Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 823 от 17.06.2022, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 73/2022
Вид
Решение № 823
Подписан
17.06.2022
В сила
26.07.2023
Състав
ДИМИТЪР ХРИСТОВ ГАЛЬОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.128, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.129 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.129, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.129, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.155 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2, т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.92, ал.10 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.92, ал.1, т.4 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 823 17.06.2022 г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар:

Десислава Фотева като разгледа докладваното от съдията административно дело № 73 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, вр. с чл.129 от ДОПК, вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на “С” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл.134, вх.2, ет.1, против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-02000221162304-004-001/30.09.2021г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 164/16.12.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, само В ЧАСТТА, в която са прихванати „глоби, санкции и наказателно постановления“ за период от 11.05.2021г. до 30.09.2021г. в размер на 2 388,22 лева /ред 2/, както и „глоби, санкции и наказателни постановления“ за периода от 15.03.2010г. до 30.09.2021. в размер на 1 675,60 лева /ред 4/. Сочи се, че оспореният АПВ е нищожен в процесната част, тъй като е налице влязъл в сила предходен АПВ от 10.05.2021г., респективно производството по прихващане и възстановяване е приключило и не било инициирано ново производство по прихващане и възстановяване.

С допълнителна молба, уточнение на оспорването, постъпила по делото с вх.№ 2619/18.03.2022г. дружеството уточнява, че според тях незаконо-съобразно е начислена и допълнително лихва в размер на

4 967,27 лева върху главницата от 124 171,88 лева за периода от 10.05.2021г. до 30.09.2021г. /стр.7, ред

9, колона 6/, вместо дължима лихва с 4967.27 лева по-малко лихва.

С допълнителна молба, уточнение на оспорването, постъпила по делото с вх.№ 3851/20.04.2022г. с позоваване на законови разпоредби от ДОПК дружеството поддържа тезата си за нищожност на оспорения АПВ, поради решаване на тези въпроси с предходния АПВ от 10.05.2021г., който влязъл в сила. В условието на евентуалност, сочи, че актът в оспорената част е незаконосъобразен и се иска отмяната му в съответната част. Изразява се несъгласие с датата, към която са определени лихвите, която според оспорващата страна неправилно е определена към 30.09.2021г., а следвало да бъде определена към 10.05.2021г., когато е издаден предходния АПВ, защото лихвите се начисляват до погасяване на главницата, а това се е слючило още към 10.05.2021г. с издаване на предходния АПВ, поради което начислените лихви в периода от 10.05.2021г. до 30.09.2021г. са недължими.

Твърди се, че посочената на стр.7, ред 9, колона 6 от обжалвания АПВ сума в размер на 133 622.32 лева съставлява лихви върху ДДС, а не ДДС и следва да е с 4967.27 лева по-малко, т.е. трябва да е 128 655.05 лева. Сочи се, че незаконосъобразно определената по-висока лихва се дължи на неправомерното определяне на лихва за периода от 10.05.2021г. до 30.09.2021г. върху главницата от 124 171.88 лева

/посочена на стр.7, ред 1, колона 6 от обжалвания АПВ/. В заключение на това второ уточнение, дружеството заявява, че оспорва АПВ в частта, в която са прихванати посочените в жалбата суми в размер на 2388.22 лева /стр.7, ред 2, колона 10/ и в размер на 1675.60 /стр.7, ред 4, колона 10/, с посочената на стр.7, ред 9, колона 6 от обжалвания АПВ сума. По този начин на „Серпис“ЕАД е възстановена сума в размер на 4063.82 лева /2388.22 лева + 1675.60 лева/, по-малко от дължимото.

При така направеното последно уточнение, съдът намира, че предмет на настоящото съдебно производство по оспорване на посоченото АПВ е само в ЧАСТТА, в която са прихванати посочените две суми, чийто сбор възлиза на 4063.82 лева.

Изложени са доводи, че в оспорената част АПВ е нищожен, доколкото има влязъл в сила предходен акт за същите суми. Отделно дружеството-жалбоподател намира процесния АПВ в оспорената му част за незаконосъобразен като поставен при допуснато съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание, дружеството, чрез упълномощен процесуален представител поддържа изложените в жалбата и допълнителните молби съображения и пледира за обявяване на АПВ за нищожен в обжалваната му част, респ. да бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната част, потвърдена с решение № 164/16.12.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас. Претендира разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция

„ОДОП“ - Бургас, чрез пълномощник – юрисконсулт оспорва жалбата, като неоснователна. Иска потвърждаване на административния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя се преписката по проведеното пред органа производство. Представя писмено становище.

