Решение № 157 от 05.12.2022, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 487/2022
- Вид
- Решение № 157
- Подписан
- 05.12.2022
- В сила
- 30.11.2022
- Състав
- МИГЛЕНА ТЕНЕВА ТЯНКОВА, МИЛЕНА ДИМИТРОВА ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА, ФИЛИП ЖЕЛЯЗКОВ ФИЛИПОВ
Цитирани разпоредби
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Закон за движението по пътищата
- чл.143 · Закон за движението по пътищата
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.309 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.2 б."б" · Наказателен кодекс
- чл.111 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.111 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.111 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 318 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 157 гр. ХАСКОВО, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:
МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА
ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.А-ШАЛАМАНОВА в присъствието на прокурора А. П. С. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600487 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 26/07.06.2022 г., постановена по НОХД № 131/2022 г. Районен съдД.град е признал подсъдимия Д. Д. К. от гр.Х. за виновен в това, че на 31.08.2021 г. в землището на Община Д.град не третокласен път 506 км.20+500 от с.С. към с.С. управлявал моторно превозно средство (мотопед марка „Ямаха“, син на цвят с номер на рама *********, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно чл.140 от ЗДвП и Наредба № 1-45/2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл.345 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложил наказание „пробация“ за срок от шест месеца с приложение на двете задължителни пробационни мерки. Съдът е признал подсъдимия Д. К. за виновен и в това, че на неустановена дата през месец октомври на 2021 година в гр.Д. сам съставил неистински частен документ – Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство – мотопед марка Ямаха“, син на цвят с номер на рама ********, от 29.05.2021 г., на който бил придаден вид, че е подписан от С. Т. С. като продавач и от Д. Д. К., като купувач, и употребил същия на 08.10.2021 г., като го предал по ДП № 487/2021 г. по описа на РУД.град, за да докаже, че съществува правото му на собственост върху посочения мотопед, поради което и на основание чл.309 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му наложил наказание пробация за срок от шест месеца с приложение на двете задължителни мерки. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание „пробация за срок от шест месеца“.
Възложени са били в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 351 1 лева. Относно вещественото доказателство – мотопед марка „Ямаха“, съдът е постановил то да остане да съхранение в РУ-Д.град до установяването на собствеността му.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия само в частта относно разпореждането с вещественото доказателство. Твърди се, че в тази й част тя е неправилна, тъй като законът не предвиждал възприетото от съда решение относно приобщената като доказателство по делото вещ. Затова принципът, че съдът разрешава въпроса относно веществените доказателства с крайния съдебен акт в случая не бил спазен. Отделно от това, твърди още защитникът, по делото нямало спор относно собствеността на мотопеда, чийто владелец бил подсъдимият, а спрямо него липсвали твърдения да е придобил превозното средство по престъпен начин. Затова защитникът моли присъдата в атакуваната от него част да бъде отменена, вместо което вещта да бъде върната на подсъдимия.
Подсъдимият поддържа жалбата на своя защитник.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково намира жалбата за основателна, като счита, че съдът е бил длъжен да разреши въпроса какво да стане с вещественото доказателство след приключването на наказателното производство. Освен това, поддържа още прокурорът, в своите мотиви първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е собственик на мотопеда и именно в качеството си на такъв не изпълнил задължението да го регистрира по надлежния ред. Изземването на вещта от К. също го сочело като правоимащо лице, разполагащо с правото да претендира връщане на вещта след края на наказателния процес. Затова прокурорът подкрепя направените в жалбата искания.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното :
