Решение № 676 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20241100508284 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6893/16.04.2024 г., постановено по гр. д. № 21468/2023 г., по описа на СРС, 88 състав, ЗАД “Далл Богг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, е осъдено да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, на основание чл. 411 КЗ сумата от 792,72 лв., представляващи невъзстановено изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44010212203457 за нанесени щети на л.а. „Мерцедес Е 350“ с рег. № ****, собственост на М.М.Т., във връзка с настъпило пътно транспортно произшествие на 08.07.2022 г. по вина на водача на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба от окончателно изплащане на вземанията. Между страните е разпределена съответно и отговорността за разноски, съобразно изхода на делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх. № 149378/08.05.2024 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство ЗАД “Далл Богг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, чрез юрк. Ц., в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че районният съд е обсъдил само 1 доказателствата, подкрепящи тезата на ищеца, но не и тези в полза на ответното дружество, като по този начин е ограничил правото на защита на ответника. Въззиваемият намира, че първоинстанционният съд не е положил необходимите усилия за призоваване на допуснатия свидетел на ответника, а именно на водача на застрахованото по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ МПС. Предвид това се поддържа, че изложените в обжалваното решение изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения осъдителен иск са неправилни. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 216840/02.07.2024 г., подаден от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, чрез адв. М., в който се изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в неговата цялост, както и за присъждане на сторените в хода на въззивното производство разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същевременно, доколкото пред въззивната инстанция не са 2 ангажирани доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че мотивите на настоящия съдебен акт не следва да преповтарят същата, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

Съобразявайки установените по делото факти и в изпълнение на задължението си да обсъди всички доводи и твърдения на страните, съдът намира следното по отношение на правилността на обжалвания съдебен акт:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ. За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които се намират в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват несъмнено по делото от събраните писмени и гласни доказателства. Не са предмет на спор, поради което и с изготвения от първата инстанция проект за доклад, приет за окончателен без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ЗАД “Далл Богг: Живот и Здраве” АД и собственика на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ****, наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД и собственика на л.а. „Мерцедес Е 350“ с рег. № ****, извършено от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД плащане на застрахователно обезщетение, както и предявяването на регресна претенция от ищеца.

3

С въззивната жалба ответникът оспорва крайните изводи на районния съд по отношение на основателността на предявения иск и намира, че приетите по делото доказателства са били обсъдени едностранно, като са кредитирани само тези от тях, които са в подкрепа на твърденията на ищеца.

Не се навеждат конкретни доводи по повод твърдяната неправилност на първоинстанционното решение.

При съвкупната преценка на събрания доказателствен материал, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило в гр. София на 08.07.2022 г., около 20:00 часа, като именно водачът на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ****, е виновен за произшествието. Последният, при движение по ул. „Поручик Мороз“ в района на № 5, предприел маневра за заобикаляне на кофа за смет, като при последвалото разминаване реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Мерцедес Е 350“ с рег. № ****. Изложеният механизъм на ПТП се потвърждава и от събраните по делото свидетелски показания чрез разпит на свидетеля М.М.Т., водач на застрахованото при ищеца МПС „Мерцедес Е 350“ с рег. № ****, която заявява, че при движение по ул. „Поручик Мороз“, водачът на движещия се в обратната посока л.а. „Рено Меган“ с рег. № ****, който имал препятствие в своята лента – кофа за боклук, не изчакал свидетелката да премине и в опит да заобиколи препятствието ударил управлявания от нея автомобил от лявата му страна.

В същия смисъл са и изводите на вещото лице по неоспореното пред първоинстанционния съд заключение на САТЕ, според което ПТП е настъпило по описания механизъм поради субективните действия на водача на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ****, който е предприел маневра за заобикаляне на намиращото се в неговата лента за движение препятствие без да изчака преминаването на насрещно движещия се л.а. „Мерцедес Е 350“ с рег. № ****.

Изложеното обосновава извод за противоправност в поведението на пътя на водача на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ****, който при предприемане на маневра заобикаляне на препятствие на пътното платно не е спазил разпоредбата на чл. 43б, ал. 2 ЗДвП и не е пропуснал пътното превозно средство, движещо се по пътната лента, която е използвал за заобикалянето.

Според заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното 4 производство САТЕ, щетите по л.а. „Мерцедес Е 350“ с рег. № ****, описани в съставения протокол за ПТП, както и в представения опис – заключение по щета, за които е заплатено обезщетение от застрахователя – ищец, се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Ето защо, доколкото настъпилото застрахователно събитие е следствие от противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ****, за суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за присъждането на регресно обезщетение по съдебен ред.

Въпреки своевременно направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС, при правилно разпределена доказателствена тежест и указания за подлежащите на доказване от страните факти по делото, ответникът не е провел надлежно доказване на същите. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд, че не са налице обстоятелства, водещи до изключване или намаляване на отговорността на ответното дружество, е обоснован и се основава изцяло на събраните по делото доказателства.

Действително ответникът е отправил до съда доказателствено искане за допускане на гласни доказателствени средства чрез провеждане на разпит при режим на призоваване на един свидетел, а именно на водача на застрахования при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил.

Във връзка с това, районният съд е положил достатъчно усилия за призоваване на свидетеля на установените по делото адрес и телефонен номер, като са събрани данни, че същата се намира извън страната за неизвестен период от време. Предвид това, не би могло да се приеме, че недоказването на твърдяното съпричиняване от страна на ответника се дължи на допуснато процесуално нарушение на съда.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни доводите на въззивника за кредитиране от първата инстанция единствено на доказателствата, подкрепящи тезата на ищеца. Това е така на първо място, доколкото събраната по делото доказателствена съвкупност води до еднозначен извод за наличие на твърдените в исковата молба факти, а ответникът не е ангажирал доказателства за обратното при условията на насрещно, респ. обратно, доказване. На следващо място, от изложените в обжалваното решение мотиви се установява, че първоинстанционният съд е 5 подложил на задълбочен анализ изложените в отговора на исковата молба твърдения, съпоставил ги е със събраните по делото доказателства, включително и с приетото без оспорване от страните заключение на САТЕ и така е формирал изводите си за основателност на предявения иск.

Дължимото от ответника на ищеца регресно обезщетение е определено при спазване разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ и при правилно извършена преценка на събраните по делото доказателства. Доколкото липсва конкретно оплакване във въззивната жалба по отношение на размера на присъдената сума, както и по повод възприетия извод на първата инстанция за вида и размера на нанесените вреди на застрахованото по имуществена застраховка „Каско“ МПС, то и въззивният съд не дължи излагането на подробни мотиви в този смисъл, като в тази част препраща към мотивната част на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК.

Предвид това, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.

411 КЗ е доказан по основание и по размер, а изложените във въззивната жалба доводи в обратен смисъл се явяват неоснователни.

С оглед съвпадението в крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, за чието присъждане е отправено своевременно искане. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 30.05.2024 г., копие от фактура № 199/30.05.2024 г., издадена от адв. Т. М., както и извадка от онлайн банкиране от 10.06.2024 г., от които се установява уговарянето и действителното плащане на адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв., което следва да бъде присъдено на въззиваемото дружество в пълен размер.