Определение № 2241 от 27.09.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2515/2023
- Вид
- Определение № 2241
- Подписан
- 27.09.2023
- В сила
- 27.09.2023
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2241 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300502515 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Тия мениджмънт“ ООД, ЕИК 115509125, чрез пълномощника му по делото адв. Б.П., против Определение №8879 от 04.08.2023г., постановено по гр. д. №7530/2022г. на Районен съд- Пловдив, ІV гр.с., с което е върната подадената от дружеството искова молба вх.№42356/26.05.2022г. против А. С. Г., ЕГН **********, и З. А. Г., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите от 1520 лв.- възнаграждение за поддръжка и управление на сградата за периода 05.10.2018г.-30.11.2021г. съгласно взето решение по т.2 от дневния ред на проведеното на 05.10.2018г. Общо събрание на етажната собственост на бл.2 в ЖК
„Марица гардънс“ в гр. Пловдив; 357,58 лв.- разходи за електричество и вода за поддръжка на общите части в комплекса и блока за периода 05.10.2018г.-30.11.2021г. съгласно взето решение по т.2 от дневния ред на проведеното на 05.10.2018г. Общо събрание на етажната собственост на бл.2 в ЖК „Марица гардънс“ в гр. Пловдив; 294,33 лв.- обезщетение за забава, считано от падежа на всяко от месечните задължения до 01.12.2021г.; ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
1
02.12.2021г. до окончателното им изплащане; прекратено е производството по делото и е обезсилена Заповед №10304/03.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№19198/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението в обжалваната му част, като се иска отмяната му и връщане на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, с който се иска установяване на вземания на „Тия мениджмънт“ ООД спрямо А. С. Г. и З. А. Г. , в качеството им на собственици на апартамент №18 в бл.2 на ЖК „Марица гардънс“ в гр.
Пловдив, за сумите от 1520 лв.- възнаграждение за поддръжка и управление на сградата за периода 05.10.2018г.-30.11.2021г. съгласно взето решение по т.2 от дневния ред на проведеното на 05.10.2018г. Общо събрание на етажната собственост на бл.2 в ЖК „Марица гардънс“ в гр.
Пловдив; 357,58 лв.- разходи за електричество и вода за поддръжка на общите части в комплекса и блока за периода 05.10.2018г.-30.11.2021г. съгласно взето решение по т.2 от дневния ред на проведеното на 05.10.2018г. Общо събрание на етажната собственост на бл.2 в ЖК
„Марица гардънс“ в гр. Пловдив; 294,33 лв.- обезщетение за забава, считано от падежа на всяко от месечните задължения до 01.12.2021г.; ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 02.12.2021г. до окончателното им изплащане, за които суми е била издадена з аповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. За да върне исковата молба и прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че липсва идентичност между основанието, на което се претендират вземанията по издадената заповед за изпълнение, и
2 основанието по предявения установителен иск, поради което последният се явява недопустим.
Частната основателна. жалба срещу така постановеното определение е
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в същото заявителят „Тия мениджмънт“ ООД е изложил твърдения, че съгласно взетите решение по т.2 и т.3 от дневния ред на проведеното на 05.10.2018г. Общо събрание на етажната собственост на бл.2 в ЖК
„Марица гардънс“ в гр. Пловдив е било определено възнаграждение на дружеството в размер на 40 лв. на месец, дължимо от собствениците на всеки апартамент, както и вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 0,16 лв. на квадратен метър застроена площ на апартамент и гараж, а съгласно взетото решение по т.2 от дневния ред на проведеното на 06.10.2021г. Общо събрание на етажната собственост на бл.2 в ЖК „Марица гардънс“ в гр. Пловдив дружеството „Тия мениджмънт“ ООД е било овластено да предприеме действия по принудително събиране на задълженията на А. С. Г. и З. А. Г. , в качеството им на собственици на апартамент №18. В съответствие с така изложените твърдения е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответниците. В исковата молба, с която е бил предявен иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, ищцовото дружество е изложило същите фактически твърдения. След оставянето й без движение от първоинстанционния съд с допълнителни молби вх. №60453/29.06.2023г. и вх. №69946/28.07.2023г. дружеството е посочило,че на 08.10.2018г. е бил сключен договор за възлагане на услуги между ЕС на бл.2 в ЖК „Марица гардънс“ в гр. Пловдив, като възложител, и „Тия мениджмънт“ ООД, като изпълнител, за цялостната поддръжка и управление на общите части на комплекса, в чл.9 от който било уговорено правото на изпълнителя да събира от собствениците на обекти в сградата дължимото му възнаграждение и консумативни разноски. Посочило е и че на 01.09.2008г. между ответниците и „Тия мениджмънт“ ООД е бил сключен договор за управление и поддръжка на ЖК „Марица гардънс“ в гр.
