Решение № 47 от 15.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20231000501057 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията отнемане на незаконно придобито имущество КОНПИ, с предишно наименование КПКОНПИ, срещу решение № 92/17.02.2023г. на ОСБлагоевград, 11 състав, постановено по гр. д. № 1240/20г., с което са отхвърлени исковете й по чл.153 от ЗОНПИ/променено заглавие от 06.10.2023г./ за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата от В. И. Д. и М. С. В.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния закон и практиката на ВКС.

Допуснати са съществени процесуални нарушения. Неправилен и необоснован е изводът на съда за липса на значително несъответствие в имуществото на ответниците. Той е игнорирал дадените в ДР на ЗОНПИ/ЗПКОНПИ/ легални дефиниции за имущество, доходи, приходи и източници на финансиране, обичайни и извънредни разходи и нетен доход. Приети са за доказани факти, които ответниците установяват с недопустими способи съгласно чл.164 от ГПК. За да бъде уважено искането на Комисията трябва да има незаконно придобито 1 имущество и значително несъответствие в имуществото на проверяването лице, което според закона е над 150 000 лв. за целия проверяван период.

Съдът неправилно е изключил паричните средства от имуществото на ответника, но е включил като приход средствата от продажба на имущество, за придобиването на което не е установен законен източник на средства. Това е в противоречие на целта на закона. Съгласно пар.1, т.4 от ДР на ЗОНПИ/ЗПКОНПИ/ парите се включват в легално дефинираното понятие за имущество. Няма как незаконно имущество придобито без законни приходи да бъде преобразувано в законно такова или в приход с преобразуването му.

Комисията поддържа, че пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ/ЗПКОНПИ/ има предвид имущество, придобито през целия проверяван период.

Позовава се на

Решение № 29/12.04.2021г. по гр.д. № 1021/19г., ВКС, III г.о./ и Решение № 13/13.10.2012г. по к.д. № 6/2012г. на КС. Ответниците не са оборили презумпцията, предвидена в ЗОНПИ/ЗПКОНПИ/ и не са доказали какви са законни доходите за проверявания период, съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ и липсата на несъответствие между имуществото и нетния доход за същия период. В практиката си ВКС е приел, че парите, „преминали през имуществото на проверяваното лице“, са имущество. Законът предвижда, че на отнемане подлежи всяко незаконно придобито имущество като разпоредбата на чл.141 от ЗОНПИ не разграничава наличното от неналичното такова в патримониума на лицето. От заключението на СИЕ, приета в първоинстанционното производство, е установено значително несъответствие в размер на 394 476, 97лв. Комисията излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел за неоснователен искът за отнемане на левовата равностойност на дружествени дялове, тъй като са налични и с оглед разпоредбата на чл.127 от ТЗ, представляват имущество на дружеството, което е в патрумониума на ответниците и на отнемане подлежат самите те, а не тяхната парична равностойност. Счита, че искът така, както е предявен е основателен и доказан. Позовава се на решение № 284/20.12.2016г. по в.гр.д. № 490/16г. на АС-Велико Търново, недопуснато до касационно обжалване. Комисията счита, че трябва да се отнема паричната равностойност на дяловете, тъй като те съдържат имуществен и неимуществен елемент. Счита, че неправилно и в противоречие на закона са кредитирани свидетелските показания, тъй като чрез тях недопустимо се доказват по- голяма част от твърдените от ответниците факти. Информацията, 2 заявена от свидетелите, е противоречива. Невярно е твърдението, че е опровергано фактическото съжителство между М. В. и В. Д.. Налице са всички основание да се приеме, че те са били в такова съжителство от 06.09.2012г. до 09.03.2015г. Погрешно е приемането на посочените в договорите за покупко- продажба на МПС стойности , игнорирайки приетата по делото оценителна експертиза. В чл.148, ал.2 от ЗОНПИ изрично е предвидено, че имуществото с оценява по неговата пазарна стойност към съответния релевантен момент. Неправилно сумите от продажбата на МПС са отнесени като приход на лицето. Не може едно незаконно имущество, придобито без да са налице законни приходи, да бъде преобразувано в законно такова или в приход с преобразувано му. Неоснователно като приход на лицето са приети суми от спортни залагания. Няма данни какви суми е заложил, какви суми е спечелил и каква е чистата сума, която следва да бъде взета като приход и дали не е налице загуба. Въззивникът се позовава на решение № 409/26.01.2016г. по гр.д. № 998/15г. на ВКС, , ГК, IV г.о./.

Доказателства за направените залози от страна на ответника не са ангажирани от негова страна. По отношение на вноските на каса и от трети лица като пари Комисията поддържа, че те следва да се включат в имуществото на проверяваното лице.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на ОС- Благоевград и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалните им представители В. Д. и М. В., оспорват жалбата на КОНПИ. Счита я за неоснователна.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с искане от КОНПИ, чрез което са предявени искове по чл. 153 ЗОНПИ. Ищецът твърди, че с решение № 1286/15.07.2020г. на КПКОНПИ, сега КОНПИ, е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Районна прокуратура- Петрич, съдържащо данни за привличането на В. И. Д. по ДП № 45/17г. на ГПУПетрич по пр.пр. № 2221/16г. по описа на РП- Петрич за престъпление по 3 чл.280, ал.2, т.1 и т.3 от НК във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и срещу три лица. То попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.19 от ЗПКОНПИ/отм/. С протокол № ТД10-СФ/УВ-9646/28.11.2018г. е образувана проверка за значително несъответствие срещу В. Д.. При нея са извършени справки в НБД „Население“, ТР, АПИС-Регистър, ИКАР и ИС на ГД „Морска администрация“, както и други държавни органи. Установено е, че В. Д. е с постоянен адрес в с. ***, община ***, разведен. Той има две деца – Я. В. Д. и Б. В. Д.. В. Д. е бил във фактическо съжителство с М. С. В., която е майка на детето Б. В. Д.. Периодът на проверката е 28.11.2008г. -28.11.2018г.

