Определение № 1920 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1920 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Анна И. Въззивно частно гражданско дело № 20265300501453 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по молба вх.№22710/17.06.2026 г. на ЕАД Е.

И., ЕИК 180978004 в качеството й на пълномощник на ответницата Г. М. А., против определение №5010/23.04.2026 г. по гр.дело №5313/25г на ПОС, 20 гр.с., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение №1130/12.03.2026 г. в частта за разноските.

Ответницата Г. М. А. е осъдена да заплати на „Адессо кредит България“ЕООД, ЕИК 202250289 разноски в размер на 12,12 евро по заповедното производство и 29.16 евро в исковото производство – по съразмерност на уважените искове.

Иска се отмяна на определението на РС като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно да се намали присъденото възнаграждение.

От въззиваемата страна „Адессо кредит България“ЕООД, ЕИК 202250289 не е подаден отговор.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че молбата е подадена на 30.04.2026г, а обжалваното определение на ПРС е получено на 27.04.2026 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок по чл.248,ал.3 ГПК, поради което е допустима, а разгледана посъщество е неоснователна, поради следното:

Пред ПРС е предявен установителен иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „Адессо кредит България“ЕООД против ответницата Г. М. А. за вземане, произтичащо от догвор за паричен заем.

С обжалваното определение ПРС е уважил частично исковете на „Адессо кредит България“ЕООД , поради което с оглед изхода на спора е осъдил ответницата да заплати на на ищаца разноски по съразмерност на уважените искове.

1

В ЧЖ са изложени съображения, че определението на РС е неправило поради това, че съдът не е зачел решение по дело С-714/22 на СЕС , което въззивният съд следва да зачете, съгласно което не се допуска национална правна уредба да позволи потребителят да бъде задължен на понесе част от процесуалните разноски, когато след установяване на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер , искането на потребителя за връщане на недължимо платените от него суми е уваженото само частично с мотива, че практически е невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител за връщане на посочените суми.

ПОС намира, че цитираната съд.практика, в т.ч. и решение по дело С-714/22 на СЕС, е неприложима в случая, тъй като касае случаите на предявен от потребителя иск за връщане на недължимо платени суми във връзка с неравноправни клаузи по потребителски договори, когато искът на потребителят е уважен само частично. В случая не е предявен иск от потребител, а от заемодателя, който е частично уважен. Правилно РС е приел, че по делото не са налице посочените в решение по дело С-714/22 на СЕС съображения за неосъждане на ищеца за разноски при частично уважен иск,тъй като потребителят е в ситуация, при която практически да му е невъзможно или прекомерно трудно да определи размерът на исковата си претенция.

Като е присъдил разноски по съразмерност при частично уважен иск на кредитор, а не на потребител, РС е постановил правилен и закосъобразен акт, поради което молбата за изменението му е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Алтернативното искане за намаляване на присъденото възнаграждение е неоснователно, тъй като присъдените суми в полза на ищеца касаят само държавни такси.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№17905/16.05.2025 г. на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004 в качеството й на пълномощник на ответницата Г. М. А., против определение №5010/23.04.2026 г. по гр.дело №5313/25г на ПОС, 20 гр.с., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение №1130/12.03.2026 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2