Пловдив, срокът на който изтекъл на 01.09.2018г., но изпълнението му продължило и след това, поради което бил все още в сила между страните. Предявило е при условията на евентуалност осъдителен иск 3 срещу ответниците на основание на посочения договор за претендираните с исковата молба суми.
Неправилно съдът е приел, че е налице липса на идентичност между основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение и това по установителния иск. Фактическите твърдения на ищцовото дружество в подадената по делото първоначална искова молба са в пълно съответствие с изложените такива в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно- че има вземания срещу ответниците за претендираните суми, възникнали в резултат на решението на ОС на ЕС от
05.10.2018г.
Действително в допълнителни молби вх.
№60453/29.06.2023г. и вх. №69946/28.07.2023г. дружеството е изложило и други, непосочени в заповедното производство и в първоначалната искова молба, твърдения, но това е станало по указания на съда в резултат на изрично поставени му в този смисъл въпроси. В случай, че изясняването на посочените въпроси е било условие за редовност на исковата молба, респ. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то такива указания е следвало да даде още заповедният съд.
При положение обаче, че това не е било сторено, страната не би следвало да понася неблагоприятни последици от това, че е изложила съответните твърдения едва в исковото производство. Допълнителното посочване на наличието на договор от 08.10.2018г. между етажната собственост и „Тия мениджмънт“ ООД, сключен в изпълнение на решението на ОС на ЕС, не следва да се счита за формулиране на ново основание на иска, различно от заявеното в заповедното производство. И в заповедното, и в исковото производство, включително след извършените уточнения, ищецът иска заплащане на дължимите от ответниците суми по решението на ОС на ЕС от 05.10.2018г. Исковото производство при предявен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, се развива по общите правила на исковия процес и ищецът по него не е лишен от правата по чл.143, ал.2 от ГПК /да уточни и допълни исковата си молба/, стига да не се променя основанието на иска.
Преценката за допустимостта на предявения иск се извършва съобразно изложените от ищеца твърдения, които очертават правния спор, с който е сезиран съдът.
Дали в действителност са се осъществили твърдените от ищеца факти и дали ако са се осъществили са настъпили твърдените от него правни 4 последици /т.е. дали в полза на ищцовото дружество са възникнали вземания срещу ответниците в претендираните размери/ са въпроси по основателността на иска, по които съдът следва да се произнесе с решението по делото. Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Със същото съдът се е произнесъл само по установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. По отношение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск срещу ответниците, основаващ се на сключения на 01.09.2008г. договор между тях и ищцовото дружество, в мотивите на обжалваното определение са изложени съображения за неговата недопустимост, но липсва произнасяне в диспозитива за прекратяване на производството по него. При това положение настоящата инстанция не би могла да се произнесе по неговата допустимост. В случай, че бъде постановен надлежен акт на първата инстанция за прекратяване на производството по него, то същият ще подлежи на самостоятелно обжалване.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №8879 от 04.08.2023г., постановено по гр. д.
№7530/2022г. на Районен съд- Пловдив, ІV гр.с., с което е върната подадената от
„Тия мениджмънт“ ООД искова молба вх.
№42356/26.05.2022г. против А. С. Г., ЕГН **********, и З. А. Г., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите от 1520 лв.- възнаграждение за поддръжка и управление на сградата за периода 05.10.2018г.-30.11.2021г. съгласно взето решение по т.2 от дневния ред на проведеното на 05.10.2018г. Общо събрание на етажната собственост на бл.2 в ЖК „Марица гардънс“ в гр. Пловдив;
357,58 лв.- разходи за електричество и вода за поддръжка на общите части в комплекса и блока за периода 05.10.2018г.-30.11.2021г. съгласно взето решение по т.2 от дневния ред на проведеното на 05.10.2018г. Общо събрание на етажната собственост на бл.2 в ЖК „Марица гардънс“ в гр.
Пловдив; 294,33 лв.- обезщетение за забава, считано от падежа на всяко 5 от месечните задължения до 01.12.2021г.; ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 02.12.2021г. до окончателното им изплащане; прекратено е производството по делото и е обезсилена Заповед №10304/03.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№19198/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6