Решение № 26 от 05.03.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Търговище, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЙОРДАН П. ИВАНОВ

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора Д. П. С. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243500600013 по описа за 2024 година Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.Д. М. от АК-Търговище, в качеството му на защитник на подс.С. Б. С. от гр. София, против присъда № 43/27.11.2023 г. постановена по нохд № 855/2023 г. по описа на РС-Търговище. Със същата, подс.С. е бил признат за виновен в това, че „на 14.11.2023 г., в гр.Търговище, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление - с влязло в сила на 23.03.2023 г. НП № 22 - 4332 019292/30.09.2022 г. на Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, извършил такова деяние - управлявал л.а.„Опел Зафира“ с рег. №СВ ***** ХА без съответното свидетелство за управление“ – престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, за което при условията на чл.58а, ал.4 във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 4 м. ЛОС, което да изтърпи при първоначален “общ“ режим. На осн.чл.55,ал.3 НК не е наложено допълнително предвиденото наказание глоба.

В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като в нея липсва оценка на събрания доказателствен материал. Твърди се също, че въпреки изричното искане за защитата, РСТ не е изложил мотиви защо не приема наличието чл.13 НК. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за невинен по предявеното му обвинение. В допълнително писмено изложение към жалбата, депозирано в срока по чл.320,ал.4 НПК, упълномощения впоследствие от подсъдимия защитник адв.Ф. С. от САК доразвива първоначалните възражения, като на първо място отново акцентира върху чл.13 от НК – „крайна необходимост“, при проявлението на която според него подсъдимия е извършил престъплението. Сочи, че подсъдимият не е действал умишлено, а инстинктивно, с единствената цел да помогне да бъде спасен живота на неговата баба. Наред с това оспорва начина, по който на подсъдимия е бил връчено процесното НП, поради което счита това за 1 недоказано и водещо до несъставомерност на престъплението и от неговата обективна страна. С оглед посоченото, адв. С. моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимия бъде изцяло оправдан по обвинението.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло лично от подсъдимия и от адв.С. на подробно аргументираните основания като наред с това посочва, че подсъдимият е бил спрян за проверка в район на кръстовище, което не е позволено от ЗДвП. Отново се акцентира на липсата на мотиви обосноваващи неприложението на чл.13 НК.Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника му позиция, като в последната си дума сочи, че не е виновен и моли да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира жалбата за неоснователна, като сочи, че първостепенният съд подробно и аргументирано е обсъдил цялата относима доказателствена съвкупност и е постановил осъдителна присъда в съдебно производство, протекло по реда на чл.371,т.2 НПК, която следва да бъде потвърдена.

Съдът, след преценка на оплакванията по жалбата и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл. 313, ал. 1 от НПК, установи следното:

С присъда № 43/27.11.2023 г., постановена по нохд № 855/2023 г. по описа на РСТърговище, подсъдимият С. С. е бил признат за виновен за това, че „на 14.11.2023 г., в гр.Търговище, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление - с влязло в сила на 23.03.2023 г. НП № 22 - 4332 - 019292/30.09.2022 г. на Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, извършил такова деяние - управлявал л.а.„Опел Зафира“ с рег.

№СВ ***** ХА без съответното свидетелство за управление“ – престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, за което при условията на чл.58а, ал.4 във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 4 м. ЛОС, което да изтърпи при първоначален “общ“ режим. На осн.чл.55,ал.3 НК не е наложено допълнително предвиденото наказание глоба.

С разпореждане на съдията-докладчик по реда на чл.358 от НПК делото е насрочено в с.з., в което по искане на защитника адв.Д.М. и съгласие на подсъдимия, съдебното производство пред първоинстанционният съд е протекло по реда на чл.371, т. 2 от НПК.

Изготвеният от проведеното на 27.11.2023 г. съдебно заседание протокол не е бил обжалван в срока и по реда на чл.312 от НПК и следователно е годно доказателствено средство, установяващо както поредността, така и съдържанието на изявленията на страните и извършените процесуално следствени действия - т.е. за всички посочени в чл. 311, ал.2 от НПК, отразими в протокола обстоятелства. Протоколът отговаря на изискванията на чл. 311 от НПК, поради което и съгласно чл.131 от НПК същият е напълно годно и достоверно доказателствено средство за "извършване на "съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства " . Съдът прави това уточнение, с оглед процедурата, по която е протекло производството пред първоинстанционния съд и оплакванията, развити в допълнителните бележки към въззивната жалба, въз основа на които се иска оправдаване на подсъдимия поради липса на обективни факти – незавършеност на процедурата по връчване на НП.

Видно от отразеното в съдебния протокол, подсъдимият С. е изразил ясно и недвусмислено желанието си делото да бъде разгледано по реда на Глава ХХVІІ-ма от НПК, като е направил признание по фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях, а съдът да ги приеме за установени, така както са посочени от обвинението. Прочитът на съдебния протокол от проведеното на 27.11.2023 г. открито с.з. не позволява друг извод, освен този, че признанието на фактите по обвинителния акт и изявлението на подсъдимия С., че не желае да се събират доказателства за тези факти, са извършени напълно доброволно, с ясното съзнаване на правните последици от това действие. Нещо повече, от отразеното в протокола е видно, че при вземането на това решение подсъдимият е бил подпомаган от лично избран от него адвокат Д.М., упълномощен да го представлява и защитава, чиято позиция е в синхрон със заявеното от него и е обективирана в направеното искане за определяне на наказанието при условията на чл.58, ал.4 във връзка с чл. 55,ал.1,т.1 от НК, което РСТ е 2 удовлетворил. Освен посоченото, неотклонността на заявеното му желание за процедурата, по която да се разгледа делото и желанието да получи следващата от това привилегия при определяне на наказанието, подсъдимият и въззивник пред настоящата инстанция е заявил, както с оглед допускане на поисканото съкратено съдебно следствие, така и при упражненото му лично право на защита, излагайки подробно причините за извършването на престъплението.

При така изложеното и след като в извършената проверка, не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения в процесуалната му дейност по допускане и провеждане на диференцираната процедура, то и въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на друга, различна от очертаната в обвинителния акт фактическа обстановка, респ. да приеме други изводи във връзка с процедурата по връчване на НП. Нещо повече. Видно от съдържанието на протокола и подробните и напълно съответни с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК мотиви, първостепенния съд е извършил задълбочена преценка за дължимата обоснованост на направеното признание, като го съпоставил със събраните в хода на проведеното БП № 903/2023 г. по описа на РУ Търговище доказателства.

При валидно направено от подсъдимия С. волеизявление по чл. 371, т.2 от НПК и констатираната от този състав законосъобразност на извършената от РСТ преценка, че признанието има дължимата доказателствена подкрепа, то и с оглед задължителните указания на ТР 1/2009 г. на ОСНК на ВКС- т.8.3, възможност за оттегляне на признанието, каквото по същество представляват част от оплакванията на адв.Ф.С. пред настоящата инстанция, е недопустимо. Оттеглянето на волеизявлението по чл.371, т.2 от НПК е възможно само до постановяването на определението на първостепенния съд по чл.372, ал.4 от НПК. В заключение следва да се посочи, след като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК и при нейното провеждане първата инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт /в т.см. е и съдебната практика, например р.№ 282 по н. д. № 885/2015 г., III н. о. на ВКС; р. № 279 по н. д. № 813/2015 г., III н. о на ВКС, р.№ 3 по н. д. № 1976/2014 г., III н. о. на ВКС/.

Ето защо оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата не намират опора в делото и са напълно неоснователни.

По отношение отказа за приложение на чл.13 от НК съдът констатира, че действително РСТ не е изложил съображения в мотивите си, но няма процесуална пречка същите да бъдат изложени от тази съдебна инстанция. Разпоредбата на чл.13 от НК въвежда в наказателното право обстоятелство, при проявлението на което деянието не е общественоопасно. То не е общественоопасно, защото макар и с него да се причиняват известни увреждания на съществуващи обществени отношения, същевременно се спасяват от непосредствена опасност други, по- значими блага. Съобразявайки тази принципна постановка, въззивният съд намира, че тя на може да бъде приложена в случая. На първо място, това е така най-вече с оглед времето и мястото, на което е бил спрян за полицейска проверка подсъдимия. Не е спорно по делото, че след като е оставил баба си Зюмбюлка С.а Анджаз в МБАЛ гр.Търговище /служебна бележка л.9 от БП/, неправоспособният подсъдим е продължил да управлява на територията на гр. Търговище процесния л.а.“Опел Зафира“ с рег.№ СВ ***** ХА. Същият е бил спрян за проверка около 09.20 ч. на кръстовището образувано от ул.“С.“ и ул.“С.“ . Следователно, към този момент вече не е имало обективно съществуващо състояние на действително застрашаване и реална опасност за живота на бабата на подсъдимия, която вече е била приета в болнично заведение, т.е. липсва първият изискуем елемент от чл.13 от НК, а именно непосредствена опасност, която е възникнала, но не е отминала. На второ място и независимо от горепосоченото, съдът счита, че не е налице и следващата изискуема предпоставка за приложена на чл.13 НК, а именно изискването деецът да не е могъл да избегне възникналата непосредствена опасност по друг начин.

Предвид влошеното здравословно състояние на Зюмбюлка С.а Анджаз, несъмнено найподходящото действие, с което биха причинени най-малко вреди, е било да се повика 3 спешна медицинска помощ, което подсъдимият твърди, че е направил, но никой не е реагирал на обаждането.

В заключение, без основание се явява и претендираната несправедливост на проверяваната присъда . При определяне на наказанието, съдът се е съобразил с изискванията на особената процедура, при която е разгледано делото и констатирайки наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, към които е отчел тежкото здравословно състояние /кома/ на неговата баба, която е приемал като майчина фигура и чувството за страх да не я изгуби и семейното му положение – полагане на грижи за две деца, го е определил по реда на чл.58а, ал.4, във вр с чл.55, ал.1, т.1 от НК – 4 месеца ЛОС, като същевременно не му е наложил наказание глоба, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. При обремененото съдебно минало на подсъдимия, очевидно са налице пречки за обсъждане приложението на условно осъждане, при което определеното в този минимален размер наказание лишаване от свобода в никакъв случай не може да се прецени като несправедливо, поради което въззивната жалба и в тази част се явява неоснователна.