Определение № 121 от 20.05.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Бургас, 20.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И.ов като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20252000600110 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК и е образувано по жалба от началника на Затвор - Бургас против определение № 439 от 24.04.2025г. по ЧНД №426/2025г. на Окръжен съд-Бургас, с което е уважена молбата на осъдения И. К. Й. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му по НОХД № 484/2021г. по описа на ОССливен наказание лишаване от свобода.

В жалбата се изтъква, че съдебният акт е неправилен и необоснован, тъй като правните изводи на първоинстанционния съд не кореспондират напълно със събраните по делото доказателства. Изразява се становище, че резултатите от корекционно-възпитателния процес, трудовата активност на лишения от свобода, показателите за „риск от рецидив“ и „риск от вреди за обществото“ са възприети и оценени едностранчиво от съда в подкрепа на молбата за УПО.

Обръща се внимание на наличието на актуални зони със завишени стойности, които обективно свидетелстват за необходимостта от продължаване на корекционно-възпитателната работа с осъдения. Заявено е искане за отмяна на атакуваното определение на ОС-Бургас, с което по отношение на молителя Й. е постановено УПО за остатъка на наложеното наказание.

В становище на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас жалбата е оценена като неоснователна и се предлага да бъде оставена без уважение.

Прокурорът намира за правилни фактическите и правните изводи на първоинстанциониня съд. Излага доводи, че по делото се установяват достатъчно доказателства за значителни положителни промени в нагласите и поведението на осъдения, които да обосноват извод, че корекционната работа е завършена и целите на наказанието са изпълнени. В подкрепа на това становище прокурорът акцентира на доброто поведение на Й. по време на 1 изтърпяване на наказанието, липсата на извършени каквито и да било дисциплинарни нарушения, участието му в трудови дейности, ниските стойности на нивото на риска от рецидив от 39 точки.

Постъпилата жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Лишеният от свобода И. К. Й. е роден на .. г. в гр. Eлхово, с постоянен адрес в с. З.. Той е български гражданин, семеен, с две деца на 10 и на 12 години, с начално образование /завършен 6-ти клас/, без определена професия.

За първи път е в затвора, като преди това е бил неосъждан. Считано от 19.04.2023 г. търпи наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 484/2021 г. по описа на Окръжен съд Сливен за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „б“, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Към датата на постановяване на първоинстанционното определение му остава да изтърпи още 6 месеца и 3 дни, при отчитане на времето на положения труд, предварително задържане и фактическото изтърпяване.

Лишеният от свобода Й. е започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода в Затвора Бургас на 19.04.2023г. при първоначален „общ“ режим, който със Заповед БС № 55/04.09.2024 г. на Началника на затвора е заменен на „лек“.

От 09.05.2023 г. е трудово ангажиран на външен работен обект „Лозово“. Отзивите за работата му са положителни, наблюдават се утвърдени трудови навици и дисциплинираност на работното място. Й. не е включван в пенитенциарни мероприятия, както и в програмата „Подготовка за живот на свобода“ поради малкия остатък от наказанието.

От началото на изтърпяване на наказанието до момента лишеният от свобода не е нарушавал реда и дисциплината, поощряван е с награди „удължено свиждане за срок от 2 часа“, „свиждане извън затвора за срок от 8 часа“, „домашен отпуск за срок от 2 дни“.

Адаптацията на Й. в условията на мястото за лишаване от свобода протича нормално. Заема ниска позиция в затворническата общност.

Добронамерен е към другите лишени от свобода, не се включва в конфликтни ситуации, уважителен е към администрацията. Поведението му е съобразено с дисциплинарните и режимни изисквания, не са налице агресия или автоагресия, нито психологически проблеми. Като личност е комуникативен и емоционално овладян.

2

За отчитане на поправителното въздействие от престоя му в затвора, на лишения от свобода Й. са били извършвани оценки на риска от рецидив и вреди. Първоначалната оценка на риск от рецидив е със стойност 40 точки.

Рискът от вреди е в средни нива по отношение на обществото поради вероятност от извършване на престъпления след употреба на алкохол, нарушаване на ЗДвП и Правилника за прилагането му, причиняване на вреди върху собственото и човешкото здраве на околните. Като проблемни зони в най-големи нужди са идентифицирани: отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умение за мислене. В този смисъл целите на първоначалното индивидуално планиране са били – формиране на мотивация за преосмисляне на собственото, асоциално поведение /осъзнаване на факторите, допринесли за правонарушението и личния принос на осъдения; преодоляване на криминалните нагласи; формиране на адекватни способности за обществено приемливо мислене /развИ.е на способности за разпознаване на проблемите; позиционирането им по значимост; целеполагане/.

При следващата атестация през май 2024 г. стойността на оценката на риска е почни не се променя – 39 точки рискът от вреди спрямо обществото остава среден. Отчита се известен напредък в зоната отношение към правонарушението, тъй като Й. приема отговорността за собственото си криминално поведение, но още не осъзнава напълно факторите, допринесли за правонарушението, оправдава поведението си, не е достатъчно самокритичен.

По отношение на останалите проблемни зони не са отчетени промени осъденият не осъзнава в дълбочина вредите и последствията от злоупотребата с алкохол, като не счита, че алкохолът е причината за правонарушението и не умее да разпознава проблемите, като изпитва трудности при търсенето на алтернативи за решаването им, склонен е да проявява импулсивност.

