Определение № 2161 от 06.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2161 гр. София, 06.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501844 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 вр.чл. 414а ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 срещу определение № 292/19.03.2026г., постановено по в.ч.гр.д.№ 206 от 2026 по описа на Окръжен съд– Перник, ІІ въззивен състав, с което съдът е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба вх. № 1952/12.03.2026г. против Заповед за изпълнение № 189/13.01.2026г., издадена по ч.гр.д. № 166/2026г. по описа на РСПерник, в частта за разноските, а производството по в.ч.гр.д. № 206/2026г. по описа на ОСПерник е прекратено.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 14.04.2026г.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 22.04.2026г. .

Жалбоподателят „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 изтъква факта, че съдът неправилно е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като се обжалва разпореждане за издаване заповед за изпълнение, единствено в частта за разноските. Твърди, че в закона не е предвиден срок за обжалване на Заповедта в частта за разноските в хипотезата на 414а ГПК, различен от срока за доброволно плащане. В случая интересът на длъжника да обжалва Заповедта в частта за разноските произтича от това, че е платил в срока за доброволно изпълнение и поради това твърди, че не дължи разноски за адвокатско възнаграждение. Срокът за доброволно плащане е едномесечен от връчването на заповедта. Предвид това, че в случай на възражение по чл. 414 ГПК, въпросът за разноските ще бъде разглеждан от исковия съд, то при възражение по чл. 414а ГПК длъжникът не би имал интерес да обжалва разноските по заповедта преди да е подал възражението си, че е платил. В тази връзка намира, че жалбата срещу дължимостта на разноските в заповедното производство не е преклудирана. Редуцирането на срока за 1 депозиране на жалба срещу заповедта в частта за разноските до срок който е три пъти по-къс от срока, който се дава на длъжника да плати доброволно, би нарушило правата на самия длъжник. Ако частната жалба следва да бъде депозирана в едноседмичен срок, то същата би следвало да се администрира отделно от възражението, за което срокът изтича три седмици по-късно. Хипотетично това би довело до влизане в сила на Заповедта в частта за разноските преди да стане ясно какво ще бъде положението на главното вземане на заявителя. Към настоящия момент в практиката голяма част от съдилищата на територията на страната приемат частната жалба, депозирана в едномесечен срок от получаване на Заповедта, като редовна и в срок.

Ответникът по ч.ж. Б. Р. Х. оспорва същата и моли съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Посочва, че в ГПК не е уреден специален срок за подаването на частна жалба по чл. 413, ал.1 ГПК, поради което се прилага общия за всички частни жалби едноседмичен такъв по смисъла на чл. 275, ал. 1 от същия кодекс, който в случая тече от датата на връчването на заповедта и изтича на същия ден в следващата седмица. Така посочената хипотеза е разгледана в т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 2023 на ВКС, като ВКС е приел, че „при оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Длъжникът има право да обжалва заповедта по чл.413, ал.1 ГПК. Законодателно уредените два режима за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските в заповедното производство.“ В тази връзка единственият процесуален способ за оспорване на разноските в производството е подаването на частна жалба по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК, което е не направено надлежно от длъжника.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Заповедно производството по реда на чл.410 ГПК. Частната жалба е подадена срещу определение на ОС-Перник, с което е оставена без разглеждане ч.ж. срещу разпореждане за издаване заповед за изпълнение в частта за разноските, доколкото съдът приел, че тя е подадена след изтичането на преклузивния едноседмичен срок от връчването на заповедта.

Ч.гр.д. № 166/2026г. по описа на Пернишкия районен съд е образувано по заявление на Б. Р. Х. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника „Сити Кеш“ ООД за следните суми: 309,33 EUR, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 09.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 EUR и държавна такса в размер на 10,86 EUR. Заповедта е връчена на „Сити Кеш“ ООД на 19.01.2026г. На 20.02.2026г. е постъпило възражение по чл. 414а ГПК от „Сити Кеш“ ООД, както и въззивна частна жалба срещу горепосочената заповед за изпълнение в частта за разноските.

Спорен е въпросът в какъв срок следва да се депозира ч.ж. срещу ЗАПОВЕДТА ПО чл.410 2

ГПК в частта за разноските – едноседмичен или едномесечен. Действително в разпоредбата на чл. 413 ГПК законодателят не е определил изрично срока и реда, по който заинтересованата страна /заявителят или длъжникът/ могат да обжалват заповедта за изпълнение в частта й относно разноските. Независимо от това няма съмнение, че обжалването е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, поради което и доколкото не е предвидено нещо различно относно срока за обжалване приложение намира разпоредбата на чл. 275 ГПК, т. е. същият е едноседмичен и за длъжника започва да тече от датата на връчване на заповедта по чл. 410 ГПК. Изложените в частната жалба доводи, че този срок е едномесечен и е съответен на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК, респ. за доброволно изпълнение, не намират опора в закона.

