Определение № 11522 от 23.12.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11522 гр.С., 23.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110137709 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 20212/29.06.2021 година на (ФИРМА) ЕOOД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - грС., ул.

„Шандор Петьофи“ № 10, п.к **** , представлявано от Р.В., със съдебен адрес гр.С., ул.

(АДРЕС) срещу М. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес : гр.С., п.к ****, ж.к (АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 22.03.2016 г. между ответника и „(ФИРМА)“ ЕООД е сключен договор за кредит № 9923466002 по реда на чл. 6 от ЗПФУР – договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който „(ФИРМА)“ ЕООД е предоставил на ответника в сума в размер на 350 лева, като ответницата се възползвала от допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката за кредит, а на 29.03.2016 г., възползвайки се от възможността си, съгласно т.8 и следващи от Общите условия на Договора за кредит, М.М. е заявила отпускането на допълнителни 250 лв., като се възползвала от експресно разглеждане на искането за допълнителен кредит. Посочва, че кредитът е бил отпуснат за период от 30 дни, с уговорена падежна дата 21.04.2016 г. Твърди, че ответницата се задължила да върне сума в размер на 764.92 лв, от които 600 лв. главница, 148.68 лв. начислени такси за експресно разглеждане и 18.24 лв. договорна лихва за периода на ползвана на кредита, които суми следвало да бъдат върнати на уговорения падеж21.04.2016 г. Сочи, че ответницата се възползвала от правото си да удължи срока за връщане на кредита, като срокът за връщане на кредита бил преместен с 30 дни до нова падежна 1 дата- 23.05.2016 г. Твърди, че тя не изпълнила за задължението си, поради което изпаднала в забава, като „(ФИРМА)“ ЕООД започнало да начислява наказателна лихва върху непогасената главница. Посочва, че ответницата е направила няколко частични погасителни вноски в периода 14.10.2016 г.- 19.01.2017 г., с които предвидения погасителен ред били погасени изцяло: натрупаните наказателни лихви, таксите за експресно разглеждане, договорната лихва, както и част от главницата до размер на 526.37 лв. Сочи, че след този момент ответницата престанала да погасява задължението си, като неизпълнението продължавало и към момента на подаване на исковата молба.

Твърди, че на 23.11.2018 г. „(ФИРМА)“ ЕООД в качеството му на цедент, сключило с (ФИРМА) ЕOOД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF – 2018 – 033/ 23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № 9923466002 срещу М. ИВ. М., в общ размер на 1024.39 лв., от които 526.37 лв. – остатъчна непогасена главница и наказателна лихва за периода до 22.11.2018 г.- 498.02 лв. Твърди, че в изпълнение на чл. 99, ал 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, „(ФИРМА)“ ЕООД предоставят на (ФИРМА) ЕOOД- Потвърждение за прехвърляне на вземане. Посочва, че съгласно сключения договор за цесия, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърляне на задълженията му. Твърди, че съгласно предоставеното пълномощно (ФИРМА) ЕOOД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен от ответницата в договора за кредит, която се е върнала като „Непотърсена“. Твърди, че ответницата е била уведомена и по телефона, но тя продължила да не изпълнява задължението си.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 526.37 лева, представляваща остатъчна непогасена главница по Договор за кредит № 9923466002, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба (29.06.2021 г.) до изплащане на задължението Прави се искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.240, ал.

1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 ЗПК във връзка с чл. 6 ЗПФУР във вр. чл. 99 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 526.37 лева, представляваща главница по договор за кредит № 9923466002/ 22.03.2016., сключен между М. ИВ. М. и „(ФИРМА)“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на 23.11.2018г. на (ФИРМА) ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване исковата молба – (29.06.2021 г) до окончателното й изплащане 3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива;

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива;

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ответника М. и „(ФИРМА)“ ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит от разстояние, в това число и обстоятелствата по чл. 18 от ЗПФУР, по силата на което правоотношение е предоставена на ответника сума в претендирания размер, а М. се е задължила да я върне в посочения срок.

Ищецът следва да установи и наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между него и „(ФИРМА)“ ЕООД, в това число и относно обстоятелството, че в договора за кредит е предвидена възможност кредиторът да прехвърля вземането си на трето лице, и 2 уведомяването на ответника за цесията.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за договора за кредит- съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.238, ал.1 от ГПК ако не се яви в първото заседание по делото , без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се 3 обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС електронен адрес: [email protected], след като ги подпишат с квалифициран електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес: [email protected], а в случай че не е подписана с квалифициран електронен подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.

Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.

Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез:

1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;