Решение № 5451 от 26.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5451 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100500663 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 346090/01.12.2023 г., подадена от ищцата в първоинстанционното производство С. Т. Г., чрез адв. И. Н., срещу Решение № 17818/31.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 37676/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в, с което съдът е отхвърлил предявения от С.

Т. Г., срещу „Топлофикация-София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на следните суми, а именно: сумата от 1106,52 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 73,64 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 27.11.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.03.2015 г. по ч.гр.д. № 68544/2014 г. по описа на СРС, 64 с-в, въз основа на който е образувано изп.дело № 20178630405277 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863. С решението С. Т. Г. е осъдена да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД сумата от 100,00 лв. – разноски.

В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че в случая съгласно разрешенията на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност за процесните вземания би могла да се прекъсне само чрез предприемането на конкретни изпълнителни действия, като последното такова в случая счита, че е налагането на 29.03.2018г. на възбрана върху недвижим имот на длъжника С. Г.. Поддържа се, че изпълнителното дело, образувано за събиране на процесните вземания, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на ЧСИ Х. от 03.12.2021 г. Сочи се, че когато изпълнителното производство е прекратено на горепосоченото основание всички процесуални действия, извършвани от взискателя и 1 съдебния изпълнител по тях, вече не могат да се считат за валидни. В тази връзка намира, че след последното валидно предприето изпълнително действие – 29.03.2018г., в течение на предвидения в закона давностен срок, не са предприемани по искане на взискателя изпълнителни действия досежно ищцата С. Г., поради което и предявените от нея искове са основателни. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявения иск – да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба вх. № 6028/09.01.2024 г., подаден от „Топлофикация-София“ ЕАД, чрез юрк. М.П., в който се излага становище за нейната неоснователност, като се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се отрича вземането на ответното дружество срещу С. Т. Г. по изпълнителен лист от 24.03.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 68544/2014 г. по описа на СРС, 64 с-в за следните суми, а именно: сумата от 1106,52 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 73,64 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 27.11.2014 г.

Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с което му се предоставя правото да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

В процесния случай в тежест на ищцата е да докаже, че претендираните от ответника суми, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20178630405277 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, са погасени поради изтекла погасителна давност.

2

Между страните в производството не се спори, а и се подкрепя от представените писмени доказателства, че по подадено от „ТоплофикацияСофия“ ЕАД заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2014 г., която е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 24.03.2015 г. по гр.д. № 68544/2014 г. по описа на СРС, 64 състав, за вземания на „Топлофикация-София“ ЕАД срещу С. Т. Г. за следните суми: 1106,52 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. и 73,64 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 27.11.2014 г. както и 325 лв. разноски по делото.

Не е спорно също, че с молба от 20.12.2017г. взискателят „Топлофикация-София“ ЕАД е поискал образуването на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 24.03.2015г. С молбата взискателят е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия с цел принудително събиране на вземането, като е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и да определи начина на изпълнение. Не е спорно, че по подадената молба е образувано изп.д. № 20178630405277 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ.

Липсва спор между страните, а и се установява от представения заверен препис на изпълнително дело № 20178630405277, че със съобщение от 20.02.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а с постановление от 29.03.2018 г. на ЧСИ Х., вписано в Службата по вписванията – гр. София на 04.04.2018 г., е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.

От представеното копие на изпълнително дело № 20178630405277 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ се установява, че взискателят е подал молба на 28.01.2019 г., с която е поискал от съдебния изпълнител прилагането на конкретни изпълнителни способи – запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, както и върху получаваното от нея трудово възнаграждение.

С постановление на ЧСИ Х. от 03.12.2021 г. изп. дело № 20178630405277 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20228580400303 по описа на ЧСИ У.Д., на 04.04.2022г. взискателят – ответник е подал нова молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника-ищец за принудително събиране на вземането по процесния изпълнителен лист. С молбата взискателят е възложил действията по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител и е посочил конкретен изпълнителен способ – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, върху трудовото му възнаграждение, както и чрез извършване на опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.

С постановление на ЧСИ Д. от 21.10.2022 г., вписано в Служба по вписванията – гр. София на 14.11.2022 г., е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело.

С оглед на изложеното спорът между страните във въззивното производство е съсредоточен относно това дали взискателят е предприел надлежни изпълнителни действия, с които да прекъсне давността по отношение на процесните вземания, за събирането на които е образувано изпълнителното дело, или същите са се погасили поради изтекъл давностен срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а в чл. 117, ал. 1 ЗЗД е посочено, че от 3 прекъсването на давността започва да тече нова давност, която с оглед разпоредбата на ал. 1 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение, е винаги пет години. В процесния случай изпълнителен лист от 24.03.2015 г. е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2014 г. Влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение и произвежда ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. Поради това и от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който винаги е петгодишен.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че давността за вземанията по изпълнителен лист от 24.03.2015г., който е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, на общо основание е петгодишна, като при липсата на други данни по делото и оспорвания от страните, същата е започнала да тече от 24.03.2015г.

Предвид даденото в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК задължително тълкуване давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От представеното копие на изпълнителното дело № 20178630405277 се установява, че на 20.02.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а с постановление от 29.03.2018 г. на ЧСИ Х., вписано в Службата по вписванията – гр. София на 04.04.2018 г., е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.

По изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя от 28.01.2019 г., с която същият е поискал от съдебния изпълнител прилагането на конкретни изпълнителни способи – запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, както и върху получаваното от нея трудово възнаграждение.

От представеното копие от изпълнително дело № 20228580400303 по описа на ЧСИ У.Д., се установява, че на 04.04.2022г. взискателят – ответник е подал нова молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника-ищец за принудително събиране на вземането по процесния изпълнителен лист, с която на ЧСИ са възложени действията по чл. 18 ЗЧСИ, както и е посочен конкретен изпълнителен способ – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, върху трудовото му възнаграждение, както и чрез извършване на опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.