Определение № 576 от 30.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 576 гр. Кюстендил, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Татяна Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500310 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх. № 6249/02.06.2025 г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощника юрисконсулт Георги Антонов, против определение № 633 от 27.05.2025 г. на РС - Дупница по гр.д. № 148/2025 г. по описа на същия съд, с което в хипотезата на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молба вх. № 3818/01.04.2025 г., подадена от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за изменение в частта относно разноските на Решение № 171 от 25.03.2025г., постановено по гр.д. № 148/2025г. по описа на РС-Дупница.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Акцентира се върху заявеното от страна на жалбоподателя в производството възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършен обем процесуални действия по делото, се поддържа, че присъденият от съда размер на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника е прекомерен. Иска се постановеното първоинстанционно решение да бъде изменено в частта за разноските като разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на жалбоподателя, бъдат определени под минималния размер.

Ответникът по частната жалба адв. В. Ф. С. – процесуален представител на В. Л. З., е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който се изразява становище за нейната неоснователност. Иска се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника юрисконсулт Екатерина Костадинова, 1 срещу В. Л. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Дъб“ № 5, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален представител адв. В. С., с който е оспорила исковите претенции като неоснователни. По делото са събрани писмени доказателства и е проведено едно открито съдебно заседание, в което нито една от страните и техни процесуални представители не е присъствала. От страна на процесуалния представител на ответницата адв. С. е депозирана писмена молба със становище по хода на делото.

В хода на образуваното производство по гр. д. № 148/2025 г. по описа на ДнРС, ответницата е била представлявана от адв. В. Ф. С., с който е бил сключен договор за правна защита и съдействие от 14.02.2025г. /спр. л. 49 от първоинстанционното дело/ при предоставяне на клиента на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С депозираната молба – становище преди приключване на устните състезания по делото на 17.03.2025 г. пред районния съд от страна на ответницата е зааявено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител за предоставената безплатна правна помощ, в размер на 1121 лева. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

С решение № 171/25.03.2025 г., постановено по гр.д. № 148/2025 г. по описа на РС – Дупница, съдът е признал за установено по предявения от "Профи Кредит България" ЕООД, против В. Л. З. иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 390.80 лева, представляваща остатък от незаплатена главница, по сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40008647357/23.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.12.2024 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 2522.58 лева, както и изцяло исковете за договорна лихва в размер на 1033.83 лева за периода от 20.02.2023 г. до 06.03.2024 г., за лихва за забава в размер на 66.45 лева за периода от 21.04.2022 г. до 06.03.2024 г. и за законна лихва в размер на 653.97 лева за периода от 06.03.2024 г. до 29.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2863/2024 г. по описа на РС-Дупница. Отхвърлил е предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата В. Л. З., да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 758.30 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата в размер на 1448.58 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Осъдил е В. Л. З. да заплати на "Профи Кредит България" ЕООД сумата от 11.43 лева направени разноски по ч.гр.д. № 2863/2024 г. по описа на ДРС, както и сумата от 13.24 лева направени разноски по исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. Осъдил е "Профи Кредит България" ЕООД да заплати на адвокат В. Ф. С. от САК сумата от 1053.43 лева за оказаната на ответницата безплатна адвокатска помощ в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е атакувано в частта за разноските с молба по чл. 248 от ГПК от ищцовото дружество, с доводи, идентични с тези, изложени в частната жалба. С обжалваното определение РС - Дупница е оставил молбата без уважение.

Окръжният съд намира, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим такъв, а преценен по същество се явява правилен, поради което следва да бъде потвърден, по следните съображения:

Спорният момент, изводим от оплакванията във въззивната частна жалба, се свежда до 2 размера на присъденото адвокатско възнаграждение, прието за необосновано завишено от първоинстанционния съд.

Съгласно константната, в т. ч и задължителна практика на ВКС /ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдилищата следва да приложат разпоредбите на чл. 36, ал. 2, чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал.

5 от ГПК, вр. Наредба № 1/2004 г.

По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения е постановено решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., с което е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което цитираното следва да бъде съобразено и от настоящия състав като се приеме, че предвидените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като ориентир при определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

Водещи при преценката налице ли е прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при отправено от насрещната страна искане за присъждане на такова на пониска стойност, са действителната правна и фактическа сложност на делото /чл. 78, ал. 5 ГПК/. В съответствие със задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, за да прецени основателността на искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, настоящият съд следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси.

В конкретния случай първоинстанционният съд е определил и присъдил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в рамките на исковото производство в размер на 1053,43 лева, изчислено по компенсация с оглед отхвърлената част от исковата претенция.

Настоящият състав намира, че така определеното при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от съда възнаграждение за адвокат в исковото производство не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Действително последното не се характеризира с висока фактическа сложност, доколкото установяването на релевантните за спора факти не е наложило ангажирането на разнородни и многобройни доказателства.

Повдигнатият пред съда спор не се отличава и с извънредна правна сложност, предвид че се касае за широко срещана хипотеза на договорни отношения, основаващи се на сключен между кредитна институция и физическо лице - потребител договор за заем, възникващите във връзка с която въпроси се решават преобладаващо еднозначно в съдебната практика.

3

Следва, обаче, да се вземе предвид, че делото е образувано по искова молба, с която са били предявени пет обективно кумулативно съединени иска. За защитата по всеки от предявените искове се дължи отделно възнаграждение, чийто размер се преценява съобразно материалния интерес, след което вече определените възнаграждения се събират, за да бъде определена общата сума дължима за процесуално представителство от адвокат по конкретното дело. В този смисъл присъденото възнаграждение от 1053,43 лева следва да се третира като сбор от възнагражденията, дължими по петте съединени за общо разглеждане в производството иска. Ответникът е имал активно процесуално поведение - той е депозирал молби, съдържащи становището му по хода и по доказателствата. Съобразими също така от съда следва да бъдат и високата образователна квалификация, която по принцип всяко лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, притежава, високата степен на дължима грижа при осъществяване на произтичащите от договора и закона задължения, имуществената отговорност по договора за правна помощ и предвидената в закона дисциплинарна отговорност.

По изложените съображения настоящият съд намира присъденото възнаграждение за адвокат в исковото производство за отговарящо на извършените от процесуалния представител на ответника действия за защита на интересите му, на материалния интерес по делото, на фактическата и правна сложност на производството, поради което същото не следва да бъде намалявано.