Решение № 11225 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11225 гр. *****, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110153191 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба от ищеца „З. Д. Б. И.“ АД срещу М. О. С. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 989,42 лв., представляваща изплатеното от „З. Д. Б. И.“ АД застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер от 25 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че на 22.08.2022 г. около 12:15 ч. в района на гр. *****, на бул. „Ситняково“ до № 50А, е реализирано ПТП с участието на МПС „ИВЕКО 50Ц” с peг. № ********, управлявано от М. О. С. и МПС „БМВ Х5“ с per. № *********, собственост на И. И. О. К.. Твърди, че според представения Протокол за ПТП № 186****/22.08.2022 г., съставен от органите на „ПП“ при СДВР, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на М. О. С., който като водач на МПС „ИВЕКО 50Ц” с per. № ********, на горепосоченото място при движение по бул. „Ситняково“ с посока от ул. „Попова шапка“ към ул. „Черковна“ и срещу № 50А при извършване на маневра за отклонение надясно се удря в попътно движещ се от дяната му страна МПС „БМВ Х5” с peг. № ********, в резултат на което нанася материални щети на последното. Твърди, че вследствие на реализираното ПТП са нанесени материални щети в предната лява част на МПС „БМВ Х5” с peг. № ********, като са увредени следните детайли и части: дюза за фар ляв, калник преден ляв, облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла. Твърди, че след настъпилото ПТП виновният водач напуска местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР за настъпилото ПТП. Твърди, че МПС „БМВ Х5“ с per. № ********* е бил застрахован с имуществена застраховка “Автокаско” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със 1 застрахователна полица № Е22600007882, която е валидна към момента на събитието. В ЗД „Бул Инс“ АД е заведена щета под № 2203025202 от собственика и водач на увреденото МПС „БМВ Х5” с peг. № ********.

Твърди, че след направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение за ремонт на автомобила в общ размер на 964.42 лв., видно от платежни нареждания от 03.02.2023 г., 13.09.2022 г. и 26.09.2022 г. Твърди, че видно от представения Протокол за ПТП № 186****/22.08.2022 г. М. О. С. е напуснал мястото на ПТП, в следствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол. На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, З.Д. Б. И. АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомил ответника да ни заплати претендиралата сума, но до момента на подаване на исковата молба, тя не била изплатена. Прави искане за осъждане на ответника да заплати претендираната искова сума в размер на 989.42 лв., представляваща изплатеното от З.Д. Б. И.АД застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът признава иска и прави искане за разсрочване на изпълнението.

С нарочна молба от 11.05.2026 г. ищецът прави искане да бъде постановено решение при признание на иска.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът се явява и поддържа направеното признание на иска, както и искането си да се разсрочи изпълнението със съдебното решение, а ищецът поддържа искането си да се постанови решение при признание на иска.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

С оглед изричното признание на иска от страна на ответника, по делото не се спори по основанието и размера на предявения иск.

Процесуалният представител на ищеца е направил нарочно искане съдът да се произнесе при условията на чл. 237, ал.1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед събраните по делото доказателства, искът се явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

2

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага други мотиви.

Относно валутата, в която следва да бъдат присъдени сумите:

Считано от 1.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като присъди претендираната сума в евро, а с цел яснота посочи и левовата равностойност в диспозитива на решението.

По разноските:

Ищецът претендира разноски в размер от 240 евро – адвокатско възнаграждение и 25,56 евро – държавна такса. Представени са доказателства за заплащане на разноските, поради което същите следва да се присъдят в полза на ищеца.

По искането за разсрочване на изпълнението на основание чл. 241 ГПК:

Искането е процесуално допустимо.

Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.

Ищецът не възразява изпълнението да бъде разсрочено.

Ответникът представи удостоверение за начислените в негова полза трудови възнаграждения за периода юни 2025 – март 2026 г., от което се установява че за този период в негова полза са начислени 13 234,69 евро (нетен размер на трудовото възнаграждение). Не се установява ответникът да има други доходи, като същият навежда твърдения, че е неженен с две деца и има ипотека.

Съдът намира искането за разсрочване на изпълнението за основателно, още повече, че ищецът не възразява срещу него.

Изпълнението на дължимите главница и разноски следва да се разсрочи на три равни месечни вноски, съобразно изричното искане на ответника в този смисъл, като ответникът следва да заплаща месечно сумата от по 257,15 евро, платима до 30-то число на месеца, за който се отнася, считано от месеца, следващ месеца, през който решението влезе в законна сила (за първата месечна вноска) до окончателното изплащане на задълженията, като към всяка вноска следва да се заплаща и дължимата законна лихва върху заплатената част от главницата от 26.11.2025 г. до заплащане на съответната част от главницата.

Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА М. О. С., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ж.к. „*****“, бл. 422, вх. А, ет. 3, ап. 8, да заплати на „З. Д. Б. И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „********“ № 87, ет. 2, по предявения иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата от 505,88 евро (с левова равностойност 989,42 лв.), представляваща регресно вземане във връзка със заплатено от „З. Д. Б. И.“ АД застрахователно обезщетение по щета № 22030225402 за отстраняване на материални щети по лек автомобил „БМВ Х5“, ДКН ********, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие от 22.08.2022 г. в гр. *****, вина за което има водачът на МПС „Ивеко 50Ц“ с ДКН ******** – М. О. С., който напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2025 г. до окончателното погасяване на задължението

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. О. С., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ж.к. „*****“, бл. 422, вх. А, ет. 3, ап. 8, да заплати на „З. Д. Б.

И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул.

„********“ № 87, ет. 2, сумата от 265,56 евро, представляваща направени разноски за настоящото дело.

РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на дължимите съгласно настоящото решение суми за главница и разноски, ведно с припадащата се законна лихва за забава върху главницата от 26.11.2025 г. до окончателното й изплащане, като ПОСТАНОВЯВА М. О. С., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ж.к. „*****“, бл. 422, вх. А, ет. 3, ап. 8, да заплаща на „З. Д. Б. И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „********“ № 87, сумата от 257,15 евро месечно, за срок от три месеца, като всяка вноска е платима до 30-то число на месеца, за който се отнася, считано от месеца, следващ месеца, през който решението влезе в законна сила (за първата месечна вноска) до окончателното плащане на задълженията, ведно с дължимата законна лихва до изплащане на главницата, по следната банкова сметка на ищеца:

IBAN:

BG55STSA930000****** в „Б. ДСК“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4