Решение № 11603 от 12.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51781/2025
- Вид
- Решение № 11603
- Подписан
- 12.06.2026
- Състав
- СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11603 гр. С... 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 2025111015178№о описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника: 2 661.59 евро /равностойност на 5 205,61 лева главница/, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.05.2025 г. до окончателното изплащане, сумата от 454.04 евро /равностойност на 888,02 лева/ мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 17.05.2025 г., както и суми за дялово разпределение от 31,18 евро /равностойност на 60,98 лева/ главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.05.2025 г., до окончателното изплащане, и сумата от 7,54 евро /равностойност на 14.75 лева/ лихва за периода от 16.07.2022 г. до 17.05.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.06.2025 г. по ч.гр.д. № 31785/2025 г., по описа па СРС, 36-и състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот аб.
№ .. находящ се в гр. С... ж.к. „Д...“, бл. ... вх. Е, ет. ап., е налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи ус., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи ус. е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно о. ус. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва размера на предявените искови претенции. Оспорва като недоказан факта на осъществено реално доставяне на топлинна енергия до процесния имот през исковия период. Оспорва като неравноправни клаузите на чл. 32 и чл. 33 от приложимите общи ус. на ищеца, предвижщаци задължение за заплащане на мораторна лихва. Оспорва наличието на сертифицирани средства за търговско измерване, преминали необходимата метрологична проверка и монтирани за топлоснабдения имот в исковия период. Посочва, че ответникът не притежава качеството на собственик или вещен ползвател на имота, съответно наличието на облигационно правоотношение между страните по спора. Ответникът оспорва наличието на 1 валидно сключен договор между ищеца и фирмата за дялово разпределение през исковия период, както и наличието на вземания на ищеца към е.та с. за цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода. Оспорва твърденията на ищеца, че през исковия период процесният имот е бил топлоснабдяван, както и провеждане на законоустановената сертификация на отоплителните уреди в имота. Оспорва наличието на изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот, както и факта на извършено заснемане от ищеца на отоплителната инсталация в имота. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност. Оспорва като недължима претендираната мораторна лихва поради недоказаност на факта на изпадане на ответника в забава. Ответникът се позовава на Решение на СЕС от 23.10.2025г. по дело С-760/2023г., както, Решение №7278/03.07.2023г. по адм. дело №746/2021г. по описа на ВАС и Решение №1037/10.02.2025г. по описа на ВАС.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № 31785/2025 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено длъжника М. Л. И. да заплати на ищеца следните суми: сумата от 5 205,61 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 28.05.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2023г. до 17.05.2025 г. в размер на 888,02 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 60,98 лева, ведно със законна лихва за периода от 28.05.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 17.05.2025 г. в размер на 14,75 лева. Ответникът е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложения към исковата молба Договор за продажба на недвижим имот от 25.11.2014г., обективиран в нотариален акт №ом III, рег. № дело №№о описа на нотариус В.
Г., се установява, че М. Л. И. е придобила правото на с. върху апартамент № находящ се в гр.
С... ж. к. Д..., бл. ... вх. Е, ет.
Със заявление-декларация вх.№812/17.02.2015г. ответницата М. И. е отправила искане към ищцовото дружество за прехвърляне на разкритата партида за имота на нейно име съгласно О. ус. за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. Со.“ ЕАД.
Представен е протокол от Общо събрание на е. с. с адрес гр. С... ж. к. Д..., бл. ... вх. Е, в който е обективирано решение за сключване на договор с „Т. Н. и.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
По делото е представен и приет като доказателство Договор от 18.09.2002 г., с който Е. с. с адрес гр. С... ж. к. Д..., бл. ... вх. Е и „Т. Н. и.“ ООД са постигнали съгласие дружеството да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители, както и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата е. с..
По делото са приети общи ус. на "Т. Со." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото са приети представени от третото лице-помагач документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.
Съгласно приетото заключение по допуснатите основна съдебно-техническа експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.
Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от фирмата за дялово разпределение. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период ФДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са 2 попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. По данни на ФДР в процесното жилище е имало три монтирани отоплителни тела и са монтирани три топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. За процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в СЕС, е изчислено от ФДР по формула съгласно чл. 61, т. 6.1.1 от НТ. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.
Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота и ТЕ за загряване на топла вода. Изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за отопление за процесния период е в размер на 5 195,98 лева. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи ус., следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - е. с., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - е. с., които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в о. части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е придобила правото на с. върху процесния топлоснабден имот по силата на сключен Договор за продажба на недвижим имот от 25.11.2014г., обективиран в нотариален акт №ом III, рег. № дело №1. По делото не са представени доказателства, от които да се установява извършването на последващи разпореждания с правото на с. или вещното право на ползване върху имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи ус., предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални ус., които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответникът да са предприемани действия по искане на специални ус., при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи ус..