Решение № 2431 от 26.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2431 гр. Варна, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №

20233110112952 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба от М. Я. А., ЕГН **********, адрес: с. Житница, Община Провадия, срещу отказ за въвод във владение на новообразуван имот № ***** по ПНИ на С.О. „Кум тепе", землището на гр. Аксаково, по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обективиран в Писмо изх.

№ 55-70 и 71(2) от 05.09.2023 г. на Кмета на Община Аксаково.

Жалбоподателката твърди, че отказа на адмнистративния орган е нищожен, евентуално незаконосъобразен. Сочи се, че отказът е извършен от некомпетентен орган, тъй като не е постановен от длъжностно лице на общинската администрация, а от лице - заместващо кмета.

Твърди се, че администрацията е била длъжна да извърши поисканото действие -въвод във владение, като нямала право да се произнася по права на трети лица - подобрения на имота или да отказва извършването на административна услуга. Сочи се, че без въвода жалбоподателите не могат да се снабдят със скица на имота, поради което са нарушени правата им. Настоява се, че административният орган може да охранява само права на ползватели по чл. 72 ЗС. Моли се за прогласяване нищожността на отказа, евентуално отмяната му и връщане на преписката с указания за извършване на исканата услуга - въвод във владение.

Ответник по делото е административният орган, чийто акт се обжалва - Кметът на Община Аксаково, който, в писмено становище чрез процесуалнен представител изразява становище, че отказ, обективиран в Писмо изх. № 55-70 и 71(2) от 05.09.2023 г. не страда от пороци, като същият е издаден от компетентен орган, законосъобразно и правилно. Твърди, че съгласно текста на чл.

35 АПК, административният орган е установил, че в процесния имот има трайни насаждения, които следва да се оценят и заплатят преди да бъде извършен въвод във владение.

Като заинтересовани страни са конституирани Я. К. Н., М. К. П., Т. М. П.а – Боршицки и К. Я. Е..

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата. Твърди, че обжалваният административен акт бил нищожен като издаден от некомпетентен орган, евентуално 1 незаконосъобразен като защитаващ лица, които, от една страна, не били правоимащи по чл. 4в от ПЗР ЗСПЗЗ, а от друга страна, такива в случая липсвали. Заявява, че заинтересованите лица нямат правен интерес от осъществяване на косвен съдебен контрол по отношение на заповедта по 4к от ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като същата е изгодна за тях. Излагат се съображения по отношение на правото на собственост на жалбоподателката върху процесния имот, с оглед на което се иска уважаване на жалбата и присъждане на сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна.

Заинтересованата страна Т. М. П.а – Боршицки се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и не е налице материално-правна легитимация на жалбоподателката.

Заинтересованата страна К. Я. Е. не оспорва жалбата.

Съдът, като взе предвид фактическа страна: доказателствата по делото, приема за установено следното от

Приобщена по делото е преписка във връзка с издаване на Заповед № 3/30.01.2012 г. на Кмета на Община Аксаково, на основание чл. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила ПНИ за местност „Кум тепе" в землището на град Аксаково, Област Варна, съгласно която е възстановено правото на собственост на наследници на Димо Димитров Димов, а именно: М. К. П., Я. К. Н., Т. М. П.а, К. Я. Ефримов, М. Я. А., върху НИ с номер *****. Част от същата е Решение № 1812/16.10.1997 г. на ПК Аксаково за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Аксаково, видно от което, на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследници на Димо Димитров Димов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, сред които и процесният.

По делото е прието заявление от жалбоподателката до Община Аксаково № УТ 5570/14.07.2023 г. за издаване на протокол за въвод във владение на имот от ПНИ, във връзка с влязла в сила Заповед № 2/30.01.2012 г., издадена на основание чл. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, за имот ***** с площ от 3225 кв.м. по ПНИ на местност „Кум тепе" в землището на град Аксаково, Област Варна. Към заявлението са приложени Скица № 33-408/14.06.2023 г. на НИ с номер *****, Протокол № 3 за трасиране, означаване и координиране на имота, Скица с координати на НИ.

Със Заповед № 783/30.08.2023 г., адм.орган Кмет на Община Аксаково е възложил на Десислава Цвяткова Стоянова - заместник - кмет на Община Аксаково да го замества в периода от 31.08. до 05.09.2023 г. включително, като поеме всички негови права и задължения.

От Писмо № 55-70 и 71 (2) от 05.09.2023 г. /получено от жалбоподателката на 08.09.2023 г. на и.д. Кмет на Община Аксаково жалбоподателката е уведомена, че не може да се извърши, тъй като следва да се удовлетворят претенциите за подобрения между реституираните собственици и лицата, направили подобрения в имота. В същото е посочено, че във връзка с прилагане на ПНИ на СО „Кум тепе", в землището на град Аксаково, Област Варна, одобрен със Заповед № РД-077706-206/08.08.2007 г. на Областния управител на Област Варна в частта на НИ 501.1624 и ***** и извършен оглед на терен се установило, че в имотите има трайни насаждения, като не са открити доказателства за правоимащи лица по пар. 4а и 4б от ПЗР ЗСПЗЗ, ползващи облекчен ред на обезщетение.

Към доказателствата по делото, във връзка с направеното от заинтересованата страна Т.

П.а - Боршицки възражение за недопустимост на жалбата, са приобщени Акт за женитба № 7/12.05.1967 г. на Димо Димитров Николов с Тодора Петкова К. /наследодател на жалбоподателката/, Заявление от 12.03.1956 г. от Димо Димитров Николов за членство в ТКЗС, Опис-декларация на имуществото на Димо Димитров Николов, извлечение за членовете на неговото семейство, Удостоверение за наследници на Димо Димитров Николов, починал на 02.05.1985 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

2

Производството е по жалба срещу изричен отказ на Кмета на Община Аксаково да издаде протокол за въвод във владение по искане на жалбоподателката.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ППЗСПЗЗ, въводът във владение на земите, разположени в територии по пар. 4, ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ, се извършва от общината въз основа на влязла в сила заповед и скица по чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Издаването на протокол за въвод във владение представлява администативна услуга по смисъла на пар. 1, т. 2, б. „В" от ДР на Закона за администрацията, съответно отказът от извършването й е приравнен на отказ от издаване на индивидуален административен акт - чл. 21, ал. 3 АПК, вр. пар. 8 от ПЗР АПК. Оспорения отказ, обективиран в Писмо № 55-70 и 71 (2) от 05.09.2023 г. на и.д. Кмет на Община Аксаково представлява индивидуален административен акт и е получен от жалбоподателката на 08.09.2023 г., като жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Жалбата изхожда от активно легитимирано лице, удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

На основание § 19 от Закона за изменение и допълнение на АПК, обн. ДВ бр. 39 от 2011 г., индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК.

От друга страна, процедурите по осъществяване на трасирането и въвода във владение, уредени в чл. 30 и чл. 32 ППЗСПЗЗ, са регламентирани като административни производства, в които не се решават гражданско-правни спорове. Поради това, административният орган при констатиране на спор за права, който е от значение за извършване на услугата, няма право да го решава, а само да го констатира. В производството по обжалване на отказа пред районния съд също е недопустимо да се решават гражданскоправни спорове, поради което не следва да се разглежда по същество въпросът кой е действителният собственик на имота. Компетентен да се произнесе по тези оплаквания е гражданският съд, в случай, че бъде сезиран с иск, който се разглежда по реда на ГПК.

Възражението на заинтересованата страна Т. П.а - Боршицки за нищожност на Заповед № 2/30.01.2012 г. на Кмета на Община Аксаково, съответно за недопустимост на настоящото производство представлява искане за инцидентно произнасяне от съда по валидността на административния акт, съгласно чл.17, ал.2 ГПК. Аналогична разпоредба в АПК не е предвидена, тъй като възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна - чл. 149, ал. 5 АПК, но до упражняване на правото на оспорването им и обявяването им за нищожни стабилитетът на административните актове следва да бъде зачитан /в този смисъл Решение № 7498 от 16.06.2020 г. по адм. д. № 13265 / 2019 г. по описа на Върховния административен съд/. Именно поради това, разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК не е приложима в съдебно-административното производство, каквото е настоящото, доколкото съгласно чл. 147 АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения – така Решение № 2957 от 05.03.2021 г. по адм. д. № 11942 / 2020 г. по описа на ВАС и други. По изложените съображения възражението не следва да се разглежда в настоящото производство. да бъде посочено, че дори и да се разгледа по същество, възражението се явява неоснователно поради следните причини:

Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му административна процедура, която завършва или с решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, когато собствеността се възстановява в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, или с решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ, когато собствеността се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, или със заповед по § 4к, ал. 4 ПЗР ЗСПЗЗ на кмета на общината, когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези административни актове имат конститутивно 3 действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти, индивидуализирани в тях по площ, местонахождение и граници.

Когато признатият за реституиране имот се намира в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящият случай, и решението за признаване на правото на възстановяване е постановено до изменението на чл. 14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ от 30.07.1999 г., то легитимира правоимащите лица като собственици на имота, който е индивидуализиран с местонахождение и граници. Едва след изменението на чл.14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/99 г./ възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 П З Р ЗСПЗЗ, се осъществява в два етапа. Съгласно цитираната разпоредба, общинските служби по земеделие постановяват решение, с което признават правото на собственост при условията на § 4-4л, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. Съгласно чл. 18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ, общинските служби по земеделие изпращат служебно информация за тези решения на общината. Тази информация намира отражение в помощния кадастрален план, който съгласно чл.