Решение № 44 от 04.03.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. ЛЕВСКИ, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Д. К. Николаева Гражданско дело № 20254410100985 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от С. Д. П. срещу „***“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1. за прогласяване нищожност на Договор за кредит №9765373004 от 31.10.2022г., сключен между страните, при условията на евентуалност за прогласяване нищожност на клаузата „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит №9765373004 от 31.10.2022г., сключен между страните;

2. за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 131,82 евро, с левова равностойност 257,82 лв. /след допуснато изменение размера на иска на основание чл.214 ГПК в о.с.з./ получена без правно основание по Договор за кредит №9765373004 от 31.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 31.10.2022г. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №97653737004, по силата на бил отпуснат кредит в размер на 1100 лв. за срок от 30 дни, при стандартен лихвен % от 40,97 %, лихвен % за срока на договора 40,99%, ГПР 49,65%. В договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита е 1364 лв. Съгласно условията на договора била начислена такса за бързо разглеждане в размер на 226, 94 лв.

Навежда довод, че договорът за потребителски кредит е недействителен 1 на основание чл.22 ЗПК и сочи за нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че само формално е изпълнено изискването за съдържание в договора на годишния процент на разходите и само формално същият не нарушава чл.19, ал.4 ЗПК за максимално допустимия размер на ГПР, тъй като посоченият в договора % не отразява действително прилагания между страните ГПР, като не включва част от разходите по кредита, а именно таксата за бързо разглеждане.

Позовава се на Решение на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22, с което аргументира, че таксата за допълнителната услуга „бързо разглеждане“ попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ и следва да бъде включена в ГПР.

Позовава се на Решение на СЕС от 15 март 2012г. по дело С-453/10 относно наличие на заблуждаваща търговска практика при посочване в договора на потребителски кредит на ГПР, който е в по-нисък размер от действително прилагания между страните.

Прави извод, че цялото правоотношение по договора за потребителски кредит е недействително на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в годишния процент на разходите не са включени всички задължения по договора за кредит.

Навежда довод, че таксата за бързо разглеждане е такава във връзка с действие по усвояване на кредита във времево отношение. Като такава, а не такса за допълнителна услуга по смисъла на чл.10а ЗПК, навежда довод, че същата заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че с това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Със сумата, заплатена за такса бързо разглеждане, на практика се увеличава печалбата на кредитора. Поради изложените съображения навежда довод, че клаузата, предвиждаща заплащане на таксата бързо разглеждане е неравноправна такава по смисъла на чл.143 ЗЗП, която заобикаля забраната на чл.19, ал.4 ЗПК, не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Твърди се, че ищцата е заплатила всички дължими суми по договора за кредит – главница, лихва и такса за бързо разглеждане. Поради недействителност на договора ищцата дължи само чистата сума по кредита, а плащанията в размер на 37,06 лв. за договорна лихва и 226,94 лв. за такса бързо разглеждане са получени от ответника без основание, поради което се дължи връщане на същите на ищцата.

Моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника „***“ЕООД, който в законоустановения срок е подал писмен отговор.

2

Твърди, че в процеса на кандидатстване за отпускане на кредит потребителят е заявил желание заявката за получаване на заемната сума да бъде разгледана в по-кратък от стандартния 7-дневен срок за проверка, като е заявил изрично желанието си да се възползва от допълнителна незадължителна услуга Бързо разглеждане на заявлението, която осигурява проверка на искането и получаването на отговор спрямо резултата от извършената проверка на кредитоспособност в рамките на 15 минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс, което именно обуславяло начисляването на такса.

Твърди, че заявената услуга били извършена от кредитодателя срещу заплащането на такса от страна на кредитополучателя в размер, който е стигнал до неговото знание още на етап преддоговорна информация. След извършената в кратък срок проверка кредитоспособността на ищеца бил сключен процесният договор за кредит и паричната сума била усвоена от кредитополучателя.

Излага аргументи, че допълнителната услуга за Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи кредит.

Твърди, че задължението на ищеца по договора било изцяло предсрочно погасено на 25.11.2022г., като били погасени главница в размер на 1100 лв.

/562,42 евро/, такса за Бързо разглеждане в размер на 226,94 лв. /116,03 евро/, договорна лихва в размер на 30,88 лв. /15,79 евро/, намалена пропорционално на основание т.12 от приложимите Общи условия.

