Решение № 237 от 09.12.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Панагюрище, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100647 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от А. Н.

Л. срещу “Креди йес” ООД с искане да се прогласи за нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД Договор за потребителски кредит № 509528 от 25.04.2024 г. сключен между страните по делото.

В исковата си молба ищецът твърди, че ищецът е сключил с ответника на 25.04.2024 г. договор за потребителски кредит, по силата, на който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 1200 лева, като е уговорен между страните ГПР в размер на 48,214% Сочи се, че в чл. 6 от договора е посочено, че същият ще бъде обезпечен с обезпечение конкретно посочено в договора, като в случай, че не се предостави конкретно обезпечение се дължи неустойка в размер на 1375,03 лева, съобразно чл. 8 от договора. Сочи се, че се дължи връщане единствено на чистата стойност на отпуснатия кредит, тъй като за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити са въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят, чрез задължаване на осигуряване на обезпечение на кредита, като в включено в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък е предвидено заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение небанковите финансови институции са си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно е преодоляно законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи. Сочи се, че 1 преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението й, обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 1375,03 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е 100 % от заетата. Сочи се, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение-и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Излага се, че поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката, като се сочи, че същото води до накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл:3 то от ЗЗД. Освен това се сосич, че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, в каквато насока е цитирана съдебна практика. Твърди се, че съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде разпоредбата на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с-повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми. При обезпечен заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от четири пъти законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в 2 размер на 3,330 % месечно, към която следва да се прибави скритата лихва под формата на неустойка надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надвишава драстично четирикратния размер на законната лихва. Сочи се, че е налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/14г.

Твърди се, че в настоящия случай чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния празен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва поставяйки на кредитополучателя неизпълними условия, като по този начин кредитора създава предпоставки за начисляване на допълнително възнаграждение за неустойка. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит и поетите с него права и задължения се формира извод, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД, следва при преценка на валидността и последиците му да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода на сключването му редакция Аргумент за недействителност на договора основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на ГПР договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът поставя акцент на посочените уговорки. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 150 % от предоставената главница, като поставя неизпълними условия на кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клауза. Моли се за уважаване на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът „Креди йес“ ООД не е депозирал писмен отговор в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложения по делото договор за паричен заем № 509528 към искане № 509528 от 25.04.2024 г. сключен между страните по делото, че между тях е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собствеността на заемателя под формата на потребителски кредит 3 сума в размер на 1200 лв., а заемателят се е задължил да я върне на 13 вноски, в срок до 25.05.2025 г., заплащайки месечен лихвен процент в размер на 3,300% и ГПР в размер на 48,214%, като е посочено, че общата дължима сума по кредита е в размер на 1497,97 лева. В чл. 6 е посочено, че договорът следва да бъде осигурено обезпечение -едно от конкретно посочените в договора, като е предвидено задължение за потребителя за заплащане на неустойка в размер на 873,00 лева за непредоставяне на обезпечение, която неустойка не е включена в посочения е договора ГПР.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- че е налице възникнало между страните облигационно правоотношение въз основа на сключения договор за заем, че същият е нищожен поради невключване на процесната неустойка в ГПР, както и нищожност на клаузата предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради противоречие и заобикаляне на закона.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

От данните по делото се установява, че между „Креди ейс” ООД и А. Л. на 25.04.2024 г. е сключен договор за кредит, по силата, на който търговското дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1200 лв. Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходи.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните по делото са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК, като съдът е длъжен служебно да следи за неговата валидност.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално 4 ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл.

19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези разходи следа да се включат и всички суми уговорени в договора, които водят до увеличаване размера на дълга (в този смисъл са и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС).