Определение № 2127 от 18.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2127 гр. София, 18.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20251000502060 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №20462/28.07.2025 г., депозирана от „Дароген“ ЕООД против определение № 11679/17.06.2025 г. по гр.д. № 2201/2023 г. на СГС, I-9 състав, с което е остаВ. без уважение молба на жалбоподателя от 13.06.2025 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса по частна жалба. Не са изложени никакви конкретни оплаквания, но е поискано обжалваното определение да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба, въз основа на събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:

Гр.д. № 2201/2023 г. на СГС, I-9 състав е образувано по искова молба на „Дароген“ ЕООД против 13 физически лица, кат ос нея е предявен ревандикационен иск. С разпореждане от 10.02.2025 г. е върната исковата молба, като срещу това разпореждане е депозирана частна жалба от ищеца от 04.03.2025 г. С разпореждане от 05.03.2025 г. на ищеца е указано да представи доказателства за платена държавна такса по частната жалба в размер на 15 лева. С молба от 21.03.2025 г. ищецът е уведомил съда, че е оттеглил пълномощията от досегашния си процесуален представител и е поискал да му бъде предоставен подходящ срок за упълномощаване на друг такъв и е посочил нов адрес за съобщения и призовки. Накрая е направено искане ищецът да бъде освободен от държавна такса във връзка с дадените му указания заради липса на ликвидни средства в дружеството.

С определение от 25.03.2025 г. СГС е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса по депозираната частна жалба, както и останалите искания по молбата от 21.03.2025 г. Това определение е обжалвано на 04.04.2025 г.

С молба от 04.04.2025 г. е поискана правна помощ, като същата е остаВ. без уважение с определение от 14.04.2025 г. Срещу това определение е депозирана частна жалба от 14.05.2025 г. по нея са дадени указания с разпореждане от 16.05.2025 г. за представяне на доказателства за платена държавна такса в размер на 15 лева. На 13.06.2025 г. е постъпила молба за освобождаване от държавна такса, която е остаВ. без уважение с определение от 17.06.2025 г. Същото е връчено на ищеца на 14.07.2025 1 г., а на 21.07.2025 г. е депозирана частна жалба срещу него.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 707/24.01.2017 г. по ч.т.д. № 2792/2017 г. на ВКС, II т.о., определение № 671/14.11.2017 г. по ч.т.д. № 2555/2017 г. на ВКС, II т.о., определение № 702/19.12.2018 г. по ч.т.д. № 2929/2018 г. на ВКС, II т.о., определение № 141/20.02.2019 г. по ч.т.д. № 52/2019 г. на ВКС, II т.о., определение № 80/15.02.2017 г. по ч.т.д. № 2307/2016 г. на ВКС, II т.о. и мн. други), гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/ или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице.

В практиката на Европейския съд по правата на човека обаче е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу П.ша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу П.ша (жалба № 48140/99). Прието е, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между изП.званите средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност.

В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено.

Аналогична е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело С –156/12 GREP/Freistat Bayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. Националният съд обаче следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към 2 постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между изП.званите средства и постаВ.та цел. В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Конкретно когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание П.ожението им. В този смисъл той може да вземе под внимание например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.

Във връзка с така изложеното, настоящият състав на САС съобразява, че националното законодателство, на осн. 276, ал. 2 вр. чл. 261 ГПК вр. чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, предвижда предварително внасяне на държавна такса в размер на 15 лева. С оглед характера на спора, същият не попада сред изключенията по чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК, чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ.

Разгледано в светлината на дадените указания от ЕСПЧ и СЕС (макар в случая предмет на иска да не са права, произтичащи от правото на ЕС), така констатираното ограничение е незначително предвид размера на дължимата се държавна такса – 15 лева, не се установява и да е непропорционално, както и не се установява да представлява прекомерна финансова тежест, която е непреодолима за него и която да лишава дружеството от достъп до съд, макар да липсват каквито и да е доказателства за финансовото му състояние. Липсват и данни за финансовото състояние на неговия едноличен собственик.

Така изложеното налага извод, че в разглеждания случай не може да се приеме, че дружеството се намира в толкова лошо финансово състояние, че изискването за авансово плащане на държавна такса в размер на 15 лева представлява непреодолимо ограничаване правото на достъп до съд на частния жалбоподател, което да накърнява самата същност на това право. Дружеството е с капитал 5 000 лева, няма данни да е спряло търговската си дейност, като от последният заявен за обявяване ГФО за 2023 г. се установяват немалки дълготрайни и краткотрайни активи. От друга страна не може да се заключи, че едноличният собственик също няма възможност да финансира заплащането на държавната такса от 15 лева. Ето защо не са налице предпоставките за освобождаването му от внасяне на дължимата се държавна такса.

Воден от изложеното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №20462/28.07.2025 г., депозирана от „Дароген“ ЕООД против определение № 11679/17.06.2025 г. по гр.д. № 2201/2023 г. на СГС, I-9 състав, с което е остаВ. без уважение молба на жалбоподателя от 13.06.2025 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса по частна жалба.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4