Настоящата съдебна инстанция намира, че определението следва да бъде отменено като преждевременно постановено по следните съображения:

Визираната в чл. 414а ГПК възможност за оспорване дължимостта на присъдените разноски в този срок касае различна хипотеза на правна защита – когато длъжникът не оспорва вземането, поради това, че е платил в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, но в същото време твърди, че не е станал причина за образуването на заповедното производство. В този случай компетентен да се произнесе по това възражение е заповедният съд /чл. 414а, ал. 5 ГПК/, който изследва именно обстоятелствата дали длъжникът е дал повод за сезирането му от кредитора, като няма спор, че срокът за това възражение е едномесечен. За разлика от това в хипотезата на чл.413, ал. 1 ГПК длъжникът оспорва възложените му разноски по причина, че оспорва основното вземане или по причина, че не е съгласен с размера на същите, независимо дали оспорва дължимостта на основното вземане. По това оспорване компетентен да се произнесе е по-горестоящият окръжен съд и в този случай на преценка подлежат обстоятелствата дали присъдените със заповедта разноски са определени правилно /по размер и въз основа на представени доказателства за извършването им/, съответно дали присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Приетото в т.12 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК разрешение относно администрирането на тази жалба и кога същата следва да бъде разгледана по същество, не сочи на извод за определен друг срок за обжалване, различен от общия срок за частните жалби по чл. 275 ГПК.

Действията на съда по администрирането, както и условията за разглеждането на жалбата, са ирелевантни за момента на възникване на правото на жалба и срока за неговото упражняване, а доводите, че до изтичане на срока за доброволно плащане за длъжника липсва правен интерес да оспори заповедта по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК, поради което и срокът за обжалването й в тази част е едномесечен, са неоснователни.

В настоящия случай няма спор, че длъжникът е платил доброволно в рамките на едномесечния срок и твърди, че не е станал причина за образуване на делото, поради което не дължи разноски. Съгласно чл. 414а, ал. 1 от ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си.

Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за 3 заявителя. Съгласно ал. 3 ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

В настоящия случай е налице именно тази хипотеза-цялостно плащане на задължението за включените в заповедта главница и лихви и възражение за недължимост на задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение. Няма приложени доказателства какви действия е предприел заповедния съд т.е. дали съгласно чл. 414а, ал. 5 ГПК ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

В случаите на подадено възражение по чл. 414а ГПК, заповедният съд следва да се произнесе по възражението и становището от заявителя, както и да преразгледа отново въпроса за отговорността за разноски, ако е налице спор за тяхната дължимост, но липсва спор относно вземането, каквато е процесната хипотеза. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато е подадена частна жалба по чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, тя не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. В тази връзка са важими постановките на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за това кога жалбата подлежи на администриране до по-горестоящия съд и предпоставките за нейното разглеждане, което във всички случаи предполага наличието на заповед. Поради това настоящият съдебен състав намира, че частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК на длъжника е изпратена преждевременно на ОС-Перник, тъй като нейното администриране и разглеждане е поставено в зависимост от резултата от произнасянето на заповедния съд по чл.414а, ал.5 ГПК. Това налага обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране и произнасяне по възражението за плащане по чл. 414а ГПК включително и относно дължимостта на разноските за адвокатско възнаграждение. Едва след това произнасяне от РС-Перник, частната жалба против заповедта за изпълнението, в частта й относно разноските, следва да се администрира и изпрати на ОС-Перник, който отново следва да постави на преценка въпроса за нейната допустимост, включително и правния интерес от подаването й.

Следва да се има предвид, че при евентуално обезсилване с акта на съда по чл. 414а, ал. 5 ГПК на заповедта за изпълнение, в частта й относно разноските, то за длъжника-настоящ жалбоподател ще отпадне въобще правния интерес от обжалване на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските по реда на чл.413 ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.274 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 292/19.03.2026г., постановено по в.ч.гр.д.№ 206 от 2026 по описа на Окръжен съд– Перник, ІІ въззивен състав, като преждевременно постановено.

4

ВРЪЩА делото на РС-Перник /заповедния съд/ за администриране и произнасяне по реда на чл. 414а, ал. 5, изр.2 от ГПК по възражението за извършено доброволно плащане по чл. 414а ГПК, депозирано от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, включително и относно дължимостта на разноските за адвокатско възнаграждение.

УКАЗВА на администриращия съд да прилага цялото заповедно производство при произнасяне след възражение по реда на чл.414а ГПК.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________