Актуално изготвената оценка по повод на молбата за предсрочно условно освобождаване, запазва същата стойност на риска от рецидив – 39 точки, като рискът от вреди е в средни параметри по отношение на обществото. При съпоставяне на резултатите от изготвените оценки, затворническата администрация счита, че с необходимост от корекционно въздействие, но при гранични стойности в положителна насока, са останали зоните отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умения за мислене.

От експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние, изготвена на 20.08.2024 г. по повод смяната на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек – поради констатирано устойчиво позитивно поведение, се установява, че като личност лишеният от свобода Й. е с демонстрирано устойчиво позитивно поведение. Интелектуалното функциониране и познавателните му интереси са съответни на 3 образователния му ценз. Данните от психологичното изследване сочат липса на симптоматика, която да покрива критерии за диагностициране на алкохолна зависимост. Липсва симптоматика на асоциални нагласи и поведение. Не са установени криминогенни нагласи. Социалната желателност на Й. е в нормални стойности, което дава основание за надеждност на получените резултати от работата с него. Препоръчва се консултативно–корекционните въздействия да са в посока затвърждаване на мотивация за спазване на установените правила и развИ.е на умения за справяне в проблемни ситуации.

От изготвения съгласно чл. 70, ал. 6 от НК доклад за пробационен надзор, се установява, че Й. дава перспективна заявка, че след освобождаването от затвора ще работи.

Сходни като констатации са становищата на началника на Затвор – Бургас, началника на сектор ЗО „Дебелт“ и началника на сектор „СДВР“ към Затвор – Бургас. Всички те отбелязват доброто поведение на лишения от свобода и трудовата му ангажираност, но същевременно отчитат слабия напредък в зоната отношение към правонарушението и липсата на подобрение в останалите проблемни зони – злоупотреба с алкохол и умения за мислене.

Това ги мотивира да предложат молбата на Й. за УПО да не бъде подкрепена.

Настоящият съд намира, че ОС-Бургас правилно е извел правнорелевантните факти от наличните по делото доказателствени материали, но изразява несъгласие с тяхната оценка. Неправилно ОС-Бургас е приел, че описаните обстоятелства са достатъчни, за да се направи извод за наличие на втората необходима предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Тази промяна трябва да е съзнателна, трайна и необратима.

Обективно по делото са налице данни за настъпили положителни промени и започнало поправяне на осъденото лице – полаганият от лишеният от свобода труд и награждаването му, както и доброто му поведение . Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени целите на наказанието за пълно поправяне и превъзпитание на лишения от свобода. Безспорно е установено, че при престоя си в Затвора – Бургас осъденият демонстрира добронамерено отношение при общуването си с околните, избягва конфликти.

Стреми се да спазва правилата и да изтърпи безпроблемно наказанието си.

Отнася се с уважение към затворническата администрация, съобразно съществуващите правила. Положителна оценка следва да бъде дадена и на полагания от лишения от свобода труд по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Това обстоятелство обаче не следва да се разглежда като прогрес в поведението му, тъй като от данните в затворническото досие се установява, че той има изградени добри трудови навици и в живота му на свобода преди да бъде осъден. И двете поощренията 4 на Й. са за отговорно отношение към работата и добро поведение.

Същевременно Й. не проявява интерес към общопенитенциарните мероприятия в затвора. Няма данни да е взел участие в клубове за културни или спортни занимания. Въпреки ниската си образованост (завършен шести клас), той не се е включил в образователни или квалификационни дейности.

Незначителната промяна в оценката на степента от риск от рецидив и вреди от 40 точки на 39 точки не може да бъде отчетена като значителна положителна промяна в нагласите и поведението на осъдения, която да обоснове извод, че корекционната работа е завършена и целите на наказанието са изпълнени. Настоящият съд отбелязва, че рискът от вреди остава в средни стойности за обществото. Отчетени проблемни зони били отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и уменията за мислене. Напредъкът в зоната отношение към правонарушението не е съществен и сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове становище за съзнателно, трайно и необратимо поправяне на Й.. Въпреки че признава извършеното и е приел наложеното наказание, лишеният от свобода не осъзнава напълно факторите, допринесли за извършване на правонарушението. Същият се оправдава като се опитва да прехвърли вината на лицето, което е починало вследствие на катастрофата или на спътника си, за когото твърди, че му е пречил да шофира. Не може да бъде пренебрегната липсата на положително развитие по отношение на зоната злоупотреба с алкохол. Обстоятелството, че по време на престоя му в пенитенциарното заведение Й. не е проявявал симптоматика на алкохолна зависимост, не може да се тълкува в насока, че в живота на свобода, той няма да злоупотреби с алкохол. Становището на затворническата администрация е категорично, че Й. не осъзнава в дълбочина вредите и последствията от употребата на алкохол и не счита, че алкохолът е причина за правонарушението, което е предпоставка за извършване и на други правонарушения в пияно състояние след освобождаването му. Липсва промяна и в зоната умения за мислене – Й. не умее да разпознава проблемите и изпитва трудности при разрешаването им, осъзнава последиците от собствените действия, чак след настъпването им, склонен е да проявява импулсивност. Изложеното е пречка за успешната реинтеграция на осъдения и съответно за намаляването на риска от вреди за обществото.