Решение № 23 от 07.08.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Ямбол, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Търговско дело № 20252300900044 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№20250724101254/24.07.2025г., подадена от „Лабиринт -5“ООД гр.Ямбол, действащо чрез пълномощника адв.Ж.К., срещу отказ №202507151710212/22.07.2025г. на ТР – АВ, с който е отказано вписване на промени по партидата на дружеството по заявление вх.№20250715171021 от 15.07.2025г.

Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен, като съображенията са, че в обхвата на проверката по чл.21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, която извършва длъжностното лице по регистрацията е съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона. Сочи, че съществуването на заявеното обстоятелство се преценява към момента на вписването, а обстоятелство, което е съществувало в отношенията между съдружниците и дружеството, но не е било заявено за вписване, респ. е останало невписано и е променено, поради настъпило ново обстоятелство, не следва да се приема за съществуващо, като невписаното променено обстоятелство ще има значение за проверката за спазване изискванията на закона относно възникването на новото обстоятелство. Според жалбоподателя, в случая от формална страна заявените обстоятелства подлежат на вписване, тъй като е установено, че между съдружниците в дружеството и К.

М. С. са сключени договори за прехвърляне на дружествени дялове от 15.07.2025г., договорите са в предвидената от закона форма, взети са решения на Общото събрание на съдружниците за приемане на К. М. С. като съдружник и за прехвърляне на всички дружествени дялове от съдружниците на това лице, както и за освобождаването на съдружниците и на управителя, които решения са обективирани в протокол от 15.07.2025г., взето е и решение от К. М. С. като едноличен собственик на капитала за избор на управител и за приемане на учредителен акт, с приложени към заявлението декларации по чл. 129 от ТЗ. Жалбоподателят излага, че с предходни заявления за вписване по партидата на дружеството са представени доказателства, че между съдружниците в дружеството като продавачи и третото лице А. Г., по-рано е бил сключен договор от 19.05.2025г. за продажба на същите дружествени дялове, както и договор от 27.05.2025г. с който А. Г. е продала всички дружествени дялове на А. А. Изтъква, но последиците от тези сделки за продажба на дружествени дялове не са били вписани по партидата на дружеството, поради постановени откази на АВ, а с настоящото заявление са представени доказателства, че тези договори са развалени по взаимно съгласие на сключилите ги страни, което съгласие е обективирано в споразумения от 01.07.2025г. Дружеството се позовава на практика на ВКС, според която извън случаите на неизпълнение на двустранен договор като основание за разваляне на 1 двустранен договор, договорът може да бъде развален и по взаимно съгласие на страните и в случая е налице именно такова взаимно съгласие, при което указанията на длъжностното лице от АВ - ТР да се представят доказателства, че договорите от 19.05.2025г. и от 27.05.2025г. са развалени, са неоснователни.

Предвид изложените доводи се претендира отмяна на обжалвания отказ.

Подаден е отговор на жалбата от АВ, с който жалбата е оспорена като неоснователна с доводи, че на заявителя са дадени указания да представи надлежни доказателства за разваляне на предходните договори за прехвърляне на дружествени дялове, приложени към заявление А4 с рег. № 20250612140721, като в срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ указанията не са изпълнени, при което и на основание чл. 22, ал. 5, вр. с чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ по заявлението.

АВ моли за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение.

ЯОС, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, при извършената проверка по партидата на дружеството в ТР съдът установи, че вписаните съдружници в дружеството „Лабиринт-5“ООД гр.Ямбол са В.

Х. Н. с размер на дялово участие 1250лв. (125дяла), В. И. К. с размер на дялово участие 1300лв. (130дяла), Д. К. Д. с размер на дялово участие 850лв. (85дяла) и Х. А. с размер на дялово участие 1600лв. (160дяла). Капиталът на дружеството е в размер на 5 000лв., разпределен в 500 дяла.

Със заявление от 15.07.2025г. по образец А4 под № 20250715171021, подадено от дружеството чрез адвокат с изрично пълномощно, са заявени за вписване промени по партидата на дружеството, свързани с прехвърляне на всички дружествени дялове, нов едноличен собственик на капитала и нов управител. Към заявлението са приложени договори за продажба на дружествените дялове от 15.07.2025г., с които всеки от съдружниците - В. Х. Н., В. И. К., Д. К. Д. и Х. А., е продал притежаваните от него дялове от дружеството на К. М. С.. Договорите са с нотариална заверка на подписите и съдържанието от нотариус с рег.№454 в НотК. от същата дата. Приложени са: протокол от проведено на 15.07.2025г. Общо събрание на съдружниците на „Лабиринт-5“ООД, което е взело решения за приемане на К. М. С. за съдружник; за даване на съгласие всички дружествени дялове от капитала на дружеството да бъдат прехвърлени с договори от съдружниците на К. М. С.; за освобождаване на досегашните съдружници, както и за освобождаване на управителя Д.Д. Приложени са и декларации по чл. 13 от ЗТРРЮНЦ и по чл. 129, ал.2 и чл.141 и чл.142 от ТЗ, както и нов учредителен акт и решение на едноличния собственик за приемането му.

