Решение № 18 от 21.03.2025, Районен съд - Кула
- Съд
- Районен съд - Кула
- Дело
- Административно наказателно дело 5/2025
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 19.06.2025
- Състав
- Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 108, ал. 2 · Закон за горите
- чл. 108, ал.3 · Закон за горите
- чл. 257, ал.1, т.1, предложение първо · Закон за горите
- чл. 274, ал.1, т.1 · Закон за горите
- чл. 53, ал.2, т.5 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. К., 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20251330200005 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от И. В. И., ЕГН********** от гр. К., общ. К., обл. Видин, ул. „... чрез процесуалния си представител – упълномощен адвокат Б. В. от АК - Видин срещу Наказателно постановление № 767/29.11.2024г. на директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, с което му е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии/ Наредба 1 за КОГТ/ във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите /, а именно:
„Глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона а горите във вр. с чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба 1 за КОГТ, във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат възражения, че не е спазен едномесечния срок за издаването на наказателното постановление от получаването на административнонаказателната преписка, при издаването на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, като не са спазени императивните изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките на ал. 4 на същия текст.АНО се е ограничил до посочване на въпросната обща разпоредба, без да изясни установеното от него деяние коя точно разпоредба нарушава, респективно къде са уредени въпросните изисквания, за които се твърди, че са нарушени, поради което не става ясно и какви точно са те - изискванията, за които се твърди, че са нарушени.На следващо място се излагат възражения, че отразената в диспозитива фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, се явява и 1 представлява се от процесуалния си представител адв. В., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения – издаване на атакуваното наказателно постановление извън срока по чл. 34 ЗАНН, както и че от разпита на свидетеля Н. Н. се установява, че отразената в процесното НП фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като проверяващите лица реално не са извършили проверка в имота, както и че установената просека всъщност е стар коларски път. Посочва, че свидетелските показания на свидетеля А. са в протИ.речие със свидетелските показания на свидетеля Н.
Н., в която връзка прави искане да бъдат кредитирани именно свидетелските показания на свидетеля Н. Н., тъй като същият е незаинтересовано лице за разлика от извършилите проверката свидетели. Алтернативно пледира наказателното постановление да бъде отменено с оглед наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица се представлява от юрисконсулт М.Д., който оспорва жалбата и моли съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази връзка, като посочва, че от представените доказателства по несъмнен се установява, че в атакуваното НП, както и в АУАН фактическа обстановка е описана точно и ясно, както и че е установено по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна съставът на административното нарушение, не са допуснати процесуални нарушения, процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, наложената санкция е в минимален размер. Посочва, че не са налице основанията за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Излага становище, че свидетелските показания на разпитания от съда свидетел Н. Н., които са в протИ.речие със свидетелските показани на свидетелите – служители на РДГ не следва да се кредитират от съда, тъй като свидетелят Н. е заинтересован от изхода на делото, като в тази връзка следва да се кредитират свидетелските показания на служителите на РДГ, които са извършили проверката. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да им бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 27.09.2024г. свидетелите Г. А. А. и М. С. Н. – служители на РДГ София извършили проверка в имот, находящ се в землището на с. Г., общ. К., №..., отдел ... подотдел „о1“, който обходили, за който имот имало издадено и действащо Позволително за сеч № 0786981/04.09.2024г. със срок за провеждане на сечта от 07.09.2024г. до 31.12.2024г., издадено на Н. П. Н. и нает регистриран лесовъд – жалбоподателя И., в което е отбелязано, че 2 дърветата в сечището са маркирани от жалбопоподателя. Във връзка с провеждане на сечта има и издаден технологичен план на 04.09.2024г., в който няма отразени технологични просеки.При извършване на проверката на място в имота, посочените свидетели установили, че в имота има изградена една технологична просека, новосъздадена с дължина 200 м., която не е отразена в технологичния план, който е одобрен за посоченото сечище. След като приключили проверката, в присъствието на жалбоподателя бил съставен Констативен протокол серия Р014 №014373 от 27.09.2024г. от свидетеля А., в който са отразени констатациите от нея. На 08.10.2024г. на основание на извършената проверка и констатациите от нея, свидетелят Р. Ц. Г. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия А00 2024г., № 0112457 за това, че като лице, упражняващо лесовъдска практика, получил Позволително за сеч № 0786981 от 04.09.2024 г. за отдел ... подотдел "о1", имот с кадастрален № ..., землище с. Г., общ. К. не е изпълнил задължението си да следи за спазване на технологичния план за добив на дървесина, вследствие на което е изградена една технологична просека, новосъздадена с дължина 200м., която не е отразена в технологичния план, одобрен на 04.09.2024г., което нарушението е извършено в периода от 04.09.2024 г. до 27.09.2024 г. на територията на РДГБерковица, СЗДП ТП ДГС-Видин, общ. К., землище с. Г., отдел ... подотдел "о1", имот с кадастрален № ..., което квалифицирал като нарушение на чл. 12б, ал.1,т.7 от Наредба 1 за КОГТ, във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, което предявил на жалбоподателя, същият го подписал, след като първоначално бил отказал да го стори, след което му бил връчен и препис от същия. Жалбоподателят направил възражение, че описаното в акта не отговаря на истината, което било отбелязано в акта, но не се възползвал от законовата възможност на чл. 44, ал.1 ЗАНН и не представи писмено възражение в законоустановения срок. На основание на посочения АУАН и КП, администратинтонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление на 29.11.2024г., с което на основание чл. 257, ал.1, т.1, предложение първо от ЗГ наложил на жалбоподателя И. административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 лева, като е приел посочената в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на дейнието. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.12.2024г.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Б. В. Ж., Р. Ц.