Установено е, че проверяваното лице има участие в търговски дружества: „ Инвиктус 80“ ЕООД, „ Ла Вижън Ехс“ ООД. По отношение на М. В. е установено, че тя е регистрирана като ЕТ „ Мели- М. В.“ и участва като съдружник в „ Ла Вижън Ехс 4“ ООД, което е контролирано от нея за периода от 18.07.2013г. по 09.03.2015г. Комисията претендира за отнемане в полза на държавата на левовата равностойност на дружествените дялове от посочените дружества. По отношение на М. В. е установено налично имущество в началото на проверявания период- апартамент в гр. София и два леки автомобила. След проверка в АИС и КАТ е установено, че на името на В. Д. са регистрирани шест МПС/ леки автомобили/, подробно описани в исковата молба. Комисията претендира за отнемане пазарната стойност към момента на отчуждаването на три от тези МПС, защото не е установен законен източник на средства за придобиването им. Двата леки автомобила, собственост на М. В. не подлежат на отнемане, тъй като са придобити преди проверявания период. Комисията е направила справка в НАП за получаване на данъчно осигурителна информация. Няма данни В. Д. да е подавал годишни данъчни декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, няма възложени и извършени проверки и ревизии за периода. Има деклариран осигурителен доход. В. Д. има задължения в размерна 20, 29лв. Предоставена е справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ за 2008г. и 2015г., както и осигурителна информация за лицето за периода на проверката. От НОИ е предоставена информация за ответниците. За М. В. е представена информация от НАП и НОИ за периода 2012г. до 2014г. За Я. Д. е предоставена информация от НОИ. По отношение на ответниците е разкрита банковата тайна като е установено, какви сметки имат в банкови институции, размера на средствата по тях в съответната валута, движението по тях, наличието на парични вноски 4 по тях от трети лица. Комисията е посочила кои суми подлежат на отнемане в полза на държавата. Установено, че през проверявания период ответниците имат сключени стокови заеми като ищецът претендира да се отнемат в полза на държавата направените от ответниците погасителни вноски по тях. За Я. Д. е установено наличието на дебитна карта от „Уникредит Булбанк“ АД, открита на 16.10.2013г. За периода на проверката е посочено, че необходимите средства за издръжка на семейството на В. Д. са били 63 635, 36лв. От предоставени данни от ГД „Гранична полиция“ на МВР са установени задгранични пътувания на В. Д. през 2017г. Няма данни за регистриран внос, износ на стоки и парични средства от В. Д.. Установени са публичноправните задължения- данъци, такси и глоби на ответниците, както и платените данъци от тях. Няма данни те да имат безналични ценни книжа, да са регистрирали марки, патентни и дизайни в Патентно ведомство. Нямат въздухоплавателни и плавателни средства, регистрирани особени залози.

Комисията е установила данъчна информация по отношение на регистрираните търговци от ответниците. Дружествата не са придобили недвижими имоти, МПС, както и банкови сметки. Установено е, че са подавани годишни данъчни декларации за юридическите лица. За едноличния търговец такива не са подавани. В искането е посочено установеното несъответствие по години за периода 2008г.-2018г. То е в размер на 388 436, 97лв. Затова Комисията моли съда да отнеме в полза на държавата на основание чл.153 във вр. с чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ от В. Д. сумите от 20лв. и 500 лв., представляващи равностойността на 20, респективно 500 дружествени дяла от „Инвиктус 80“ ЕООД и „Ла Вижън Екс“ ООД. На основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ да се отнеме в полза на държавата от В. Д. сумата от 256 546, 79лв. На основание чл. 142, ал.2, т.5 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ да се отнеме от М. В. сумата от 250 лв., представляваща левовата равностойност на 250 дружествени дяла от капитала на „Ла Вижън Ехс4“ ООД. На основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.5 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ да се отнеме от М.

В. сумата от 8 857, 09лв. Претендират се разноски.

Ответниците В. Д. и М. В. в депозирани писмени отговори в срока по чл.131 от ГПК считат искането на КОНПИ за недопустимо поради отсъствие на условията на право на иск и при евентуалност ненадлежно упражняване на правото на иск. Считат, че абсолютна процесуална предпоставка за 5 допустимостта на исковете е наличието на индивидуален административен акт- доклад на ТД на КОНПИ по чл.113 от ЗОНПИ. Оспорват съществуването на предпоставките за образуване на административното производство и неговото валидно и законосъобразно провеждане. Исковете са недопустими поради отсъствие на материална компетентност. Сочат, че без значително несъответствие за държавата липсва материално право на отнемане, а КОНПИ не е материално компетентна да образува производство за отнемане . Поддържат, че актовете на КОНПИ за образуване на производството и предявяване на исковете са нищожни поради съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство по издаването им.

Комисията не е провела всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка.

Не са приложени доказателства във връзка с посоченото в исковата молба значително несъответствие за проверявания период. Производството е проведено при липса на процесуална легитимация за КОНПИ, съответно право на иск. Считат, че исковата молба е нередовна, тъй като не съответства на изискванията на ГПК и ЗОНПИ и противоречи на приложимото право на ЕС. Прави се искане за спиране на производството до приключване на производството пред СЕС по дело С-319/19. Поддържат, че предявените искове са неоснователни. Оспорват процесното имущество, чието отнемане се иска, че не е придобито със средства от законен източник.