Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2510 от 30.04.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2949/2025
Вид
Определение № 2510
Подписан
30.04.2025
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2510 гр. Бургас, 30.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120102949 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от Т. Д. Г. и Р.

Д. И., срещу „Водоснябдяване и канализация“ ЕАД, за приемане за установено между страните, че ищците не дължат на ответника суми в общ размер на 508,31 лв.

Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази специална подсъдност съдът следи служебно.

От извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/2009 г. се установява, че настоящият адрес на двете ищци по делото е в гр. Несебър.

Предвид обстоятелството, че се оспорва дължимостта на вземания, произтичащи от договор за предоставяне на ВиК услуги, съдът намира, че ищците притежават качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.

Следва да се посочи, че отрицателният установителен иск е форма на защита на потребителите срещу неоснователни претенции на търговци. Относно обстоятелството, че отрицателните установителни искове за установяване на липсата на задължения попадат в приложното поле на чл. 113 ГПК е формирана и съдебна практика, намерила израз в Определение № 574/13.11.2012 г. по ч. гр. д. № 427/2012 г. на ВКС, І ГО.

След изменението на чл. 113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 65/2018 г., 1 в сила от 07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена (включително и по аргумент на чл. 119, ал. 3 ГПК), поради което нито ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела. За тази подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото - чл. 119, ал. 3 ГПК.

Законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически послабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, в който смисъл е и Определение № 69 от 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, II ТО. Специалните правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за местната подсъдност на настоящото дело.

По изложените съображения производството пред РС - Бургас следва да се прекрати и делото да се изпрати по подсъдност на РС - Несебър, който е местнокомпетентният съд.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2949/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, 63 състав, на основание чл. 118, ал. 2 във вр. чл. 113 от ГПК;

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Несебър;

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от получаване на съобщението от ищеца;

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 2