Решение № 118 от 27.02.2024, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 384/2023
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 27.02.2024
- Състав
- Ана Симеонова Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Ботевград, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: А.С.А. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от А.С.А. Административно наказателно дело № 20231810200384 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя си С. Д.
Д. срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ***, издадено от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на електрония фиш. Акцентира се и върху сключен от дружеството – жалбоподател договор с предмет предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане и наличието на бордово устройство в процесния автомобил, което да отчита по електронен път изминатите километри и съответно заплащането на дължимата такса.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява , изпраща представител – адв.Г. , който претендира разноски.Постъпила е и писмена защита от адв.Г. – АК-С. , в която се иска отмяна на електронният фиш в цялост , както и се претентират разноски в размер на 500(петстотин) лв.
Въззиваемата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), редовно призована,изпраща представител –юрисконсулт Д.а, която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представена е справка с вх. № ***г., ведно със становища от отдел УИСИ в НТУ към АПИ, с приложени към тях трафични данни за процесното ППС 1 за дата 11.05.2021г.
Съдът след като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от изложените в нея съображения.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 11.05.2021 г., в 15:59 часа, пътно превозно средство (ППС) – товарен автомобил " Ман 26.402 ФНЛ „ с рег. № ***, с техническа допустима максимална маса 25000 , с 3 оси, екологична категори ЕВРО 0, без ремарке, се движел в община Правец, по път А-2 км 61+656, с посока Намаляващ километър. Пътният участък бил включен в обхавата на платената пътна мрежа. За товарния автомобил не била заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата пътна такса, като за него нямало издадени валидна маршрутна карта или валидна тол- декларация за преминаването през сегмента. Нарушението било заснето с устройство с № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и регистрирано под № ***.
Превозното средство било собственост на дружество „*** “ ЕООД и било оборудвано с бордово устройство, чрез което предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол- таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа.
За целта въззивникът бил сключил тристранен договор с "Интелигентни трафик системи"АД и "Тол БГ“ ЕООД за предоставяне на услуга електронно събиране напътни такси. Към датата и часа на заснетото нарушение бордовото му устройство обаче не е предавало данни.
В тази връзка срещу „***“ ЕООД бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата с № ***. С него на въззивника за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 2500, 00 лева. Към фиша бил приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.
Видно от представената обратна разписка, фишът бил връчен на нарушителя на 26.05.2023 г., поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в законоустановения преклузивен срок на 30.05.2023 г. (съобразно щемпела за входящ номер върху нея).
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: товарителница; известие за доставяне; електронен фиш № ***/11.05.2021г.;
2 справка за извършени нарушения; снимков материал – 2 бр. снимки; справка за нарушение , справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, НТУ, ведно със становище от отдел УИСИ в НТУ към АПИ, с приложени към тях трафични данни за процесното ППС за дата 11.05.2021г.
Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота фактите по делото.
Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси с приложените към него статични изображения, във вид на снимков материал. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите доказателствени източници. От тях се придобива информация относно номера на ППС, тол секцията, в които е засечено нарушението и географските координати, дата и час на нарушението. Същевременно датата, часа и типа на записващото устройство данни са изводими и от снимковия материал, приложен по делото.
Той е заснет към доклада за установяване на нарушение и допълнително очертава подлежащите на доказване факти. Като съобрази разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП по повод изготвените доклад и статични изображения във вид на снимков материал, съдът основава фактическите си констатации и върху тях.
Съдът кредитира и приобщената по делото справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, НТУ, ведно със становище от отдел УИСИ в НТУ към АПИ, с приложени към тях трафични данни за процесното ППС за процесната дата 11.05.2021 г. Видно от трафичните данни за процесната дата и по конкретно от предоставената от АПИ таблица с данни за получените и платени декларации във връзка с движението на процесното ППС, за периода 15.59 часа има получена валидна маршрутна карта с № *** за ППС.В тази маршрутна карта няма получено плащане за преминаване през сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл.
14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 3 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 189 ж, ал. 1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател (последните дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона задължителни реквизити са налице в пълнота. Съществена част от тях са инкорпорирани и в приложените като веществено доказателствено средство съобразно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП доказателствени записи със снимков материал, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми реквизити.
Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното приложение), като действието му е приравнено едновременно на акт установяващ нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е приложима, доколкото няма други особени правила. От правната му природа следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСК, ВАС, макар последното да касае електронните фишове по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, са напълно относими, доколкото използваната от законодателя терминология за обозначаването на акта, респ. съпоставката между неговите задължителни реквизити с тези по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не разкрива отлики.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш, по дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока въобще не подлежи на разглеждане.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация. Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени са мястото на нарушението и автомобилът, ведно с неговите технически характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на „***“ ООД в качеството му на собственик на МПС.
На следващо място, следва да се има предвид, че по отношение на ЕФ не намират 4 приложение сроковете на чл. 34 от ЗАНН, като следва да бъде съобразявана единствено абсолютната давност, чиито срокове се изчисляват съобразно нормите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която препраща чл. 84 от ЗАНН. Последният е в размер на четири години и половина от датата на нарушението, като към момента давностния срок не е изтекъл.
По изложените съображения тази съдебна инстанция намира, че правото на защита на нарушителя не е ограничено, доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на "административното обвинение" посредством допустими способи за доказване.
Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадения в хода на административнонаказателното производство акт, респ. в протеклата процедура, този съд споделя становище, че се разкриват основания за отмяна на електронния фиш поради неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „***“ ЕООД е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева.