Решение № 49 от 27.02.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №41

№ 49 гр. С., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20241870100413 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. М. С., чрез Еднилично адвокатско дружество „Е. И.“, представлявано от адв. Е. И., срещу Ю. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, с която е предявени отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1 т. 10 и т.

11, и чл. 19 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за кредит № L31**** от 22.12.2022 г. не ги обвързва поради нищожност на същия.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2022 г. между ищеца и ответника е бил сключен Договор кредит № L31****, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 1 500,00 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 20,00 % и ГПР от 52,00 %.

Твърди се, че съгласно договора заемателят дължи и такса за разглеждане на документи в размер на 314,12 лева, дължима заедно с месечните погасителни вноски.

1

Ищецът излага подробни доводи за неравноправност на посочената клауза от договора, в това число за липса на еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, също – че с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, като представлява скрит разход по кредита и реално заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и води до скрито оскъпяване на кредита – добавка за кредитора към дължимата възнаградителна лихва.

На следващо място ищецът твърди, че уговорената такса е разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР по договора, като поради невключването му счита договора за недействителен поради нарушение на императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Сочи, че прилагайки различен процент на разходите от посочения в договора, в размер на 52 %, на практика кредиторът е заблодил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР, следователно до нищожност на целия договор, съгласно чл. 22 ЗПК.

С тези аргументи моли съда да уважи предявения иск, като се претендират и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор на исковата молба, в който на първо място се прави възражение за недопустимост на производството без да са посочени конкретни доводи.

По същество ответникът счита иска за неоснователен, като признава, че между него и ищеца е сключен процесният Договор за потребителски кредит № L31****от 22.12.2022 г., подписан при условията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно описаната в отговора процедура. Посочва, че таксата за допълнителна задължителна услуга не е свързана с усвояване или управление на кредита, конкретизирана е в Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и е отразена в погасителния план по Договора за кредит. Твърди, че уговорената такса е взета предвид при формиране на ГПР по кредита, както и че стойността му не надвишава законоустановените граници. Поради това счита, че не са налице основания, които имат за последица недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.

Не на последно място ответникът посочва на самостоятелно основание, че дори таксата за разглеждане да е нищожна, тази нейна нищожност не водела до нищожност на целия договор за кредит, поради което счита, че 2 искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на разноските, както и за недължимостта им, поради липсата на качеството „материално затруднено лице“ по отношение на ищеца.

В съдебното заседание страните не се явяват.

Преди разглеждане на спора по същество съдът дължи произнасяне по възражението на ответника за недопустимост на иска, макар да не се посочени конкретни доводи. Същото съдът намира за неоснователно, поради следните съображения. С оглед твърденията изложени от ищеца в исковата молба, следва да се приеме, че в случая са налице всички положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска, както и липсват отрицателни такива.

Налице е и правен интерес от поисканата защита, като в тази връзка съдът съобрази задължителното за всички съдилища Решение на СЕС от 23.11.2023 г. по дело № C‑321/22.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно между страните е обстоятелството, че между тях е възникнало договорно правоотношение по Договор за потребителски кредит № L31****/22.12.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата в размер на 1500,00 лв., която последният се е задължил да върне на 19 месечни вноски в срок до 08.07.2024 г., като е уговорено заплащането на такса за разглеждане на документи в размер на 314,12 лева.

Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателствени средства, а именно – Договор за потребителски кредит № L31****/22.12.2022 г., погасителен план към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Рамково споразумение за потребителски кредити № 880631550 от 19.10.2022 г., от които се установява още, че ищецът се е задължил да върне сумата при фиксиран ГЛП от 20,00 % и ГПР от 52,00 %, като общата сума на лихвите възлиза на 240,48 лв., а общо дължимата сумата по кредита – в размер на 2 054,60 лева.

Не е спорно между страните, че предоставеният кредит е бил усвоен от ищеца.

Съгласно процесния договор таксата за разглеждане се дължи в деня на 3 подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата такса бива възстановена от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към процесния договор за кредит, в който е предвидено още, че с оглед избягване на всякакви съмнения таксата за разглеждане се дължи изцяло, както при предсрочно погасяване на кредита, така и при предсрочно прекратяване на договора независимо от причината за прекратяването.

В чл. 8.4 от Рамково споразумение за потребителски кредити № № 880631550 от 19.10.2022 г. е предвидено, че таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора, за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит или изменения на споразумението по т. 6.10 от процедурата.

В т. 8.5 е предвидено, че кредиторът има право да получи таксата и когато клиентът не усвои кредита или кредиторът не изплати сумата по кредита в резултат на предоставена от клиента значителна невярна информация в искането за отпускане на потребителски кредит или всякакви други документи, представени на кредитора, вкл. в представени удостоверения. В т.

8.6 пък е предвидена възможността вместо тази такса и лихва, страните да договорят клиентът да заплати договорно възнаграждение за предоставения кредит, което представлява фиксирана сума, изчислена на база на главницата по кредита, която се начислява ежемесечно, считано от датата на предоставяне на кредита.

По делото е изслушано и прието заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, от което се установява, че общата сума за плащане по процесния договор е в размер на 2 054,60 лева, в това число 1500,00 лева главница, 240,48 лева, лихва и 314,12 лева такса за разглеждане. Вещото лице посочва, че таксата в размер на 314,12 лева не е включена в договора за кредит, а същата е разглеждана като такса за предварително разглеждане на документите на кандидат-кредитополучателя и не е включена при изчисляване на ГПР. Според заключението действителният размер на ГПР, в едно с дължимата сума за такса разглеждане е равен на 66,10 %.

С оглед горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

При преценка съдържанието на сключения между страните договор, 4 настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което в случая са приложими разпоредбите на посочения закон.

По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размерът, начинът и сроковете за връщане на сумата са уговорени между страните в представения по делото Стандартен европейски формуляр, съгласно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

В случая между страните не е налице спор по отношение на това, че са спазани изискванията на специалния ЗПФУР. Спорът се концентрира върху това спазени ли са изискванията на ЗПК относно задължителното съдържание на договора по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Според посочената норма договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай макар формално да е посочен ГПР като абсолютна стойност липсва конкретизация относно начина, по който е формиран и какво е взето предвид при калкулацията му.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които кредитополучателят трябва да заплати, а не същият да бъде поставен в 5 положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т. к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият). Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях, за да не се налага той да предполага как е формиран посочения в договора размер.

Отделно, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т, 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.