Решение № 4558 от 16.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4558 гр. В., 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110100749 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от „А. Б. Б.“ЕООД“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., р-он Т., бул. „Б.“ **** срещу Й. Ж. Ж., ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. „В. В.” ***** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 700лева, представляваща дължима главница по договор за кредит с № 1077673 от 15.05.2018г., сключен между длъжника и „Кредисимо” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 18.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 86,54лева- договорна лихва върху главницата по договора за кредит за периода 15.05.2018г. до 10.11.2018г.; 369,19левадължимо по договора за кредит обезщетение за забава за периода 10.11.2018г. до 14.07.2023г., които задължения са прехвърлени на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4193/19.07.2023г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9176 по описа за 2023г. на РС-В.,19-ти състав.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Твърди се ,че на 15.05.2018г. ответникът сключил Договор за кредит № 1077673 с „Кредисимо” АД, по силата на който получил кредит в размер на 700лева, която се съгласил да върне на 6 броя вноски по 131,09лева в срок до 10.11.2018г. По договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както годишен процент на разходите 50%.

Договорът бил сключен по електронен път съобразно ЗПФУР и при спазване на изискванията му. Ответникът не изпълнил задължението си по договора до изтичане на крайния срок на договора, като и към настоящия момент задължението не било погасено. На 02.03.2021г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания ищецът придобил вземането на „Кредисимо” АД от ответника, за което последният бил уведомен на 01.05.2022г. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения от съда особен представител. Оспорва цесията да е била съобщена на длъжника преди 1 образуване на заповедното производство. Липсвало по делото заявление от което да е видно, че ответникът е поискал да предостави обезпечение по кредита. Оспорва, че ответникът доброволно е сключил договора за поръчителство. Сочи, че клаузата за заплащане на възнаграждението по договора за поръчителство е неравноправна, като не е била уговорена индивидуално. Сочи, че в случай, че възнаграждението за учредено поръчителство бъде включено като разход по кредита, ГПР ще надхвърли 50%, което води до нищожност на договора. Твърди се още, че към датата на сключване на договора за цесия „Кредисимо“ не е имал ликвидно и изискуемо вземане към длъжника, тъй като вземането му вече е било погасено чрез плащане от страна на поръчителя – Ай Тръст. Излага се, че уговорената в договора лихва в размер на 41,24% надхвърляла трикратния размер на законната лихва и клаузата, с която била уговорена също била нищожна. С оглед на изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба, оспорва се отговора на исковата молба и е представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът редовно уведомен чрез процесуален представител поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция по установителния иск са суми, представляващи непогасено задължение – главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за паричен заем с № 1077673 от 15.05.2018г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 9176/2023г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47 ал.1 - 5 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните, учредено въз основа на договора за потребителски кредит, сключен от разстояние на при спазване на специалните изисквания на ЗПФУР; наличието на валидни договорни правоотношения с ответника по обезпечен чрез договор за предоставяне на гаранция, сключен между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД; че кредитополучателят е усвоил главницата по договора за потребителски кредит, изплащането на задълженията на ответника по договора за кредит от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД; валидността на оспорените от ответника клаузи; усвояването на сумата по кредита от потребителя; изискуемостта на вземането за главница, както и неговия размер; изискуемостта на вземанията за възнаградителна и мораторна лихва и тяхните размери; наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищеца са прехвърлени валидно процесните вземания, както и че предишният кредитор надлежно е уведомил длъжника за извършената цесия, съответно, че е надлежно упълномощен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането.

Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от този закон е предвидено каква информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на доставчика. В настоящия случай се твърди, че процесния договор е сключен през интернет, чрез специализирана информационна система по инициатива на потребителя, чрез отварянето му в браузър на интернет сайт поддържан от „Кредисимо“. С доклада си по 2 делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за усвояване на отпуснатата на ответника сума по договора и за начина на изчисляване на претендираните суми. Ищецът не сочи доказателства и за изпълнение на задълженията му по чл. 18 ЗПФУР. Не се установява кредиторът да е изпълнил задълженията си по чл. 18 ЗПФУР – да предостави информация на потребителя на траен носител, както и че е получено неговото съгласие за сключване на договора. Няма доказателства, че ответникът има регистрация в платформата на „Кредисимо“, че е кандидатствал за кредит, че е поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията, че е получил необходимите книжа на траен носител, че са му изпращани някакви имейли и т.н. Въпреки изричните указания на съда ищецът не представи доказателства за погасяване на задължението от страна на „Ай Тръст“ ЕООД /като поръчител/, както и за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Всички представени от ищеца документи са едностранно съставени. Ищецът е следвало да отправи доказателствени искания за допускане на съответните експертизи, които да установят горните факти (кандидатстването на потребителя за кредит, съпътстващите действия по сключването на договор от разстояние), но това не беше сторено. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е недействителен, доколкото в настоящото производство не се установи, че са изпълнени императивните разпоредби на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, касаещи задължителните реквизити на договора на кредит от разстояние, сключен с потребител. /в този смисъл са - решение № 1193/23.10.2023г. по в. гр.д. № 1075/2023г. на ВОС; решение № 1373/09.12.2024г. по в.гр.д. № 1781/2024г. на ВОС/.

Ищецът не доказа пълно и главно основанието и размера на претендираната от него сума за главница, което е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията в нейната цялост.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани разноски, но доколкото се представлява от особен представител, съдът не присъжда такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. Б. Б.“ЕООД“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., р-он Т., бул. „Б.“ **** срещу Й. Ж. Ж., ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. „В. В.” ***** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 700лева, представляваща дължима главница по договор за кредит с № 1077673 от 15.05.2018г., сключен между длъжника и „Кредисимо” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 18.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 86,54лева- договорна лихва върху главницата по договора за кредит за периода 15.05.2018г. до 10.11.2018г.; 369,19левадължимо по договора за кредит обезщетение за забава за периода 10.11.2018г. до 14.07.2023г., които задължения са прехвърлени на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4193/19.07.2023г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9176 по описа за 2023г. на РС-В.,19-ти състав, на основание чл. 422 вр. с чл. 415 ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3