Към заявлението са приложени и две споразумения от 01.07.2025г. с нот.заверка на подписите и съдържанието. С първото споразумение, сключилите го страни А. А. Г. и А. А.

А. са постигнали съгласие за прекратяване действието и разваляне на сключения между тях Договор за покупко-продажба от 27.05.2025г. за продажба на дяловете от капитала на „Лабиринт – 5“ООД, с изявление, че сключилите споразумението нямат претенции помежду си и продажната цена е възстановена на А. А. Г.. С второто споразумение от 01.07.2025г., сключено между съдружвиците В. Х. Н., В. И. К., Д. К. Д., Х. А. и А. А. Г., е постигнато съгласие за прекратяване действието и разваляне на сключения между тези страни Договор за покупко-продажба от 19.05.2025г. за продажба на дялове от капитала на „Лабиринт – 5“ООД, като е посочено, че сключилите споразумението нямат претенции помежду си и продажната цена е възстановена от А. А. Г. на продавачите. Като основание за сключването и на двете споразумения, с които се развалят договорите, е посочено липсата на вписване в ТР на обстоятелствата по договорите.

Установено е, че по предходно заявление А4 под № 20250612140721, към същото са били представени договорите по споразуменията от 01.07.2025г. - договор от 19.05.2025г. за продажба на дружествените дялове на дружеството, сключен от съдружниците в полза на 2

А. А. Г., както и договор от 27.05.2025г., с който А. А. Г. е продала дружествените дялове на А. А. А.. По това заявление е постановен отказ №20250612140721 от 16.06.2025г. на АВ за вписване на едноличен собственик на капитала поради прехвърляне на дружествени дялове, за заличаване на вписан управител и вписване на нов управител, на нов адрес на управление и нов дружествен акт, уреждащ статута на дружеството като ЕООД. Според изложените мотиви към този отказ, обявеният по партидата на дружеството дружествен акт не установява дяловото участие и размера на притежаваните дялове от прехвърлителите В. Н. и В. К., а по отношение на вписването на А. А. А. за управител, е налице забраната на чл.141, ал.8 от ТЗ.

По процесното заявление, на 17.07.2025г. са дадени указания на заявителя, че предвид данните по предходното заявление №20250612140721 за представени договори– договор от 16.05.2025г. (с неправилно посочена дата) за прехвърляне на дружествените дялове от съдружниците в полза на А. А. Г. и договор от 27.05.2025г., с който А. А. Г. прехвърля дружествените дялове на А. А. А., трябва да представи надлежни доказателства за разваляне на тези предходни договори, за да могат дружествените дялове да бъдат предмет на друга прехвърлителна сделка.

В дадения му срок заявителят не е представил други доказателства, като с обжалвания отказ от 22.07.2025г., длъжностното лице е отказало вписване на исканите промени с мотив, че в срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ не са изпълнени указанията заявителят да представи надлежни доказателства за разваляне на предходните договори за прехвърляне на дружествени дялове, приложени към заявление А4 с №.20250612140721.

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна, като съображенията са следните:

Съгласно чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществува заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т.4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24, ал.1 от закона, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя, когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови отказ.

Спорният въпрос относно заявлението от 15.07.2025г., е дали към него са представени доказателства за развалянето на договорите от 19.05.2025г. и от 27.05.2025г. за прехвърляне на дружествените дялове.

Безспорно е, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове, регламентиран с чл.129 от ТЗ е особен вид договор, поради различния обхват на действието му в отделни негови части. В частта за прехвърляне на дружествените дялове, той има действие не само за страните по него, а и за третото неучастващо лицедружеството с ограничена отговорност.

Договорът за продажба на дружествени дялове е двустранен и подлежи на разваляне по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД - с писмено предупреждение от изправната по договора страна, с подходящ срок за изпълнение, като в практиката не съществува спор, че по отношение на разглеждания договор е приложим способът за погасяване на облигационното отношение поради неизпълнение на едната страна (В този смисъл са Решение №117 от 20.09.2013г. на 2 т.о., както и Решение №25 от 10.06.2016г. по т.д.№3113/2014г. на І т.о. и др.). С развалянето на договора за прехвърлянене на дружествените дялове отпадат правните последици по прехвърлянето на дяловете, а това води до връщането им обратно в патримониума на прехвърлителя.

В Решение №100/24.03.2014г. по гр.д.№6207/2013г., ІV г.о. на ВКС е прието, че извън случаите на неизпълнение на двустранен договор като основание за прекратяване на договорните отношения, договорът може да бъде развален и по взаимно съгласие между страните. Същото разрешение е дадено и с Решение №42/11.05.2015г. на ВКС по т.д.№1357/2013г., ТК, първо т.о., в което е прието, че въз основа на съдържащите са в чл.20а, ал.2 и чл.9 ЗЗД правила, прекратяване на двустранни договори се извършва по 3 взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Така формираната практика на ВКС, която настоящият състав на ЯОС възприема и споделя е изцяло в съответствие с нормата на чл.20а от ЗЗД, съгласно която договорите могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. За взаимното съгласие за прекратяване на договорните отношения е необходимо наличието на съвпадащи насрещни волеизявления, насочени към прекратяването на облигационната връзка.