Оспорва като неоснователен доводът, че при сключване на договора са допуснати твърдените от ищеца нарушения на приложимите закони. Твърди, че ГПР и ГЛП са посочени процентно, така и в тяхната парична величина, посочен е общият размер на задължението. В т.4 от Общите условия било посочено кои елементи кредиторът е използвал при формиране на така посочения ГПР. Посочени били и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определената в Приложение №1 формула. Твърди, че изрично в Общите условия било посочено, че ГПР не включва разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

Наведен е довод, че не е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото нормата изисква ГПР изобщо да не е посочен.

Излага аргументи, че таксата за допълнителната услуга не представлява общ разход по кредита и не следва да бъде включвана в ГПР.

Позовава се на Решение от 21.03.2024 г. по дело C 714/22 на СЕС, съгласно което разходите за допълнителни услуги, попадат в обхвата на ГПР само когато тяхното ползване, респективно заплащане на посочените услуги, е задължително условие за получаване на кредит, допълнителните услуги, по 3 повод на които потребителят е задължен да заплати съответната такса, по принцип не спадат към основния предмет на договора, но подлежат на преценка за неравноправност, като в подобни случаи следва да се съобрази дали размерът на начислената такса е справедлив спрямо размера на отпуснатия кредит.

Излага аргументи, че услугата за бързо разглеждане не е част от основаните престации по договора за кредит. Сочи, че в процесния случай поисканата услуга, респективно поемането на задължение за заплащане на такса, обвързана с нея, е гарантирала на ищцата единствено разглеждане и оценка на платежоспособността й в рамките на 15-минутен срок, вместо стандартният 7-дневен такъв. Заявката на последната не е поставена като задължително условие за получаване на заявената заемна сума и няма причинно-следствена връзка между услугата и одобрението на заявката за отпускане на кредит. Услугата не е задължително условие за получаване на кредит и не влияе благоприятно на шансовете за одобрение. Таксата се уговоря, респективно - заплаща единствено и само ако клиентът заяви нейното ползване. След като таксата не е задължително условие за отпускане на кредит, същата не попада в категорията разходи, които законодателят налага да бъдат включени в рамките на ГПР. Излага аргументи, че така уговорена клаузата не е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Размерът на таксата с оглед размера на кредита не е необосновано висок, предвид на което не е налице накърняване на добрите нрави, а свободно договаряне между страните.

На основание горните аргументи счита липса на нарушение на императивни законови разпоредби. Навежда довод, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните. Сумите, заплатени от ищеца, са получени от кредитора на годно правно основание, не обогатяват кредитора неоснователно и не подлежат на възстановяване. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Прави възражение за злоупотреба с процесуални права и прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника адв.Й.М.

– ПлАК, който поддържа исковете и изложените в исковата молба доводи.

Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Представя писмени бележки с подробни аргументи за основателност на предявените установителен и осъдителен искове.

Ответникът „***“ЕООД, редовно призован – не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, както 4 и се установява от представения Договор за кредит №9765373004 от 31.10.2022г., ч е между ищеца С. Д. П. и ответника „***“ЕООД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на заемателя е предоставена в заем парична сума в размер на 1100.00 лева за срок от 30 дни, като падежа за връщане на сумата по кредита е 30.11.2022г.

Установява се, че паричният заем е отпуснат при следните параметри: стандартен лихвен % от 40,97 %, лихвен % за срока на договора 40,99%, ГПР 49,65%. Съгласно условията на договора дължимата лихва е в размер на 37,06 лв., начислена е такса за бързо разглеждане в размер на 226,94 лв. В договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита е 1364 лв.

Установява се, че на кредитополучателя са били представени преддоговорна информация /Стандартен европейски формуляр/ и Общи условия на договора за кредит, подписани от двете страни. Видно е, че преддоговорната информация съдържа обща дължима сума за връщане в размер на 1364 лв., включваща главница 1100 лв., лихва 37,06 лв., такса за бързо разглеждане 226,94 лв.

Съгласно приложимите към договора за потребителски кредит Общи условия на кредитора, таксата за бързо разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора.

Съгласно т.4 от Общите условия кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни от датата на получаването му.

Съгласно т.4.1. кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, представляваща допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.

В т.4.4. от ОУ е посочено, че за заявката за допълнителната услуга за бързо разглеждане кредитополучателят дължи такса, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договор, посочва се в индивидуалните условия на договора на кредит и е включена в Тарифа на кредитора.