Решение № 260 от 07.09.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Добрич, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230200704 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В. ..., район В. В., ..., бул.

„...” № ..., представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет: А. А. К., Х. П. Х. и П. В. чрез адвокат Н. М. Б. от Адвокатска колегия - В., редовно преупълномощен от Адвокатско дружество „...”, Булстат ..., с адрес на кантората гр. С., ул. „...” № .., ет. ..., представлявано от адвокат Г. В. В. от Адвокатска колегия - С., срещу Наказателно постановление № НП - 25 от 11.05.2023г., издадено от Председателя на КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, с адрес: гр. С., бул. „...” № ... с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.

206, ал. 1 от Закона за енергетиката, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

1

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Е-КРС-27 от 10.02.2023 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и приложената по делото Заповед № З-Е-1218/28.10.2022 г. на Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в присъствие на упълномощен представител на търговеца, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта пълномощникът на юридическото лице не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения, като е изписал: „Запазваме си правото да внесем писмени възражения в законоустановения срок“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършването на нарушението. Сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАК са давностни, като тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като в настоящия случай с оглед обстоятелството, че се касае за нарушение на Закона за енергетиката, тя е шест месеца от откриване на нарушителя и пет години от извършване на нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, която норма изключва приложението на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В процесния случай извършеното на 01.01.2023 г. нарушение е било констатирано от длъжностните лица от КЕВР при извършена документална проверка, резултатите от която са били обективирани в Констативен протокол № Е-3 от 30.01.2023 г. В хода на проверката и с посочването на резултатите от нея в протокола от 30.01.2023 г. е открит и нарушителят.

При съпоставка на тези дати – датата на откриване на нарушителя 30.01.2023 г., датата на извършване на нарушението – 01.01.2023 г. и датата на образуване на административно наказателното производство /съставянето на АУАН/ - 10.02.2023 г., се установява по безспорен начин, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, която е и приложимата правна норма в случая.

2

Наказателното постановление е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗЕ, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

В този смисъл съдът не споделя наведените от жалбоподателя твърдения за липса на материална компетентност на контролните органи от КЕВР за извършване на проверки и установяване на нарушения по ЗИ, доколкото проверката е извършена по ЗЕ.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

От събраните доказателства се установява следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

„Електроразпределение Север” АД е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В., ..., бул. „...“ № ... и има издадена Лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“.

На 11.01.2023 г. е извършена извънредна проверка на място в РЦ „...“ от длъжностни лица на КЕВР в лицето на св. Е. С. К. и св. Г. В. П., в хода на която е установено, че през 2016 г. е извършена последната метрологична проверка на средство за търговско измерване (СТИ) с № ..., тип: еднофазен, с абонатен № ..., с фабричен № ...., находящо се на адрес: гр. Д., ул. „....“ № ..., с клиент Н. К..

Съгласно т. 3.5.2 от издадената на „Електроразпределение Север“ АД лицензия № Л-138- 07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, лицензиантът е длъжен да поддържа СТИ на електрическа енергия, доставяна на потребителите в състояние, съответстващо на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), както и да извършва редовни проверки, изпитвания и контрол върху тях.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от ПИКЕЕ СТИ, чието съответствие със съществените изисквания, определени по реда на чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите, е оценено и удостоверено, подлежат на последващи проверки по реда на Закона за измерванията и наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията. Според чл. 43, ал. 2 от ПИКЕЕ всички СТИ, с изключение на тези по ал. 1 подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и Наредбата по чл.

28 от Закона за измерванията. В тази връзка по аргумент от Заповед 616 от 11.09.2018 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор еднофазните СТИ подлежат на последваща метрологична проверка на шест години.

По силата на т. 3.5.2 от лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, лицензиантът е длъжен да поддържа СТИ с фабричен № ..., в състояние, съответстващо на 3 изискванията на ПИКЕЕ, включително да извърши последваща метрологична проверка на СТИ в срок до 31.12.2022 г.

При гореописаната фактическа обстановка св. К. е приел, че като до 31.12.2022 г. не е поддържало еднофазното СТИ на абонатен № ..., с фабричен № ..., с година на производство 2004 г., находящо се на адрес: гр. Д., ул. „...“ № ..., с клиент Н. К.., на 01.01.2023 г. „Електроразпределение Север“ АД е нарушило т. 3.5.2 от лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Е. С. К., Г. В. П. и М. Н. Б., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – Жалба с вх. № Е-13-273-126/01.06.2023 г.; Заверено копие на констативен протокол № 821205-1/11.01.2023 г.; Наказателно постановление № НП -25/11.05.2023 г. – 4 л.; Заверено копие на Акт № ЕКРС-27/10.02.2023 г.; Заверено копие на Констативен протокол № Е3/30.01.2023 г.; Заверено копие на Заповед № 3-Е-1297/21.12.2022 г.; Заверено копие на Заповед № 3-Е-1218/28.10.2022 г. – 2 л.; Заверено копие на Заповед № А-616/11.09.2018 г.- 3 л.; Заверено копие на Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004 г.

При описаната фактическа обстановка и след анализ на приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът формира следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ гласи, че „На енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв.

„Електроразпределение Север” АД е санкционирано за това, че като до 31.12.2022 г. не е поддържало еднофазното СТИ на абонатен № ...., с фабричен № ...., с година на производство 2004 г., находящо се на адрес: гр.

Д., ул. „....“ № ..., с клиент Н. К..., на 01.01.2023 г. „Електроразпределение Север“ АД е нарушило т. 3.5.2 от лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Съгласно т. 3.5.2 от Лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, лицензиантът е бил длъжен да поддържа СТИ с фабричен № ...., в състояние, съответстващо на изискванията на ПИКЕЕ, включително да извърши последваща метрологична проверка на СТИ в срок до 31.12.2022 г. Като не го е сторил, е извършил вмененото му нарушение.

4

При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ за доказано.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Законосъобразно за извършеното нарушение е санкционирано ЮЛ. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

По отношение на наложеното наказание:

На основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, което е минимумът на предвидената в закона санкция.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:

Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т. е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административно-наказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици за обществените отношения не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът на неподмяна на СТИ осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението. Високият размер на имуществената санкция също не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, нещо повече – този размер на имуществената санкция, определен от законодателя сочи на висока степен на обществена опасност на деянието.