Решение № 35 от 16.02.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. ЛЕВСКИ, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100724 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕНИ са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове: положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД – за установяване съществуване на вземане и осъдителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК:****, седалище:****, чрез пълномощника юрк. Г.С.С.-К., срещу: Д. Г. Д. с ЕГН********** и адрес:

****.

В исковата молба се твърди, че в законоустановения срок по чл. 415, ал.

1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на РС – Левски по ч.гр.д.

№452/2025г., е предявен настоящият установителен иск относно вземанията на заявителя срещу длъжника, за следните суми: главница в размер на 200.00 лв.; договорно възнаграждение в размер на 28.03 лв., дължимо за периода от 15.08.2024 г. до 15.02.2025г. Претендира и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда на 22.05.2025г. до изплащане на вземането.

Предявена е и осъдителна претенция по отношение на закупена услуга „Фаст“ в размер на 90 лв., дължима за периода от 15.08.2024г. до 15.02.2025г. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 70 лв. за периода от 15.08.2024г. до 15.02.2025г.

Посочено е, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление неплатени такси по Тарифа за 1 извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 100 лв.; 33.64 лева лихва за забава от 16.08.2024 г. до 15.02.2025г.

Твърди се, че вземането на ищеца произтича от следните обстоятелства:

На 08.07.2024г. заемополучателя Д. Г. Д. подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри.

Той получил разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД. Получил и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

Клиентът можел да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

С ответника Д. Г. Д. бил сключен Договор за потребителски кредит №40026794020. Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел заемната сума в общ размер на 200.00 лв. по посочен в договора начин.

Изготвен бил погасителен план с определени 7 вноски всяка по 55.44 лв. с падежна дата – всяко 15 число на месеца. Д. Г. Д. поел задължения по чл.8 от ОУ по Договора за потребителски кредит, подписан при ОУ. Посочени са параметрите на сключения Договор №40026794020.

Посочва се в исковата молба, че закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по желанието на длъжника, че услугата „Фаст“ е ползвана от длъжника – приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит. Счита, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от услугата. Твърди се в исковата молба, че ответникът е усвоил предоставената му в заем сума, поел е изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него.

Искането е съдът да постанови решение, с което: да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника Д. Г. Д. възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №40026794020 за следните суми: главница в размер на 200.00 лв.; непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 28.03 лв., дължимо за периода от 15.08.2024г. до 15.02.2025г. Претендира и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда на 22.05.2025г. до изплащане на вземането; да осъди длъжника Д. Г. Д. да заплати дължимите суми за възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 90 лв., дължимо за периода от 15.08.2024г. до 15.02.2025г. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в 2 размер на 70 лв. за периода от 15.08.2024г. до 15.02.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Претендира направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Не е изразено становище по иска. Не са направени доказателствени искания.

Ответникът не се явява в съдебно заседание.

Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира следното:

Съдът приема за установено, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №40026794020 от 09.07.2024г., при следните параметри: сума на кредита – 200 лв.; срок на кредита – 7 месеца; Размер на вноската – 32,58 лв.; ГПР – 46,27%, ГЛП – 40,70%, лихвен процент на ден – 0,11%, общо задължение по кредита – 228,03 лв. Закупени са и допълнителна услуга: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 90 лв.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 70 лв.; размер на вноската по закупена допълнителна услуга – 22,86лв. Приложен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Приложен е погасителен план към договора. Представено е платежно нареждане за сумата, преведена от ищеца на ответника.

По осъдителните искове за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги:

Съдът приема, че сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, а кредитополучателят има качеството на потребител. Ето защо следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

В процесното правоотношение между страните е постигнато споразумение и за предоставяне на пакет от допълнителни услуги – „Фаст“ на стойност 90 лв. и „Флекси“ – 70 лв., които ищецът претендира.

Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са регламентирани в чл.15 от Общите условия. Съгласно чл.15, т.1 от ОУ услугата „Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, а съгласно чл. 15, т.2 от ОУ, услугата „Флекси“ представлява право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния план, но при изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.

Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречи на добрите нрави и клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл.21, ал.1 ЗПК. Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени като възможност за предоставяне.

Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за реално ползване на определена услуга, а не за 3 евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между престациите – срещу високия размер на възнаграждението, което е в размер, доближаващ се до този на главницата, кредитополучателят не получава никакво конкретно благо или услуга.

Така предвидените такси противоречат на нормативното изискване на чл. 19, ал.4 ЗПК, според която разпоредба Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Установява се от данните по договора, че ГПР е уговорен на 46,27%, без да са включени допълнителните възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“. След като бъде прибавен сборът от двете възнаграждения към уговорения ГПР, се налага извод, че общият размер на ГПР надхвърля императивно предвидения максимален размер съобразно чл. 19, ал.4 ЗПК.

Предвид изложеното съдът намира, че същите са нищожни, като противоречащи на закона, противоречат и на добрите нрави. Потребителят следва да заплати допълнителни суми, с които се постига увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, като с тях се цели заобикаляне на императивните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК.

Претендираните вземания за възнаграждения за услугите „Фаст” и „Флекси” се основават на нищожни клаузи, като противоречащи на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от съдържанието на договора, касае се именно за такъв вид услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита приоритетно разглеждане на кредита – услугата „Фаст” и гъвкав погасителен план – услугата „Флекси”. Същите не представляват допълнителни услуги, а са такива, които имат пряко отношение към насрещните престации на страните – приоритетно становище на искането за отпускане на кредит и приоритетно отпускане на кредита, както и възможност за едностранна промяна на погасителния план от страна на кредитополучателя. Установява се, че таксата за посочените услуги е изначално е разсрочена на месечни вноски, които съгласно погасителния план са дължими заедно с вноските по кредита, без значение дали допълнителните услуги са ползвани от кредитополучателя, което навежда на извод за скрито оскъпяване на потребителския кредит. Поради изложените съображения, съдът приема, че клаузите са нищожни и претендираните суми не са дължими от длъжника.

Съобразно чл.10,а, ал.1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено, услугите, за които се събират такси и/или комисиони не са ясно и точно определени. Напротив, двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване цената на кредита, като по същество предлагането 4 им като предимство от доставчика води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК.

Клаузите от договора, касаещи уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал.1 ЗПК като заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитирине. Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправвните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Предвид което осъдителния иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По предявения положителен установителен иск.

Предявен е иск за признаване за установено, че ответникът Д. Г. Д. дължи сумите 200лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №40026794020/09.07.2024г. и непогасено падежирало договорно възнаграждение от 28,03 лв.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици – валидно облигационно правоотношение по процесния договор, размера на претендираното вземане. При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и ангажирани доказателства съдът прие, че уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗПК.