Определение № 407 от 14.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20265000500444 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№8242/20.07.2026 г., подадена от Ш. Н. Х., чрез адв. П. Т., против Разпореждане №578/29.06.2026 г. по гр.д.№61/2026 г. на ОС – Хасково, с което е върната подадената от него Частна жалба вх.№7306/25.06.2026 г. против Определение №411/01.06.2026 г. по гр.д.

№61/2026 г. на ХОС, с което е оставено без уважение искането на Ш. Н. Х. да бъде спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д.№87/2026 г. на ХОС. Релевирани са оплаквания за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради липса на правомощие на администриращия съд да се произнася по допустимостта на подадената частна жалба и да я връща на соченото основание. Поддържат се оплаквания и за неправилност на разпореждането, като се излагат подробни съображения по съществото на основния спор – предявен от жалбоподателя иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД срещу продавача по сключен с ищеца предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.03.2023 г., обосноваващи преюдициалността на производството по гр.д.№87/2026 г. на ХОС, образувано по предявен от жалбоподателя иск с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу продавача по предварителния договор и купувача по сключен от същия продавач и за същия имот последващ предварителен договор за покупко-продажба от 06.05.2023 г., който е бил обявен за окончателен с Решение №420/22.12.2025 г. по гр.д.№194/2025 г. на ОС – Хасково. Сочи се противоречие на отказа на съда да спре производството по гр.д.№61/2026 г. с постановеното ТР №2/2017 г. по тълк.д.№2 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС. Настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, 1 поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна и на конституираното трето лице – помагач на ответника.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е депозиран чрез ЕПЕП Отговор на частна жалба вх.

№8806/04.08.2026 г., подаден от третото лице – помагач Й. Т. Х., в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че искането за спиране на производството по гр.д.№61/2026 г. на ХОС представлява злоупотреба на ищеца с процесуалните му права, целящо да избегне изпълнение на указанията на съда ищецът да представи доказателства за извършване на твърдяното плащане и за произходът на сумата, която твърди да е платил на продавача по предварителния договор. Сочи се, че въпросите, които жалбоподателят сочи като основание за спиране, са спорни и в двете производства.

Настоява за оставяне на частната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното разпореждане.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на правомощията на администриращият съд да следи за редовността на депозираната жалба, поради което е допустим. В тази връзка съдът намира релевираните от частния жалбоподател оплаквания за недопустимост на обжалваното разпореждане, за неоснователни, поради следните съображения:

В т.12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения във връзка с обхвата на проверката за редовност на жалбата, която се извършва от администриращият съд, съгласно които, наред с извършване на проверка дали въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 ал. 1, т. 1, т.

2, 4 и 7 и 261 ГПК, съответно чл. 284 ГПК, администриращият съд следва да извърши проверка дали жалбата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, и дали същата изхожда от легитимна страна. Тези задължения на администриращия съд не са изрично формулирани, но имплицитно са включени в обхвата на проверката - преценката дали е спазен срокът за обжалване на акта, може да бъде извършена само по отношение на подлежащ на обжалване съдебен акт, а изискването за извършване на проверка на името и адреса на страната, която я подава /чл.260, ал.1, т.1 от ГПК/, имплицитно включва проверка дали жалбата да изхожда от жалбоподател, който има качеството на „страна“ в съответното производство.

При преценката на правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира същия за правилен.

С обжалваното разпореждане е върната частна жалба на ищеца срещу определение №411/01.06.2026 г. на първостепенния съд, с което е оставил без уважение искането на 2 ищеца да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК образуваното производство по гр.д.№61/2026 г. на ОС-Хасково по предявения от него иск с правно основание чл.19, ал.3 от ГПК против ответника Г. Х. Х., до приключване на преюдициалния спор по гр.д.№87/2026 г. на ОС – Хасково, по предявен от същия ищец /Ш. Н. Х./, срещу същия ответник /Г. Х. Х./ и Й. Т. Х., иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на Ш. Н. Х. на предварителен договор за покупко-продажба относно същия недвижим имот, сключен между двамата ответници на 06.05.2023 г., обявен за окончателен с Решение №420/22.12.2025 г. по гр.д.№194/2025 г. на ОС – Хасково.

Определението, с което се отказва спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, е необжалваемо. Това е така, тъй като същото няма характер на преграждащо по отношение на висящото исково производство, за да е налице хипотеза на обжалваемост по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, нито обжалването му е изрично предвидено в закона, поради което не е налице и хипотеза на обжалваемост на акта по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Изложените доводи в частната жалба относно обусловеността на резултата от спора по гр.д.№61/2026 г. на ОС-Хасково по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 от ГПК, от резултата от преюдициалния спор по гр.д.№87/2026 г. на ОС – Хасково, касаят допустимостта и правилността на крайния съдебен акт, който ще бъде постановен по гр.д.

№61/2026 г. на ОС-Хасково, които въпроси са такива по допустимостта на главното производство и по съществото на спора по гр.д.№61/2026 г. на ОС-Хасково. Преграждащият характер на съдебния акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК се определя в зависимост от това дали е запазена възможността производството да завърши с краен съдебен акт по съществото на спора, а не в зависимост от съдържанието на крайният съдебен акт, неговата допустимост или правилност по същество. Дали крайният съдебен акт, който ще бъде постановен в продължаващото производство, ще бъде допустим или правилен, са въпроси, които стоят извън обхвата на настоящото производство. Те са относими към правилността на определението, което е предмет на обжалване с частната жалба, а не към правилността и допустимостта на разпореждането, което е предмет на настоящото производство.

По изложените съображения първостепенният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да се потвърди.

Тъй като обжалваният с върнатата жалба съдебен акт по своя характер не е преграждащ развитието на производството, не е налице хипотеза по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК на обжалваемост пред ВКС на въззивния акт, с който се потвърждава разпореждането за връщане на частната жалба. Тъй като с обжалваното разпореждане не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието на такова производство, не е налице и хипотеза на обжалваемост пред ВКС по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Ето защо, настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №578 от 29.06.2026 г., постановено по гр.д.№61 по описа за 2026 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е върната Частна жалба вх.

№7306/25.06.2026 г. против Определение №411/01.06.2026 г. по гр.д.№61/2026 г. на ХОС, като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4