Както вече се посочи по-горе, с обжалваната присъда подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на две престъпления – по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.309 ал.1 от НК. Приобщаването на мотопед марка „Ямаха“, син на цвят, с номер на рама ******** към доказателствата по делото е по повод първото от двете повдигнати в хода на досъдебното производство обвинения, като в процесуален план то е било реализирано чрез съставения Протокол за доброволно предаване от 31.08.2021 г. и извършения на 02.09.2021 г. оглед на вещта. Протоколът от 31.08.2021 г. удостоверява предаването на мотопеда от тогава заподозрения Д. К. /обвинението против него е повдигнато на 22.02.2022 г./, като същият документ съдържа запис, съгласно който К. бил взел мотопеда от свой приятел „без документи“. Липсата на такива документи – относно придобивното основание, както и относно изпълнението на задължението за регистрация, е възприел и прокурорът в изготвения обвинителен акт, въз основа на който е било образувано съдебното производство. В този акт, а впоследствие и в съдебния, не е била поставена под съмнение собствеността върху мотопеда. Напротив, изрично прокурорът е записал, че К. като собственик на същия не изпълнил вмененото му по силата на чл.143 от ЗДвП задължение да извърши регистрация на мотопеда по предвидения за това ред. В своя акт съдът макар изрично да не е коментирал въпроса за собствеността на мотопеда, също ясно е посочил, че подсъдимият се е сдобил с него на неустановена дата и изцяло е възприел твърденията на обвинението относно неизпълненото от К. задължение именно като собственик да регистрира придобитото моторно превозно средство. Въпреки това, при разрешаването на въпроса какво да стане с вещественото доказателство след приключването на наказателното производство, съдът е постановил то да остане на съхранение в РУ-МВР-Д.град до установяването на собствеността по реда на чл.111 от НПК /вероятно се има предвид реда по чл.113 от НПК/. Съображения за това решение в съдебния акт не се съдържат. Не само заради своята необоснованост обаче, актът е неправилен. Първо, безспорно е по делото, както поддържа и прокурорът от ОП-Хасково, че въпросният мотопед е иззет /доброволно предаден/ от подсъдимия К.. Нямало е спор и за това, че в хода на наказателното 2 производство, а и съгласно мотивите на съда /пренасящи твърденията на прокурора/, К. е бил третиран като собственик на мотопеда, спрямо който той не е изпълнил задължението за регистрация по предвидения в закона ред. На следващо място, по делото не е бил установен наличен и действителен спор относно правото на собственост върху превозното средство. А само при наличието на такъв процесуалният закон допуска иззетите като доказателства вещи да останат за пазене при съответния орган, дори след приключването на наказателното производство и до разрешаването на спора за собствеността по реда на ГПК. Тази възможност е уредена в разпоредбата на чл.113 от ГПК, представляваща изключение от общото правило в текста на чл.111 ал.1 от НПК. Съгласно задължителните указания в ТР на ОСНК № 2/2014 г., за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността върху веществено доказателство, е необходимо две или повече лица да претендират неговото връщане. Подобна хипотеза в случая категорично не се установява. Връщане на вещта, както в хода на досъдебното производство, така и при съдебните прения, е претендирал само подсъдимия К.. Спор за собственост не е бил констатиран и от прокурора в Постановлението от 07.03.2022 г., в което водещият мотив за отказа да бъде уважено искането за връщане на мотопеда в досъдебната фаза на процеса е била необходимостта му за разкриване на фактите от значение за делото и отсъствието на регламентираното в чл.111 ал.2 от НПК изключение, а не съществуването на спор за собственост, въпреки констатацията, че тя не е категорично установена. В изготвения обаче обвинителен акт, както вече се отбеляза, прокурорът не е поставил по въпрос притежанието на мотопеда, нито това е сторил съдът, разпореждайки той да остане за пазене в полицейското управление и то при очевидната липса на визираните в чл.113 от НПК предпоставки и при явната несъстоятелност на прогнозата за установяването на собственик, различен от този, предал мотопеда на органите по досъдебното производство, т.е. подсъдимия. Ето защо, постановеният съдебен акт в частта, касаеща приобщеното по делото веществено доказателство, е неправилен. Затова той следва да бъде отменен, а вместо това бъде постановено мотопедът марка „Ямаха“ да бъде върнат на правоимащия Д. К..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 26/07.06.2022 г., постановена по НОХД № 131/2022 г. по описа на Районен съд-Д.град в ЧАСТТА, в която е постановено вещественото доказателство по делото – мотопед марка „Ямаха“, син на цвят, с номер на рама *********, да остане в РУМВР-Д.град до установяването на собствеността му, вместо което постановява:
Вещественото доказателство по делото – мотопед марка „Ямаха“, син на цвят, с номер на рама ********, да се върне на Д. Д. К., ЕГН **********.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3