Решение № 13278 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13278 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110103744 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск за сумата от 7586,20 лв. /3878,76 евро/ след предприето изменение на иска в о.с.з., проведено на 05.06.2026 г., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 01.10.2025 г. до 29.12.2025 г. в резултат от незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, ал.1 КТ.

Твърди се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 43212/2025г. по описа на СРС уволнението му е било признато за незаконно и му е било присъдено обезщетение за периода 01.07.2025г. до 30.09.2025г. Претендира остатъчно обезщетение за периода от 01.10.2025 г. до 29.12.2025 г. – датата на която е бил възстановен на работа.

Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител адв. Л.. Поддържа, че на ищеца е било заплатено обезщетение за периода 01.10.2025 г. до 29.12.2025 г. Не представя доказателства в тази насока. Моли производството да бъде прекратено.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ.

Основателността на иска за обезщетение поради незаконно уволнение се предпоставя от продължителността на периода, в който правото на обезщетение съществува - от датата на незаконното уволнение до обявяването на недействителността от съда, но не повече от 6 месеца. В 6-месечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ работникът има право на обезщетение, защото отношенията между него и работодателя се уреждат като при действителен трудов договор.

С Решение № 19135/23.10.2025 г. по гр.д. № 43212/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 65 състав, влязло в сила на 23.10.2025г., е признато за незаконно уволнението на К. К. В., ЕГН **********, извършено със Заповед № 943/30.06.2025 г. на директора на ....

1

Страните също не спорят, че за периода 01.07.2025г. до 30.09.2025г. на служителя е било заплатено, присъденото му с горепосоченото решение, обезщетение.

Предпоставка за уважаване на иска по чл. 225, ал. 1 КТ е наличието на причинна връзка между незаконното уволнение и вредите от оставането без работа.

Действително, установява се, че през периода 19.02.2025г. до 30.09.2025г. К. К. В. е работил на срочен трудов договор като „спасител, плаж“.

В практиката принципно се приема, че сключването на нов трудов договор и респ. прекратяването на същия в 6-месечния период прекъсва причинната връзка между уволнението по първия договор и вредата. Това обаче не се отнася до срочния трудов договор. Така се приема в Определение № 1131 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2012 г., IV г. о., ГК, както и в Решение № 944 от 7.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5022/2008 г., IV г. о., ГК.

Съгласно горецитираната практика когато в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор със срок, изтекъл в рамките на шестте месеца, първоначалният работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ. В тази хипотеза, причинноследствената връзка между незаконното уволнение и причинената вреда от оставането без работа не е прекъсната - с постъпването си на работа по срочно трудово правоотношение, служителят е ограничил размера на вредите от незаконното уволнение, но не е реализирал постоянния доход, следващ се при безсрочно трудово правоотношение, обезпечаващ нормалното поемане на непосредствените нужди за съществуване.

Ето защо съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и настъпилите след изтичане срока на срочния трудов договор, но в 6-месечния законоустановен срок, вреди.

В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за периода 01.10.2025г. – 29.12.2025г., който попада в 6-месечния срок, в размер на 3878,76 евро.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено обстоятелството, че ищецът е останал без работа за периода 01.10.2025 г. – 29.12.2025 г.

От изготвена по делото съдебно счетоводна експертиза, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за м.05.2025г. /последен пълен отработен месец/ е 2 573,89 лв., определено съгласно чл. 228 от КТ. Размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, дължимо за процесния период, е в общ размер на 7 586,20 лв. /3 878,76 евро/.

По тези съображения съдът намира, че следва да уважи иска в пълен размер от 7 586,20 лв. /3 878,76 евро/.

По разноските:

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи и заплащане на държавните такси по уважените искове в полза на бюджета на съда – 155,15 евро – по иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ, както и направените от бюджета на съда разноски в размер на 150 евро за възнаграждение на вещо лице по приетата ССчЕ или общо 305,15 евро.

На осн. чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА с оглед уважаването на иска, на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за исковото производство в минимален размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба МРАВ с ДДС или 649,52 евро с ДДС.

2

За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА /както е в случая/, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В хода на производство насрещната страна не доказва по несъмнен начин липса на предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ.

Получаване на обезщетение по предходно дело към минал момент, не опровергава настояща липса на средства. Това е така, още повече, защото обезщетението, заместващо трудовото възнаграждение на работника, е предназначено изначално за покриване на неговите текущи режийни разходи, като не може да се приеме, че то непременно е достатъчно за покриване на разходи за ангажиране на правна помощ. Още повече съдът не следва да преценява валидността на сключения между ответника и процесуалния му представител договор за правна защита. Така и съгласно Определение № 685 от 19.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 154/2019 г., II т. о., ТК; Определение № 5 от 3.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2934/2018 г., II т. о., ТК; Определение № 102 от 5.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 149/2019 г., II т. о., ТК и Определение № 5 от 3.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2934/2018 г., II т. о., ТК и др.

С оглед разпоредбата на чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението относно присъдените суми за обезщетение за незаконно уволнение.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „... с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ н а К. К. В. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. ..., със съдебен адрес: гр. ... – адв. М. Т., на основание чл.225 ал.1 от КТ сумата от 3 878,76 евро, представляваща обезщетение в брутен размер за времето, през което същият е останал без работа в следствие на незаконното уволнение – за периода 01.10.2025г. – 29.12.2025г.

ОСЪЖДА „... с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ... да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата от 305,15 евро.

ОСЪЖДА ... с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ... да заплати на адв.

М. Т. Т., САК, със съдебен адрес: гр. ... на основание чл. 38 ЗА сумата от 649,52 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ.

На основание чл.242 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно уважения размер на иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ в полза на К. К. В. с ЕГН: **********.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд, а в частта, с която е допуснато предварително изпълнение – в едноседмичен срок от връчване на решението с частна жалба пред Софийски градски съд.

3

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4