Г., Г. А. А. и М. С. Н., Позволително за сеч № 0786981 от 04.09.2024 г., посоченият по – горе констативен протокол, технологичен план, както и справка от интернет страницата на ИАГ за издадено Удостоверение № 12468/29.07.2016г. на жалбоподателя за частна лесовъдска практика, което е общодостъпно.
Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват протИ.речия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Същите свидетелстват непротИ.речИ., че при извършената от тях проверка в имота е констатирана изградена една технологична просека, която не е отразена в одобрения технологичен план във връзка с издаденото позволително за сеч за имота, което е действало към момента на проверката.
От представения по делото технологичен план, с който е запознат 3 жалбоподателя се установява, че действително в него няма отразена технологична просека. По искане на жалбоподателя по делото е разпитан от съда и свидетелят Н. П. Н., който свидетелства, че не е запознат с технологичния план, който е бил издаден и одобрен във връзка с позволителното за сеч, което му е издадено и което е било действащо към момента на проверката, но твърди, че при извършване на сечта по посоченото позволително е използвал стари просеки, които са били в сечището и преди 5 години, когато отново е извършвал сеч в същия имот. Неговите свидетелски показания са в протИ.речие с показанията на свидетеля А., който заявява пред съда, че отрязаните дървета в рамките на обособената просека са били прясно отсечени и по тях е имало следи от товарен автомобил. Свидетелят М. Н., който също е участвал в проверката заявява, че не може да каже колко стара е сечта на дърветата в просеката, дали сечта е от същия или от предишния ден, което не се явява в протИ.речие със свидетелските показания на свидетеля А., който е категоричен, че сечта е прясна и това не е стара просека, както са заявили при проверката свидетелят Н. Н. и жалбоподателя, че е стар коларски път. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. Н. в частта, в която заявява, че всички просеки в имота са съществували преди започването на сечта, тъй като той е лицето, на което е издадено позволителното за сеч и който е наел жалбоподателя в качеството му на частен лесовъд, за да извърши маркирането, което го прави заинтересован от изхода на делото. Както вече съдът посочи, няма причина да не даде вяра и да не кредитира свидетелските показания на служителите на РДГ София, които са извършили проверката, тъй като не са събрани каквито и да е било данни същите да са предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Няма как съдът да не кредитира техните показания, само на основание, че са в протИ.речие с показанията на свидетел и то такъв, който е пряко заинтересован от изхода на делото, какъвто е свидетелят Н.. От посочения технологичен план за процесния имот, който е изготвен преди проверката, се установява, че в него няма отразен извозен път или просека, с който технологичен план е запознат жалбоподателя на 04.09.2024г., за което същият е положил подпис в посочения технологичен план. Позволителното за сеч също е издадено преди проверката и в него е отразено, че маркирането на насажденията е извършено от жалбоподателя и че позволителното за сеч е издадено на жалбоподателя и още едно лице, а видно от Удостоверение № 8661/02.01.2013г. лицензиран лесовъд, т.е жалбоподателят е лице по чл. 108, ал.3 от Закона за горите и е субект на посоченото на атакуваното наказателно постановление нарушение.