Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11378 от 10.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 812/2026
Вид
Решение № 11378
Подписан
10.06.2026
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 11378 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20261110100812 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 99 ЗЗД вр. с чл. 432 КЗ от Б. Р. Б. против „ЗК „********“ АД за сумата от 5,11 евро като частичен иск от претенция за сумата от 12,92 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ******** в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.05.2022г. в гр. София по вина на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество водач на л.а. марка „****“, модел „*******“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 24.04.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че във връзка с лечението на причинените от инцидента травма на главата, неуточнена и контузия на очната ябълка и околоочната област на дясното око, на 07.05.2023г. пострадалият ******** сторил разходи на стойност 12,95 евро за закупуването на ******, ********. На 17.10.2023г. пострадалият депозирал при ответното дружество молба за изплащане на обезщетение за така сторените разходи. С влязло в сила съдебно решение ответникът бил осъден да му плати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от инцидента. На 28.11.2025г. вземането било прехвърлено с договор за цесия на ищцата Б. Р. Б., за което ответното дружество било уведомено на 28.11.2025г. Иска от съда да му присъди претендираната сума за цедираното вземане за обезщетение за имуществените вреди от ПТП, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

Със срочно депозиран писмен отговор ответникът признава иска. Иска от съда при разпределяне на отговорността за разноските в процеса да приложи правилото на чл. 78, ал.

2 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

С молба с вх. № 172997/01.06.2026г. ищецът прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск, тоест по същество се признават всички правопораждащи спорното материално право 1 юридически факти, като се поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез изпълнение или чрез друг правопрекратяващ способ. Процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признаване на иска са: 1) ответникът да е признал иска и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.

Съдът, като съобрази, че ответникът признава изцяло предявените искове, а ищецът на свой ред е поискал постановяване на решение съобразно признанието, и като прецени, че не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, намира, че са изпълнени условията по чл. 237, ал.

1 ГПК за уважаване на исковете, предвид признаването им от ответника за основателни.

По разноските

Не е налице основание за прилагане на правилото по чл. 78, ал. 2 ГПК по отношение на разпределението на отговорността за разноските в процеса, тъй като макари да признава иска, с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска. В тази връзка съдът съобрази, че ответникът не е предприел плащане в тримесечния срок от уведомяването му по чл. 380 КЗ.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото, сторени от ответника, следва да се възложат в тежест на ищеца.

Ответникът е представил доказателства за платена държавна такса в размер от 25,56 евро.

Дължимото се на основание чл. 38 ЗАдв. Адвокатско възнаграждение в полза на адв.

О. е в размер на 245,42 евро с ДДС.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК“********“ АД с ЕИК ******* да заплати на Б. Р. Б. с ЕГН ******** на основание чл. 99 ЗЗД вр. с чл. 432 КЗ сумата от 5,11 евро като частичен иск от претенция за сумата от 12,92 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ******** в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.05.2022г. в гр.

София по вина на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество водач на л.а. марка „****“, модел „*******“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.01.2026 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25,56 евро за сторените разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА ЗК“********“ АД с ЕИК ******* да заплати на адвокат В. В. О. от САК с БУЛСТАТ ******** на основание чл. 38 ЗА сумата от 245,42 евро за адвокатско възнаграждение с ДДС за предоставената безплатна адвокатска помощ на Б. Р. Б. в производството пред първоинстанционния съд.

Решениетo може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2