Определение № 2460 от 03.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2460 гр. Бургас, 03.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20232100501601 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435,ал.4 ГПК.

Постъпила е жалба от „МИКРА -97“ ООД, ЕИК 102107742, със седалище и адрес на управление : гр.Поморие, ул.“Стефан Караджа“ № 1 А, представлявано от управител Х. К. Г. против разпореждане с изх.№ 24606/26.06.2023г по изп.дело № 202180404000107 по описа на ЧСИ Делян Николов, с което е постановен отказ за вдигане на наложени възбрани върху недвижими имоти с идентификатори *** и ***.В жалбата се излагат съображения ,че процесните два имота са собствени на дружеството – жалбоподател, а не на дружеството –длъжник „Микра 07“ЕООД и на солидарния длъжник Х. К. Г.. Жалбата е подадена от трето лице по смисъла на чл.435,ал.4 ГПК

При служебната проверка за допустимост на подадената жалба, настоящият състав намира, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Съображенията за това са следните: дружеството –жалбоподател „МИКРА -97“ ООД е заличен търговец, като това обстоятелство е констатирано от съда след извършена служебна справка в Търговския регистър, с дата на вписване на това обстоятелство 05.05.2018г.Заличаването на търговеца има за правна последица прекратяването му като правен субект, т. е. загубване на правосубектността, без законът да предвижда възможност юридическото лице да бъде заместено от правоприемник, за разлика от универсалното правоприемство при смърт на физическо лице. И тъй като правосубектността е положителна абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, нейната липса води до извод за недопустимост на същата. Дори в хипотезата на 273,ал.2 ТЗ/за каквато има данни в ТР/ не се възстановява 1 правосубектността на дружеството, а назначаването на ликвидатор цели единствено извършването на действия, които ползват ликвидационното производство- Решение № 58 от 31.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 49/2011 г.

Назначаването на ликвидатор ad hoc не възстановява правосубектността на заличеното дружество. В тази хипотеза ликвидацията е проведена и дружеството се заличава след приключването и, без законът да предвижда възстановяване на правосубектността на дружеството и съответно без възможност за ликвидатора да извършва процесуални действия от името на дружеството или от свое име.

Подадената жалба е недопустима и по още едно съображение: видно от изложеното в нея, третото лице твърди ,че е собственик на двете сгради,изградени в ПИ с идентификатор ***.Никъде не се твърди към датата на налагане на възбраната,дружеството – жалбоподател да е владеело двете сгради,за да е налице правен интерес от обжалване на отказа на ЧСИ да вдигне възбраната върху сградите. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4, изр.първо ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването се намират във владение на това лице. Според второто изречение на същата разпоредба, жалбата не се уважава, ако се установи, че в деня на запора или възбраната вещта е била собствена на длъжника. Следователно, предпоставка за допустимост на жалбата на третото лице е осъществяваната от него фактическа власт спрямо имуществото, върху което е насочено изпълнението, а предпоставка за основателност на жалбата е това имущество да не е принадлежало на длъжника при налагане на запора или възбраната. В този смисъл, за да се приеме, че е налице правен интерес от жалбата, необходимо е третото лице да твърди, че владее вещта към релевантния момент – деня на запора или възбраната.

В случая, в настоящата жалба не са изложени каквито и да било твърдения процесните сгради да се намират във владение на жалбоподателя, нито към деня на вписване на възбраната-08.03.2021година, нито понастоящем. Следва да се отбележи, че на третото за изпълнителния процес лице не е предоставено правото да избира дали да защити правата си чрез иск или чрез жалба. В хипотезата, при която изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на третото лице, то разполага единствено с възможността да обжалва действията на съдебния изпълнител – чл. 435, ал.4, изр.1 ГПК, като съдът следва да се произнесе и по въпроса за собствеността (чл.435, ал.4, изр.2 ГПК). Ако обаче третото лице твърди единствено, че е собственик и правата му са засегнати от изпълнението, без да твърди, че упражнява фактическа власт върху вещта, 2 тогава това лице може да осъществи защитата на правата си по исков ред, чрез предявяване на отрицателния установителен иск по чл.440, ал.1 ГПК, който предоставя защита именно на невладеещото трето лице, чийто права са засегнати от изпълнението (в този смисъл – Определение № 522/23.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 380/2010г. на ВКС, ІV г.о, Определение № 562/21.11.2011г. по ч.гр.д.№ 365/2011г. на ВКС, І г.о.).

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „МИКРА 97“ ООДзаличено против разпореждане с изх.№24606/26.06.2023г на ЧСИ Делян Николов по изпълнително дело № 202180404000107, обективиращо отказ да се вдигне възбраната върху два недвижими имота- сгради с идентификатори *** и ***, находящи се в недвижим поземлен имот с идентификатор ***, гр.Ахтопол, м.Коросята.

Прекратява производството по гр.д.№ 1601/2023г на Окръжен съд – Бургас.

Определението може да се обжалва пред БАС в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3