Съдът, като обсъди доводите и становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от лице, което е адресат на акта, след решение на решаващия орган по чл.155 ал.2 ДОПК, с което е потвърден оспорения по административен ред АПВ, при което е налице правен интерес от оспорването и жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

Данните от административната преписка сочат, че дружеството-жалбоподател е нарочно искане до органите на НАП е инициирало възстановяване на сумата от 534 870 лева, представляваща подлежащ на възстановяване данъчен кредит по фактура № **********/20.01.2010г. с данъчна основа 2 674 350 лева, издадена от „Мегатроникс“ ЕООД, ведно със законната лихва. Във връзка с подаденото искане с АПВ № П-02000221004137-004-001/29.01.2021г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас (л.57-58 от делото) е отказано възстановяване на исканата от “С” ЕАД сума с мотивите, че към момента на постановяване на акта, РА № Р-2210-1001656-091-001/18.03.2019г., в който е признато правото на вземане за възстановяване на данъчен кредит в размер на 534 870 лева, не е влязъл в сила, доколкото същия е обжалван пред Върховният административен съд на Република България (ВАС), с дата на първо заседание – 16.03.2021г.

Срещу така постановения АПВ от 29.01.2021г. дружеството е подало жалба с вх.№ ИТ-00-1306/15.02.2021г. до директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас с искане за отмяна на акта (л.60-61 от делото). В процеса на административно обжалване към жалбата са представени Решение № 4144/24.07.2020г. по адм.дело № 11974/2019г. по описа на АССГ (л.65-67 от делото) и Решение № 3734/23.03.2021г. по адм.дело 13499/2020г. по описа на ВАС, с което е отменен РА №

Р-2210-1001656-091-001/18.03.2019г. (л.63-64 от делото).

С Решение № 71/19.04.2021г. директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас е отменил АПВ № П-02000221004137-004-001/29.01.2021г. като незаконо-съобразен и е върнал преписката за нова проверка с указания (л.68-70 от делото).

Във връзка с решение № 71/19.04.2021г. и на основание чл.129 от ДОПК, от старши инспектор по приходите към ТД на НАП е издаден АПВ № П-02000221075526-004-001/10.05.2021г. (л.71-74 от делото), в мотивите на който е посочено, че на основание чл.129, ал.2, т.2 и чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС на дружеството следва да се възстанови ДДС в размер на 534 870 лева за периода 01.01.2010г. – 31.01.2010г. ведно с начислената лихва в размер на 19 316,30 лева (изчислена от датата на подаване на искане с вх.№ ИТ-00-10883/31.12.2020г. до издаване на АПВ на 10.05.2021г.) или общо 554 186,30 лева. В хода на проверката е установено, че към 10.05.2021г. “С” ЕАД има задължения по образувано Изпълнително дело № *********/2016г. в общ размер на 980 699,21 лева, от които 678 358,18 лева главница и лихва в размер на 302 341,03 лева Предвид това, с посочения АПВ от 10.05.2021г. органа по приходите на основание чл.128, ал.1 от ДОПК и чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС е извършил прихващане на изискуемите публични задължение на дружеството до размера на установения за възстановяване ДДС за м.01.2010г. и лихви, общо в размер на 554 186,30 лева (л.72-гръб от делото).

