за финансов лизинг били погасени изцяло. Правопораждащият юридически факт за претенцията на ищеца бил сключеният на 23.10.2017 г. между него и ответниците договор за финансов лизинг, обезпечен със запис на заповед. Длъжниците по договора били длъжници /издател и авалист/ и по записа на заповед, а кредиторът по контракта бил и кредитор /поемател/ по ценната книга. Съществувал идентитет в страните по каузалната сделка и абстрактната такава. Сравняването на параметрите на двете парични задължения /дата на сключване на договора, дата и място на издаване на записа, размер и срок/ също потвърждавало, че между двете сделки съществува много тясна и пряка връзка.

Паричното вземане, установяването на което се искало от ищеца, било едно и било породено от каузално правоотношение - договор за финансов лизинг, обезпечено с процесния запис на заповед. Прави се възражение за погасяване на вземането на кредитора по каузалното правоотношение поради изтекла погасителна давност.

Ответниците погасили 53 500 евро от задължението си съгласно погасителния план. По отношение на автомобил рег. № Е ** МК, договорът бил прекратен на 08.08.2019 г., защото лизинговата вещ не била в състояние да се ползва. След тази дата, за ответниците не съществувало задължение за плащане на лизинговите вноски с ненастъпил падеж, а само на тези, които били с настъпил падеж и не били своевременно заплатени. Предсрочното прекратяване на договора водело до отпадане на задължението им за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора. При предсрочно прекратяване на последния и връщане на лизинговата вещ, всяка от страните се освобождавала от бъдещите си основни задължения по същия. В този случай лизинговите вноски с ненастъпил падеж към момента на прекратяване на договора не се дължали на лизингодателя поради прекъсване на договорното правоотношение. Задължението за плащане на лизингови вноски се покривало с понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗДог, поради което за него важала кратката /тригодишна/ погасителна давност. По отношение на лизинговите вноски за автомобила с ПТП, тази давност изтекла на 08.08.2022 г., т. е. преди предявяването на настоящата искова молба. Тригодишната погасителна давност за падежиралите лизингови вноски, касаещи втория автомобил, изтекла в началото на декември 2022 г., т. е. след подаването на настоящата искова молба, но последното не я било прекъснало. Изсрочването на вземането по каузалното правоотношение по давност било от значение за възможността същото да бъде събрано принудително, като законът не допускал предварителен отказ или удължаване на давностния срок, едностранно или чрез уговорка. Ефектът на давността засягал и обезпеченията на кредитора, като съгласно константната съдебна практика, не следвало да се допуска императивните правила да бъдат заобикаляни чрез менителнични сделки. Погасяването на правото на иск за вземане, основано на каузално правоотношение, по давност, се отразявало и на вземанията по абстрактната сделка, обезпечаваща изпълнението по каузалната сделка, като в този случай не се дължало плащане и по абстрактната сделка.