Срещу АПВ от 10.05.2021г. дружеството е подало жалба с вх.№ ИТ-00-4270/25.05.2021г. до директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас с искане за изменение на същия (л.75-77 от делото). В жалбата са посочени аргументи, че неправилно органа е отказал да бъде възстановен ДДС за периодите 01.10.2009г. - 31.10.2009г.; 01.11.2009г. - 30.11.2009г. и 01.12.2009г. - 31.12.2009г. в общ размер на 1 423,05 лева. Посочено е, че с АПВ от 10.05.2021г. неправилно е определена подлежащата на възстановяване сума на 534 870 лева, без органа да се е съобразил с указанията дадени в решение № 71/19.04.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, по отношение подлежащото на изпълнение Решение № 3734 от 23.03.2021г. по адм.дело № 13499/2020г. на ВАС, с което е отменен РА №

Р-2210-1001656-091-001/18.03.2019г. В жалбата са изложени и доводи за неправилно изчислена лихва върху подлежащия на възстановяване ДДС в размер на 534 870 лева, като посочва, че е следвало същата да бъде изчислена от 15.03.2010г. до 10.05.2021г., а не от 31.12.2020г. до 10.05.2021г. Изложени са и възражения за неправилно прихванати с акта суми, а именно: ДДС в размер на 60 067,68 лева за периода 01.10.2009г. - 31.10.2009г. и ДДС в размер на 50,58 лева за периода 01.12.2009г. – 31.12.2009г. установени с РА № Р-2210-1001656-091-001/18.03.2019г., с отмяната на който лицето посочва, че сумите са недължими и ДДС в размер на 68 720,10 лева установен с РА № **********/14.01.2013г., за която сума лицето е подало възражение за погасяване на задължението по давност. С Решение № 123/07.09.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, съобразно изложените в жалбата доводи оспорения АПВ № П-02000221075526-004-004/10.05.2021г. е потвърден в частта, с която е извършено прихващане по РА № **********/14.01.2013г. със сума в размер на 68 720,10 лева като законосъобразна, а в частта, с която е извършено прихващане по РА № Р-2210-1001659-091-001/18.03.2019г. в размер на сумата 60 118,16 лева акта е отменен, като незаконосъобразен.

С решението директорът на Дирекция „ОДОП“ – Бургас е изменил АПВ както следва: в частта, с която е определена дължимата сума за възстановяване, представляваща ДДС, като е определил допълнително сума за възстановяване в размер на 1 423,05 лева; изменил е акта, като е определил допълнителна дължима лихва върху сумата от 534 870 лева за периода 15.03.2010г. до 31.12.2020г. в размер на 589 229,37 лева; изменил е акта, като е определил дължима лихва върху сумата от 1 423,05 лева, считано от 15.03.2010г. до датата на фактическото възстановяване на сумата. Според изложените в решението мотиви, след отмяната на РА №

Р-2210-1001656-091-001/18.03.2019г. на дружеството “С” ЕАД се възстановява положението такова, каквото е декларирано от лицето и следва, че се дължат и допълнителни суми в общ размер на 1 423,05 лева от подадени от дружеството справки-декларации, която сума горестоящия орган намира за дължима и изискуема и определя като главницa на ДДС за възстановяване по отменения РА. Относно дължимите и определени с АПВ от 10.05.2021г. лихви, директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас приема, че неправилно с акта е определена началната дата на дължимата лихва върху сумата за възстановяване в размер на 534 870 лева, като посочва, че същата на основание чл.92, ал.10 от ЗДДС във вр. с чл.128, ал.6, предл. второ от ДОПК се дължи от деня, в който е следвало да бъде възстановена, т.е от 15.03.2010г. до фактическото й възстановяване. Доколкото дружеството не е оспорило определената с АПВ лихва върху сумата за периода 01.01.2021г. – 10.05.2021г. в размер на 19 316,30 лева, органа е изчислил дължимата лихва за периода от 15.03.2010г. – 31.12.2019г. в размер на 589 229,37 лева. След като в обжалвания пред него АПВ от 10.05.2021г. не е изчислена лихва върху сумата от 1 432,05 лева за възстановяване, на основание чл.92, ал.10 от ЗДДС във вр. с чл.128, ал.6, предл. второ от ДОПК органа е определил лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановена сумата, т.е от 15.03.2010г. до фактическото й възстановяване. В решението си директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас посочва, че след като с АПВ от 10.05.2021г. е прихваната сума по отменения РА в размер на 60 118,16 лева (60 067,68 лева + 50,48 лева) и решението на ВАС, с което е отменен РА е влязло в сила на 23.03.2021г., към датата на издаване на акта тези задължения не са съществували и не е следвало да бъдат прихванати. Няма данни, а и не се твърди от дружеството жалбоподател Решение № 123/07.09.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас да е било оспорено по съдебен ред.